Решение № 437 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „Неосат“ АД, подадена чрез адвокат П.

П. срещу Решение № 94 /17.01.2024г. по т.д.№ 738/23 по описа на СГС, VI- 1 състав, с което е осъден на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 91 ЗАПСП, да заплати на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, с ЕИК: 205738443, сума в размер на 103 356 лева, представляваща дължими и неплатени суми за месечни лицензионни възнаграждения по Договор № 224 за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми, сключен на 09.09.2022 г. за месеците от м. септември до м. декември 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба 12.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 20 671,20 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 4.3. от договора във връзка с чл. 5.4. от Общите условия към него, както и направените разноски.

Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Твърди, че в отговора на исковата 1 молба е релевирал съображения относно нищожност на договора сключен с ищеца на основание нарушение на разпоредбата на чл.102 б. а от ДФЕС.

Твърди, че произнасянето на КЗК по въпроса е преюдициално по отношение на основателността на иска, като е сезирал същата с искане от 15.12.2023г.

Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния закон, като договорът не е тълкуван съобразно действителната вола на страните. Твърди, че в конкретния случай, сключеното между страните споразумение накърнява добрите нрави, тъй като е налице явно неравновесие на поетите от страните престации. Моли да бъде отменено решението в осъдителната част и да отхвърлен иска изцяло. Не са заявени доказателствени искания. В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени искания.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 09.09.2022 г. между „Нова Броудкастинг груп“ ЕООД и „Неосат“ АД е сключен Договор № 224 за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми, с който „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, като лицензодател предоставя на „Неосат“ АД, като лицензополучател неизключителното право за разпространение за срока, посочен в т. 1, на територията, посочена в Приложение № 1 към Договора и чрез техническия способ, посочен в т. 5 от Договора на следните телевизионни програми: Нова телевизия; Диема; Диема Фемили; Кино Нова;

Нова Спорт; Nova News; Magic TV; The Voice , наричани за краткост „Програмите“ или „Каналите“. В чл. 2.1. е предвидено, че договорът влиза в сила със задна дата, считано от 1 септември 2022 г. и има действие за срок до 2

31 декември 2022 г., освен ако не бъде прекратен предсрочно от някоя от страните по него на основанията, посочени в договора или в Общите условия към Договора за разпространение програми. Съгласно чл. 4.1. за предоставеното право по т. 1.1. лицензополучателят заплаща на лицензодателя месечна лицензионна цена в размер, посочен в Приложение № 2 – неразделна част от договора, като към месечната лицензионна цена се начислява ДДС. В чл. 4.2. е предвидено, че плащането на месечната лицензионна цена се извършва изцяло и авансово най-късно до 30-то число на месеца, предхождащ месеца на излъчване /разпространение/ на каналите.

Установява се, че съгласно Приложение № 1 населеното място на разпространение е Република България. В Приложение № 2 към договора са определени период, минимален брой гарантирани абонати, цента на абонат без ДДС и месечна лицензионна цена без ДДС. Приети са по делото Общи условия за разпространение на телевизионни програми, които са част от договора, съгласно Приложение № 4. Представени са издадените за месеците септември, октомври, ноември и декември фактури съответно № 1003701/13.09.2022г. на стойност 23 490лв. с ДДС; № 1003702/13.09.2022г. на стойност 25 056 лв. с ДДС; № 1100034858/05.10.2022г. на стойност 26 622 лв. с ДДС и № 1100035906/04.11.2022г. на стойност 28 188 лв. с ДДС. Общата стойност на всички фактури е 103 356 лв. с ДДС.

От заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, се установява, че общият размер на неустойката върху главниците, дължими за периода от м. септември до м. декември 2022 г., изчислена по реда на чл. 4.3. от договора е 20 671,20 лева. Процесните фактури, издадени от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД са осчетоводени в счетоводните регистри на „Неосат“ АД като задължение по кредита на сметка 401 „Доставчици“ анал. – контрагент 63 „Нова Броудкастинг Груп“ и дебита на сметки: 602 „Разходи за външни услуги“ и 4531 „Начислен ДДС за покупките“, съгласно Закона за счетоводството и приложимите стандарти.

Процесните четири броя фактури са включени в дневника за покупките на „Неосат“ Ад и в справка декларация за ДДС, съгласно уведомление за приемане на постъпили от „Неосат“ АД данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за покупките и дневника за продажбите, с конкретен входящ номер в НАП. Дружеството „Неосат“ АД е ползвало правото си на данъчен кредит по процесните фактури.

3

Горната фактическа обстановка се установява доказателства, като не е спорна между страните. от събраните

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД:

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Между страните е сключен договор за отстъпване на неизключително право за разпространение на телевизионни програми, в писмена форма, който е действителен.

В отговора на исковата молба са въведени две основания за нищожност на договора, сключен между страните, а именно – нееквивалентност на престациите и нарушение на императивни правни норми.

Въпреки начина по който са заявени същите, съдът счита, че следва да ги разгледа в обратен ред, съобразно тяхната тежест.

Пред първата инстанция и във въззивната жалба се поддържа твърдение, че договорът е нищожен, относно начина на определяне на дължимото възнаграждение, което дължи ответната страна, като противоречащ на императивна правна норма и по-точно, че обвързването на дължимото възнаграждение с минимален брой абонати, за които се заплаща единична цена, противоречи на чл. 102 б. а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Цитираната разпоредба гласи, че забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки, като такава злоупотреба в частност може да се изразява в пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия.

За да бъде налице злоупотреба с господстващо положение, следва същата да бъде установена по надлежния ред от съответния административен орган, в съответната процедура. Ответникът е навел твърдение в писмения отговор, че е подал жалба до КЗК с такова твърдение. В хода на производството е било постановено решение за отказ за образуване на 4 производство по неговата жалба от 10.04.2024г. (информацията е общодостъпна на сайта на КЗК). Самият ответник е поискал да бъде спряно производството по произнасянето на КЗК по жалбата му, като е твърдял, че същото е преюдициално. Тъй като в хода на въззивното производство е постановен отказ от образуване, не е необходимо спирането на производството. Други доказателства за злоупотреба от страна на ищеца с господстващо положение и факта на такова, не са представени по делото, поради което възражението за нищожност на договора на това основание е неоснователно.

Въззивникът счита, че чрез уговаряне на минимално гарантиран брой абонати е налице съществена нееквивалентност на насрещните престации, което е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. В Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. В конкретния случай, ответникът твърди, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй като в определянето на дължимата месечна лицензионна цена е предвиден минимален брой гарантирани абонати.

За да е налице нищожност на договора, като сключен при неравностойни престации поради неспазване на добрите нрави, следва да е налице такава неравностойност между престациите, която практически да е сведена до липса на насрещна престация, което в случай не е налице. Ответникът носи тежестта на доказване по отношение на възражението си за неравностойност на престациите, като в конкретни случай бе следвало да докаже, че срещу уговорената в договора единична цена е получил лицензия, която драстично не отговаря на платената цена. Такова доказване не е проведено.

Обстоятелството, че е уговорен минимален брой абонати месечно, не може да се квалифицира, като нарушение на добрите нрави. При наличието на свобода на договаряне, страните които са търговци, могат въз основа на обективни данни да преценят икономическата обоснованост на задълженията си по 5 договора и са свободни да сключат същия или не. Второто въведено основание за нищожност на договора също е неоснователно.

При наличието на действителен договор, всяка от страните дължи изпълнение по него. От събраните доказателства се установи по безспорен начин пълното неизпълнение от страна на ответника за срока на договора.

Ищецът е изпълнил задължението си да предостави за разпространение описаните в чл. 1.1. от договора програми, за което ответникът е трябвало да заплати уговореното между страните възнаграждение. Процесните фактури, издадени за периода от м. септември до м. декември 2022 г. вкл. са осчетоводени, включени са в дневника за покупките от „Неосат“ АД и във връзка с тях дружеството е ползвало правото си на данъчен кредит.

Включването на фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. С оглед данните по делото съдът приема за доказано съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по процесните фактури.

С оглед изложеното, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаваното на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД:

Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

В чл. 4.3. от сключения между страните договор е уговорено, че лицензополучателят дължи на лицензодателя обезщетение за забава в размер, посочен в Общите условия. Съгласно чл. 5.4. от приложимите Общи условия, при забава в плащането на месечната лицензионна цена след срока, посочен в т. 5.2. лицензополучателят дължи на лицензодателя обезщетение за забава в размер на 0,2% от дължимата месечна лицензионна цена, съгласно договора за всеки ден забава, но не повече от 20%. Уговорената между страните клауза за неустойка е валидна, като по делото се установи, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесните фактури. Вземанията са изискуеми и ответникът е изпаднал в забава за заплащане на възнагражденията, доколкото е изтекъл предвиденият в чл. 4.2. от договора срок. Предвид изложеното „Неосат“ АД дължи неустойка по чл. 4.3 от договора във връзка с чл. 5.4. от Общите условия, поради неплащане на възнагражденията, за които са 6 издадени процесните фактури, чийто размер е установен от вещото лице и възлиза на 20 671,20 лева.