Решение № 44 от 18.06.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Ж. Попова при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Величка Костова Петрова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20212100200557 по описа за 2021 година

Осъденият в Кралство Швеция *** гражданин Г. П., не се явява в съдебно заседание. Същият е уведомен за съдебното заседание в Затвора в Салберга, Кралство Швеция, където търпи наказание лишаване от свобода.

В залата се явява адв. Галина Иванова от Адвокатска колегия Бургас, определена от Съвета на Адвокатската колегия да защитава осъдения П. в настоящото производство.

На основание чл. 12, ал. 4 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), съдът О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения Г. П. адв. Галина Белчева Иванова към Адвокатска колегия Бургас.

АДВ. ИВАНОВА: Запознала съм се с материалите по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запозната съм с материалите по делото.

АДВ. ИВАНОВА: Да се даде ход на делото.

1

Съдът, с оглед становището на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпило удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо изх. № 4181/21 от 14 юни 2021 г. на Окръжна прокуратура Бургас, относно наличието на неприключени наказателна производства за лицето Г. Х. П., ЕГН ***.

ПРОКУРОРЪТ: В приложеното към писмото-извлечение от УИС е допусната техническа грешка при изписването на личното име на осъдения.

Касае се за лицето Г. Х. П., а не Г. П..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила справка за съдимост на Г. Х. П., изпратена от Бюро „Съдимост“ при Районен съд ***, както и получен от компетентните власти на Кралство Швеция превод на български език на присъдата на Апелативния областен съд Свеа в частта относно престъпленията, за които *** гражданин е осъден и наложеното за тях наказание.

Снема самоличност на осъдения по данните, приложени в справката по Наредба № 14/18.11.2009 г.:

Г. Х.П. – роден на **** г., с постоянен адрес – гр. ***, кв. „**“, ж.к „***“ № *, вх. *, ет. *, ЕГН ***.

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с постъпилите материали по делото. Да се приемат същите като доказателства по делото. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. ИВАНОВА: Запознах се с постъпилите материали по делото. Да се приемат като доказателства. Нямам искания по доказателствата.

Съдът, по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства докладваните документи.

2

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Постъпилото удостоверение, въз основа на което е образувано настоящото производство, е по образец - приложение № 1 към чл.

3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и съдържа необходимите реквизити. Лицето Г. П. е *** гражданин, с адрес в Република България, гр. ***, кв. „***“, ж.к „***“ № *, вх. * ет. *. Деянията, за които е осъден, са посочени в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС като такива, за които не се изисква двойна наказуемост.

Деянието е изнасилване, за което е осъден, по отношение на двете деца, е престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 2 и ал. 4, т. 1 от НК. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление и е наказуемо по българския Наказателен кодекс с лишаване от свобода от 10 до 12 години. Относно деянието, квалифицирано като сексуален тормоз по Шведския наказателен кодекс по чл. 10, считам, че по отношение на лицето Б, съставлява престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 на НК на Република България.

Не са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС относно основание за отказ за признаване и изпълнение. Липсват и такива за частично признаване и изпълнение съгласно чл. 16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Няма основание за наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава максималния такъв по българското законодателство. В случая не се изисква и съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебният акт е изпратен в държава членка на Европейския съюз – Република България, чиито гражданин е осъдения Г. П., в която има местоживеене.

Предвид горното, считам че следва да постановите решение, с което да признаете и приемете за изпълнение в Република България Решение Б 4310-19 на Апелативен съд Свеа, Кралство Швеция, постановено на 1 юли 2019 г., в сила от 1 август 2019 г., с което на *** гражданин Г. Х. П. е наложено наказание осем години лишаване от свобода за престъпление – тежко изнасилване на дете, по глава 6, чл. 4 от Наказателния кодекс на издаваща държава и по глава 6, чл. 6 и чл. 10 от НК на същия, при първоначален режим на изтърпяване „строг“, като следва да бъде зачетено времето от задържането му – 28 април 2019 г. до фактическото му предаване в затвор на територията на Република България.

