Решение № 18 от 02.03.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Елена, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20254130100021 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Постъпили са искова молба и молба от „Йеттел България“ ЕАД гр.

София, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез адв. З. Й. Ц. от САК, против А.

А. М. от с. Г.Н.С, общ. Златарица. В същите са изложени обстоятелствата, на които се основа предявения иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника А. А. М. от с. Г.Н.С, общ. Златарица, че дължи на ищеца „Йеттел България“ ЕАД гр. София сумата 176.36 лв. – главница, представляваща дължима за незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и ползвани (потребени) услуги за мобилен номер ********** за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. по договор за мобилни услуги № 624304745/18.02.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 058970160/11.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, за което са издадени фактура № 7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г., фактура № 7340001757/25.08.2022 г. и фактура № 7341291490/25.09.2022 г., сумата 353.78 лв. – главница, представляваща дължима за неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 1

624304745/18.02.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 058970160/11.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, за което е издадена фактура № 7341291490/25.09.2022 г., сумата 39.56 лв. – главница, представляваща дължима за незаплатено задължение за месечни абонаментни такси и ползвани (потребени) услуги за мобилен номер ********** за периода от 25.04.2022 г. до 24.08.2022 г. по договор за мобилни услуги № 625293186/11.10.2021 г., за което са издадени фактура № 7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г. и фактура № 7340001757/25.08.2022 г., сумата 74.14 лв. – главница, представляваща дължима за неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 625293186/11.10.2021 г., за което е издадена фактура № 7341291490/25.09.2022 г., сумата 152.83 лв. – главницата, представляваща незаплатено задължение за лизингови вноски за мобилно устройство Realme 8 5G 64GB Dual Black по договор за лизинг от 11.10.2021 г., за което са издадени фактура № 7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г., фактура № 7340001757/25.08.2022 г. и фактура № 7341291490/25.09.2022 г., сумата 270.13 лв. – главницата, представляваща незаплатено задължение за лизингови вноски за мобилно устройство ACCESSORIES TicWatch C2+Rose Gold по договор за лизинг № 625293165/11.10.2021 г., за което са издадени фактура

№

7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г., фактура № 7340001757/25.08.2022 г. и фактура № 7341291490/25.09.2022 г., сумата 83.30 лв. – главницата, представляваща незаплатено задължение за лизингови вноски за пакет от 5 бр. аксесоари (BASIС ACCESSORIES CELLY Cable USB Type-C Black с продуктов № 27089411; BASIC ACCESSORIES CELLY ENERGY Power Bank 10 000mAh Blue с продуктов № 27089447; BASIC ACCESSORIES CELLY Car Holder Black с продуктов № 27093164; BASIC ACCESSORIES CELLY UP500 Wired Earphones 3.5mm White с продуктов № 27089466; BASIC ACCESSORIES Team Group 16GB microSD cl10 80 MBs с продуктов № 27069131) по договор за лизинг за базови аксесоари № 625293269/11.10.2021 г., за което са издадени фактура № 7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г., фактура № 7340001757/25.08.2022 г. и фактура № 7341291490/25.09.2022 г., ведно със законната лихва върху 2 главниците, считано от 19.09.2024 г. до окончателното им изплащане, по Заповед № 218/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 397/2024 г. по описа на Районен съд Елена.

Претендира се присъждане на направените разноски в заповедното производство и исковото производство.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор от адв. В. Д. Д. от ВТАК, назначен за особен представител на ответника А. А. М.. Същият намира, че исковата претенция е допустима, но е неоснователна. Излага, че от представените писмени доказателства по делото е видно, че между страните са сключени няколко договора и допълнителни споразумения. Претенциите за начислени неустойки са изцяло неоснователни с оглед липсата на доказателства за уважаването им. От представените писмени доказателства не става ясно кога е настъпила предсрочната изискуемост по отношение на всеки един от договорите и дали действително е настъпила. От представените фактури е видно, че М. е осъществявал плащания /отразени като плащания от предходен период/, като не става ясно от коя сума е приспадано задължението и по кой договор. Не е ясно дали фактурите са достигнали до абоната, т.е. дали са връчени и по какъв начин е уведомяван последния за задълженията към ищеца. Моли съда да отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД гр. София не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез пълномощника си адв. З. Й. Ц. от САК, е подал молба, с която взема становище, че поддържа исковата молба. Моли да се уважи предявения иск.

