Решение № 236 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500163 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1159/29.07.2025г., постановено по гр.д.№7231/2024г. по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е признал за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че „ВЕНЕЦ Т“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: общ. Плевен, с.Тодорово, п.к. 5887, ***, представлявано от К. Ц., дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ***, сумата от общо 12932,78лв., от която: сумата от 2625,56лв. – главница, съставляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор 503713445, партида 104643771, ID на договор М3559О37 от 17.03.2013г., за периода 16.04.2024- 15.10.2024г, сумата от 9746,33лв.- неустойка за неизпълнение на Договор №503713445, партида 104643771, ID на договор М3559037 от 17.03.2013г. и сумата от 560,89лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране па заявлението, от които 153,95лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 20.06.2024- 17.03.2025г. и 406,94 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.08.2024г. - 17.03.2025г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 18.03.2025г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадени Заповед за изпълнение 1

№913/19.03.2025г. по ч.гр.д.№1722/2025г. на РС– Плевен.

Съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил ВЕНЕЦ Т“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: общ. Плевен, с.Тодорово, п.к. 5887, ул.

„Васил Левски“ №8, представлявано от К. Ц., да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ***, сумата от 1680,50лв. – разноски по настоящето производство и сумата от 1165,86лв.- разноски по ч.гр.д.№ 1722/2025г.. по описа на ПлРС.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от „ВЕНЕЦ Т“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: общ. Плевен, с.

Тодорово, п.к. 5887, ***, чрез процесуалния им представител адв. М. Б. от ВТАК.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Излага твърдения, че ответникът не дължи заплащането на услуги, чието прекратяване е било заявено, както и не дължи заплащане на абонаментни такси по договор, след като реално не са му били предоставени услуги. Излага становище, че не са представени доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответника.

Сочи, че правото на едностранно прекратяване на договора не е било надлежно упражнено и за него не е възникнало вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на облигационната връзка по вина на абоната.

Излага твърдения, че така, както е договорена процесната неустойка, излиза извън присъщите и установени със закона обезпечителна и обезщетителна функции, води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост, в който смисъл счита, че клаузите за неустойка са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр.1 и предл. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. В заключение прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район Илинден, *** депозира писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Л. Р. от САК, в която оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че съдът правилно е уважил исковите претенции. В заключение прави искане съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна „ВЕНЕЦ Т“ ЕООД, ЕИК*** не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК*** не се представлява.

Постъпила е и частна жалба по реда на чл.278, вр. чл.248 от ГПК, 2 депозирана от „ВЕНЕЦ Т“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: общ. Плевен, с. Тодорово, п.к. 5887, ***, чрез процесуалния им представител адв. М. Б. от ВТАК срещу Определение №490/31.01.2026г., постановено по гр.д.№2828/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се излага становище, че съдът неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение за заповедното производство, тъй като не са били посочени доказателства за заплащането им от страна на молителя. Излага се становище, че съдът неправилно не е уважил възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. В заключение прави искане съдът да отмени първоинстанционното определение по чл.248 от ГПК и да постанови ново, с което да измени решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, депозиран от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район Илинден, ***чрез процесуалния си представител адв. Л. Р. от САК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че съдът правилно е преценил фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, като правилно е определил размер на дължимото адвокатско възнаграждение. В заключение прави искане съдът да остави без уважение частната жалба като неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е частично

ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, а именно в частта, в която съдът е уважил исковите претенции, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е частично неправилно и като такова следва да бъде изменено.

За разглеждане пред Районен съд – Плевен е предявен положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 3

ГПК, чл. 79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че „ВЕНЕЦ. Т“ ЕООД, ЕИК***, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, сумата от общо 12932,78лв., от която: сумата от 2625,56лв. – главница, съставляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по Договор 503713445, партида 104643771, ID на договор М3559О37 от 17.03.2013г., за периода 16.04.2024- 15.10.2024г, сумата от 9746,33лв. неустойка за неизпълнение на Договор №503713445, партида 104643771, ID на договор М3559037 от 17.03.2013г. и сумата от 560,89лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до дата, предхождаща датата на депозиране па заявлението, от които 153,95лв.мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 20.06.2024- 17.03.2025г. и 406,94 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.08.2024г. - 17.03.2025г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 18.03.2025г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадени Заповед за изпълнение №913/19.03.2025г. по ч.гр.д.№1722/2025г. на РС– Плевен.

За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че между страните съществуват договорни отношения, въз основа на Договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 503713445, партида 104643771, ID на договор М3559037 от 17.03.2013г. Съдът е приел, че от представените от ищеца два бр. приемо-предавателни протоколи от 16.09.2019г и от 29.03.2024г., се установява, че в полза на ответника са предоставени оборудвания, за които се претендира неустойка, поради невръщането им. Съдът е приел, че по делото е установено, че ответникът е отправил заявление за прекратяване на договора, в което са посочени конкретни номера, считано от 26.03.2024г., както и че от страна на ответника е депозирано заявление за пренос на номер от 28.08.2024г., към друг мобилен оператор.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, според която не може да стане фактуриране на непредоставяни услуги, както и че за служителите е невъзможно да добавят или премахват отделни елементи на фактурираните данни. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че услугите са били предоставяни до момента на прекратяването им, като услуги с №№ ***, ***, ***, ****, ********** и *** са прекратени на ***г. с основание „неплащане“; услуги с №№ *** и *** са прекратени на ***г., с посочено основание „по заявка“;

Услуги с №№ ****, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ********** са прекратени на 17.05.2024 г. с основание „по заявка“; услуги с №№ *** и *** са прекратени на ***г. с основание „пренесен към друг оператор“.

По отношение на предоставеното оборудване, съдът е приел, че по договора са предоставени 2 устройства - Box Voice – устройство за №*** и DataBox device 5G за №****.

Съдът е мотивирал, че съгласно заключението на вещото лице след съответната проверка е установило, че по процесният договор са налице 4 издадени и надлежно осчетоводени следните фактури, предмет на иска по делото — с период на начисление 16,04,2024-15,10,2024г.:- дадени от ВЛ в табличен вид. ВЛ е установило, че с КИ ***/19,11,2024 г. към последната фактура са сторнирани отстъпки от месечни такси общо в размер на 166,38 лв., като неизплатена сума по фактурите е в размер на 2625,56лв., общо.

По отношение на претендираната неустойка, първоинстанционният съд е анализирал заключението на съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице сочи, че неустойката е определена във фиксиран размер – като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове, без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, като освен това е начислена неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора, за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на уговорената неустойка, тъй като е приел, че ответникът, като ЮЛ, няма качеството на „потребител“, по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП, а по арг. Чл.309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

По отношение на лихвата за забава, първоинстанционният съд е приел, че лихвата за забава върху отделните фактури, от датата на падежа на всяка до 17,03,2025г., в размер на общо 769,03лв., от които: сумата от 210,68лв.мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 20.06.2024- 17.03.2025г. и сумата от 558,35лв.- мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 30.08.2024- 17.03.2025г .