3

АДВ. ИВАНОВА: Присъединявам се към становището на Окръжна прокуратура Бургас, като считам, че са налице условията за признаване и изпълнение на предоставеното решение на Апелативен областен съд Свея от 1.07.2019 г. по дело № Б 431019, с оглед предпоставките на чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да се признае и изпълни наказанието на осъденото лице Г. П. във вида, в който е наложено в съда в Кралство Швеция, без да се налага приспособяването му на основание чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Инкриминираните деяния, за които е осъден Г. П. съставляват престъпления по български наказателен кодекс, като се придържам към правната квалификация, посочена от представителя на Окръжна прокуратура Бургас.

Престъплението изнасилване попада в списъка по чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и с оглед на което не се изисква двойна наказуемост, като срока на наложеното му наказание от осем години лишаване от свобода, считам че не следва да бъде редуцирано, понеже не надвишава максималния размер по нашето законодателство.

Моля съда да приспадне времето, през което П. е бил задържан в издаващата държава по време на наказателното производство, както и до момента на фактическото предаване на осъдения на българските власти.

От представената документация е ясно, че същият не желае да изтърпява наказанието си в Република България, но в случая не се изисква неговото съгласие с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като съдебните актове са изпратени в държава членка, в случая Република България и гражданина П. има местоживеене в нея.

Считам, че липсват доказателства, които да обосноват отказ да се признае и изпълни съдебния акт на издаваща държава съгласно чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и липсва основание за частично признаване и изпълнение съгласно чл. 16 от същия закон, както и за отлагане признаването на съдебния акт на издаващата държава съгласно чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, с оглед на което моля да признаете присъдата на Апелативен областен съд Свеа.

СЪДЪТ СЕ определението си.

ОТТЕГЛИ

НА

СЪВЕЩАНИЕ за произнасяне на

След съвещание, СЪДЪТ ОБЯВИ определението си публично в 4 присъствие на страните.

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е във връзка с изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, отнасящо се до *** гражданин Г. Х. П., с постоянен адрес гр. ***, кв. „***“, ж.к. ***, № *, вх.

*, ет. *, ЕГН ****.

От представеното удостоверение и събраните по делото доказателства се установява, че с второинстанционна присъда от 1.07.2019 г., постановена от Апелативен областен съд Свеа, Кралство Швеция по дело № Б 4310-19 и влязла в сила на 1.08.2019 г., *** гражданин Г. П. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от осем години (2920 дни), наложено като общо наказание за извършени от него престъпления по Гл. 6, чл. 4, ал. 1 и 3, Гл. 6, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и Гл. 6, чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс на Кралство Швеция.

Посочените престъпления имат аналог в българския Наказателен кодекс – същите съответстват на престъпленията по чл. 152, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 149, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от НК. В настоящия случай са изпълнени и изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 4 и т. 28 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, при които двойна наказуемост не се изследва.

Съдът намира, че не са налице основанията по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за отказ от признаване и изпълнение. Удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е пълно, преведено е на български език и не се констатира явно несъответствие между него и съдебния акт, чието признаване и изпълнение се иска.

Осъденият П. се намира на територията на издаващата държава, не е дал съгласие, но е *** гражданин и има постоянно местоживеене в Република България - в гр. ***, кв. „****“.

Признаването на влезлия в сила съдебен акт няма да бъде в противоречие с принципа "ne bis in idem". От приложената по делото справка 5 за съдимост се установява, че Г. П. е осъден с одобрено на 2.12.2011 г. споразумение по НОХД № 4429/2011 г. на БРС за извършено на 23/24.11.2005 г. в гр. Бургас престъпление по чл. 195, ал. 1 НК на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, с приложение на чл. 66 НК. Няма данни за същите деяния, за които П. е осъден в Кралство Швеция, да е бил осъждан и в друга държава, различна от издаващата. Видно от приложената по делото справка от Окръжна прокуратура - Бургас, срещу Г. П. няма неприключени наказателни производства към 13.06.2021 г.

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство.

Второинстанционната присъда на Апелативен областен съд Свеа е влязла в сила на 1.08.2019 г. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК на Република България давността за изпълнение на наказание осем години "лишаване от свобода" е десет години и тя започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила.

Към настоящия момент този срок не е изтекъл.