Решение № 1033 от 04.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Стара Загора, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530102720 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове както следва: 1/ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 22 ЗПК /установителен иск за нищожност/ за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № *******/********* г. като нарушаващ разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК /в евентуалност претендира за нищожни следните клаузи:

1/ чл. 3, ал. 1, т. 6 от договор за потребителски кредит № *******/********* г., 2/ чл. 11 от договор за потребителски кредит № *******/********* г. и 3/ чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******/********* г. както и насрещни искове от ответника „Сити Кеш“ ООД както следва: 1/ с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лв. главница и 2/ с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 1000,00 лв. представляваща чистата главница по договор за потребителски кредит № 1

*******/********* г. ведно със законната лихва от датата на подаване на иска.

Ищецът С. М. Б. твърди, че на *********г. като заемател сключил с търговско дружество „Сити кеш“ ООД, Договор за паричен заем №*******/*********г. за сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/. Съгласно чл.3, ал.1, т.12 от договора трябвало да върне сумата по кредита от 1134,36 лева, при сума на получаване 1000,00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 65,61 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 50,00 %, при срок на кредита от 23 седмици, и вид на вноската „седмична“, и брой вноски 23, считано от 26.04.2024г. /първа вноска/ до 27.09.2024г. /последна вноска/, платими както следва: 3 вноски по 9,72 лева и 20 вноски по 55,26 лева. Съгласно посоченото в чл.5, ал.1 от договорът, страните се споразумявали договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: 1/ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/ Поръчителство на едно ши две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1/ При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2/ При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3/ Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4/ Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5/ Да нямат кредити към банки ши финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6/ Да представят служебна бележка от работодателя си ши друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл.11, ал. от процесния Договор било посочено, че при непредоставяне в тридневен срок на договореното в чл.5 обезпечение, или ако представеното не отговаря на условията, посочени в договора, Кредитополучателят дължал неустойка в размер на 567,64 лева /при размер на кредита 1000,00 лева/, платими разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от 232 те погасителните вноски, посочени в Приложение №1 /Погасителен план/ към Договора. В този случай общото задължение по процесния договор ставало в размер на 1702,00 лева. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност следвало, че ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Счита, че Договор за паричен заем №******/*********г. бил изцяло недействителен, поради следните законови нарушения, всяко от които е самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК: 1/ Наличие на нищожна по смисъла на чл. 26 от ЗЗД клауза за неустойка: Свободата на договарянето, предвидена в чл.9 ЗЗД не можело да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер, близък до размера на отпуснатия кредит и общия размер на възнаградителната лихва по него, не отговаряло на изискванията за добросъвестност. Позовава се на легалните дефиниции в §1, т.1 и т.2 ДР ЗПК. В глава четвърта на ЗПК било уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Сочи съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. В този смисъл клауза, като уговорената в чл.11, ал.1 от процесния договор, според която се дължи неустойка в размер на 567,64 лева, при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение, а именно на поръчител /един или двама/, който да отговаря едновременно на посочените в чл.5, ал.1 условия, или безусловна банкова гаранция, се намирала в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. По посочения начин се заобикалял и законът - чл. 33, ал.1 ЗПК. 2/ Недействителност поради неверен ГПР - различен от действително приложения в конкретното кредитно 3 правоотношение. Разгледан през призмата на процентната стойност на ГПР, разписаната в чл.11 от процесния договор клауза за неустойка била недействителна тъй като не била включена в Годишния процент на разходите.

Кредиторът не включвал т. нар. от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК като разписаните предвиждания при формиране на ГПР включват само вземането за главница и лихва. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане обезщетение на кредитора, а от друга - същата предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като представлявала над 100% от предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР. Счита, че доколкото било налице неправилно изчисление и посочване на действително прилагания по договора ГПР, тези нарушения следвало да бъдат приравнени на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно договора в цялост следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Счита, че доколкото било налице неправилно /умишлено подвеждащо/ изчисление и посочване на действително прилагания по договора ГПР по договора, това нарушение следвало да бъде приравнено на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно и договора в цялост следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014г. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. 3/ Нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК - действително приложения ГПР нахвърлял законовото ограничение.

Използвайки съвсем опростен начин за изчисление, който онагледявал реалното оскъпяване по кредита, счита че действително приложения ГПР в процесния договор надвишава 100%. До този извод се достига като се раздели дължимата сума на получената, умножено по 100, и се отчете срока му. Тоест 4 дължимата сума била 1702,00 лева, а отпуснатата е 1000,00 лева /1702 : 1000/ * 100 = 170,20 %. Съобразно правилото на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с Постановление №426 от 18 декември 2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/. В разглеждания случай било несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Същевременно в договора липсвала клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок бил уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се пораждало задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не било обезпечаването на кредита, а спазването /изтичането/ на краткия тридневен срок. Не можел да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 70% от размера на заетата сума. Следователно процесната неустойка имала характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 65,61% годишно, а не над 100%, или над 150%. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице едновременно нарушение на чл.19, ал.4 и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК. Предвид гореизложеното, процесният 5 договор за кредит се явявал изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК, а съгласно чл.23 ЗПК, в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. 4/ Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - в процесния договор не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как бил образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.