Решение № 1141 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110211623 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. И. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-033812/29.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „в” ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди, че неправилно е приложен чл. 40, ал. 4 ЗАНН. Жалбоподателят изтъква, че не е било обсъдено възражението срещу акта. Оспорва да е управлявал МПС на процесната дата. Поддържа, че не е доказан състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Оспорва се мястото на извършване на нарушението. Моли се за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на НП.

Счита за установено, че не той е управлявал ППС, причинило процесното ПТП. Твърди, че е предоставил данни на лицето, което е управлявало 1 автомобила ведно със СУМПС.

Въззвиваемата страна се представлява от юрк. М, която моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят е имал възможност в хода на производството да представи информация относно лицето, на което е предоставило автомобила, но не го е сторил.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2022г. около 11.15 часа неустановено лице от мъжки пол управлявало товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с ДК № , собственост на „Глобъл Уест Груп България“ ЕООД, в гр. София на ул. "Михаил Танев" № 6 пред входа на Камарата на строителите, като причинил леко ПТП с паркиран л.а. „Дачия Докер“, счупвайки лявото му огледало. Св. Е. И. възприела настъпването на ПТП, както и факта, че водачът на товарния автомобил „Ситроен Джъмпер“ не спира. Св. И. догонила водача, който спрял пред сграда. Св. И. заявила на водача, че автомобилът й е служебен, че следва да се напише протокол, но неизвестният водач и заявил: „Много важно, едно огледало“, след което продължил пътя си. Св. И. сигнализирала за настъпило ПТП. Пристигнал екип на ОПП-СДВР. Било снето сведение от св. Е. И.. Бил изготвен протокол за ПТП и скица, както и била изготвена докладна записка от полицейски служител В Д. След установяване на собствеността върху товарен автомобил „Ситроен Джъмпер” с ДК № , а именно - „Глобъл Уест Груп България“ ЕООД, е призован законният му представител и управител К.

К. И.. На 08.08.2023г. К. И. подписал декларация, в която посочил, че не знае кой е управлявал МПС с ДК № на 15.09.2023г.

С оглед на това на 08.08.2023г. св. А С съставил на К. И. като законен представител на „Глобъл Уест Груп България“ ЕООД АУАН № 129861/08.08.23г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.

Срещу АУАН е депозирано възражение с вх. № УРИ 43320090402/11.08.23г.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. К. И., като му е наложена глоба в размер на 20 лв. на 2 основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-13180/23.10.19г. и от заповед № 8121з1632/02.12.21г. административнонаказващият орган е компетентен да издаде атакуваното НП, а видно от заповед № 513з-5073/21.07.15г. актосъставителят е компетентен да състави АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията на разпитаните свидетели А С и Е. И..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Е. И., която излага възприятията си относно правнорелевантните факти. Показанията на св. И. относно механизма на настъпване на ПТП намират пълна подкрепа в писменото доказателство – протокол за ПТП. Щетите, установени по автомобила, съответстват да са получени при удар и при обстоятелства, съобщени от св. И.. От показанията на св. И. се установяват време и място на настъпване на ПТП, регистрационният номер на автомобила, причинил ПТП, който е съобщила на полицейските органи. Именно въз основа на нейните сведения е установена собствеността върху товарния автомобил, респективно е ангажирана отговорност на законния представител на дружеството, собственик на МПС, което е причинило ПТП. Показанията на св. А С спомагат за установяване на обстоятелствата при съставяне на АУАН. Съдът счете, че писмените доказателства корепондират със събраните гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.21г., издадена от министъра на вътрешните работи, и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на 3 нарушителя.

Неоснователни за възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен при участие на двама свидетели, единият от които очевидец, дал писмено, сведение, както и втори свидетел на съставяне на акта. В АУАН и НП е посочено мястото на настъпване на ПТП, като освен че се сочи ул. „Михаил Танев“ № 6 се уточнява и че ПТП е настъпило пред входа на Камарата на строителите. Липсата на ЕГН на свидетеля на съставяне на акта Й К не може да се приеме като допуснато процесуално нарушение. Същият свидетел е индивидуализиран с три имена и е отразено, че работи в гр. София, ул. „Л. Станчев“ № 4. Изрично е отразено в докладна записка, че се касае за техническа грешка относно датата на извършване на нарушенията, а именно че се касае за дата 15.09.2022г. Спазен е тримесечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, като АУАН е съставен в деня, в който К. И. е декларирал, че не знае кой е управлявал МПС, което е собственост на юридическото лице, което представлява.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят К. К. И. е осъществил вменените му нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

Отговорността му е ангажирана законосъобразно на основание чл. 188 ал. 2 ЗДвП, тъй като като законен представител на юридическото лице, което е собственик на процесното МПС, не е посочил на кого е предоставил МПС на процесната дата. Факт е, че несъмнено се установява, че водачът, който фактически е извършил нарушенията, не е жалбоподателят К. И., но отговорността на същия е ангажирана именно защото не е посочил кое е лицето, което на 15.09.2022г. е управлявало МПС, собственост на юридическото лице, което представлява. ЗДвП изрично предвижда ангажиране на обективна безвиновна отговорност на законните представители на юридически лица, когато с МПС, собственост на юридически лица, се извършват нарушения, и законният представител не може да посочи конкретно физическо лице, на което е било предоставено управлението на МПС. В конкретния случай въпреки твърденията на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство К. И. не е посочил лице, което твърди, че е управлявало МПС на процесната дата.

Първото вменено

4 нарушение е за неизпълнение на задължението, уредено в чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

В случая се установява, че водачът на МПС, причинило ПТП, при движението си по ул. „Михаил Танев“, не е контролирал управляваното от него МПС, като е закачил и счупил огледалото на паркиран автомобил „Дачия“. По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в чл. 185 ЗДвП.

Не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението, доколкото административнонаказателна отговорност е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 185 ЗДвП за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е в абсолютно определен размер - глоба 20 лева, поради което отсъстват предпоставки за обсъждане размера на наказанието за това нарушение.

След настъпилото

ПТП неизвестният водач е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП да уведоми съответната служба за контрол на МВР, като водач, който е участвал в ПТП, от което са причинени само имуществени вреди, при положение че между него и другия водач не е имало съгласие за причините за настъпването му. Категорично се установява, че водачът е разбрал за ПТП, разговарял е със св. И., като не е имало съгласие, но не е останал на място и службата за контрол не е била уведомена. Отново не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана като законен представител на юридическото лице, собственик на процесното МПС, на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП.

За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС са в размер под средния, като размерът на наказанията е правилно определен и съответства на обществената опасност на нарушението.

С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

5

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да е присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-4332033812/29.01.2024 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на К. К. И. е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.

185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП.

ОСЪЖДА К. К. И. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6