Акт от 22.12.2021, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 305

22.12.2021 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Павлина Господинова

Антоанета Митрушева при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурора Елеонора

Иванова, като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева

АНД (К) № 949 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от П.С.М., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.В.К., против Решение по АНД № 314 по описа за 2021 г. на PC - Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Въпреки събраните по делото доказателства, въззивният съд стигнал до неправилен извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП няма допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, както и че нарушението е доказано. Касационният жалбоподател счита, че нито в АУАН, нито в НП било посочено точно и ясно нарушението. Освен това едва с НП разбрал коя норма се твърдяло, че е нарушил.

Заявява, че заповедта, която се твърдяло, че е нарушил, вече не действала, тоест действието й било отпаднало. Твърди още, че НП е неправилно, тъй като случаят бил маловажен. Предвид горното, моли касационната инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърденото от въззивния съд наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

ОТВЕТНИКЪТ –

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Хасково не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни, поради което предлага решението на Районен съд – Димитровград като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-316/09.03.2021 г. на Директор на ОДМВР - Хасково, с което на П.С.М., за това, че на 11.02.2021 г. около 23:10 часа в гр.Димитровград, на бул. ***, до № **, в таксиметров автомобил с рег.№ *****, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01- 51/2021 г. на Министъра на здравеопазването, нарушил посоченото в заповедта, като се намирал в горепосоченото транспортно средство за обществен превоз без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от 33, във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-51/2021 г. на Министъра на здравеопазването, за което на основание чл.

209а, ал. 1 от 33 му е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.02.2021 г. около 23:10 часа в гр.Димитровград, на бул***, до № **, в таксиметров автомобил с рег.№ *****, жалбоподателят бил без маска на лицето, за което деяние същият бил санкциониран с процесното наказателно постановление за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/2020 г. на Министъра на здравеопазването. В решението си съдът е обсъдил въведените със Закона за здравето мерки, чието предназначение е да предпазят обществото от опасността за живота и здравето на населението от COVID-19 и въвеждането на специално законодателство в тази връзка, след което е изложил доводи във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Обсъдена е и релевантната Заповед № № РД-01-51/2021 г. на Министъра на здравеопазването, въвеждаща изискването за поставена защитна маска за лице на посочените в заповедта места, чието неспазване е скрепено със съответната санкция.

Изложени са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се касае за маловажен случай.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната инстанция намери, че в същото относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след надлежен анализ и преценка на събраните по делото доказателства.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не са налице. Изрично в процесното наказателно постановление, при посочване на правната квалификация на нарушението, е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-51/2021 г. на

Министъра на здравеопазването". Релевантната т. 7 от цитираната заповед регламентира изискването всички лица, когато се намират в закрити обществени места, да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна правна квалификация на нарушението и надлежно словесно описание на същото.

Споделят се и правните изводи на въззивния съд относно безспорната установеност на вмененото на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в приложимата към процесния период редакция, е предвидено административно наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление.

С нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период редакция, в правомощие на министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон, са бланкетни, а установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай такава се явява горецитираната

Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. В т.

7 от заповедта е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. Неизпълнението на посоченото задължение, правилно е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.

Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от ЗАНН.

В този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.

348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение № 45/12.07.2021 г., постановено по НАХД № 314/2021 г. по описа на Районен съд - Димитровград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.