Ответникът А. А. М. не се явява в съдебно заседание. Същият се представлява от назначения особен представител адв. В. Д. Д. от ВТАК.

Последният поддържа подадения отговор. Адв. Д. оспорва иска в частта, касаеща неустойките, като неоснователен и недоказан. Същият излага, че не оспорва искът в останалата част, т.к. между ищеца и ответника има сключени договори за мобилни услуги и лизинг. Адв. Д. в хода на делото по същество взема становище иска в частта за неустойките да бъде отхвърлен, като неоснователен, а в останалата част искът да бъде уважен, като основателен.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са представени и приети писмени доказателства.

3

Предвид установената от доказателствата фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, са налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е отчасти основателен и доказан.

По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 342, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

I. С оглед събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували договорни отношения по силата на сключен между тях договор за мобилни услуги № 624304745/18.02.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 058970160/11.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ********** и Общи условия. За периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. ищецът предоставил на ответника мобилни услуги за мобилен номер **********, които последният потребил. За цената на месечни абонаментни такси и ползвани (потребени) услуги за мобилен номер ********** за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. били издадени фактура № 7335996060/25.05.2022 г., фактура № 7337284311/25.06.2022 г., фактура № 7338566869/25.07.2022 г., фактура № 7340001757/25.08.2022 г. и фактура № 7341291490/25.09.2022 г. в общ размер на сумата 176.36 лв. Ответникът не извършил плащане на паричните задължения по посочените фактури, въпреки че падежите им били настъпили.

С оглед на това ищецът потърсил правата си по съдебен ред, снабдявайки се със заповед № 218/21.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ЧГрД № 397/2024 г. по описа на Районен съд – Елена, издадена въз основа на подадено заявление на 19.09.2024 г. Към настоящият момент посочената сума от 176.36 лв., представляваща месечни абонаментни такси и ползвани (потребени) услуги за мобилен номер ********** за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. по договор за мобилни услуги № 624304745/18.02.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 058970160/11.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер **********, не е заплатена и е дължима от ответника на ищеца.

По описаните по-горе факти и обстоятелства не съществува спор между страните.

4

С оглед изложено предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК в посочената по-горе част се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Следва да се уважи и претенцията на ищеца за законна лихва върху исковата сума за главница от 176.36 лв., считано от 19.09.2024 г. – датата на образуване на ЧГрД № 397/2024 г. на ЕлРС, до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че претенцията на ищеца по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги № 624304745/18.02.2021 г., изменен с допълнително споразумение № 058970160/11.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ********** в размер на 353.78 лв., за което е издадена фактура № 7341291490/25.09.2022 г., е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Съображенията за това са следните:

В процесните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение, страните по делото са уговорили неустойка при предсрочното му прекратяване, поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната.

Клаузите, които я уреждат са действителни и валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като в част от тях предварително страните са определили размера на същите, който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски по договора (споразумението). Ограничена до трикратния размер на месечния абонамент тази неустойка не нарушава принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договора и допълнителното споразумение неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника, съответно – могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на неустойка е прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на първоначално определения срок. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че от събраните доказателства безспорно 5 се установява, че ответникът не е платил в срок дължимите от него абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени съответните фактури. По делото липсват, както твърдения, така и каквито и да е доказателства, ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на фактурираните месечни абонаментни такси и използвани услуги, което е основание за едностранно прекратяване на договора и споразумението от страна на оператора. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД). Процесният договор е сключен в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал.