Решение № 1549 от 23.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110105058 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Р.

С. К., ЕГН **********, адрес за призоваване: ***, с която против ОД на МВР ** с адрес: **, са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно, извършено със заповед от 20.02.2025 г. на директора на ОДМВР – ** и за отмяна на уволнителната заповед като незаконосъобразна и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7364,70 лева (3765,51 евро) обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, считано от 20.02.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ. Отправя се искане съдът да задължи ответника да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. В условия на евентуалност се претендира осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 1116,00 лв. (570,60 евро), представляваща обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 КТ, за несвоевременно издаване на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение на ищеца, за период от 20 дни, считано от 1

20.02.2025 г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предаване на трудовата книжка - 12.03.2025 г. Претендират се разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

По силата на сключен трудов договор от 18.04.2022 г. ищцата е била назначена на длъжност „**“ в група „** при сектор „** **“ към отдел „**“ при ОДМВР – **, на пълно работно време от 8 осем часа, с основно брутно месечно трудово възнаграждение, в размер на 1227,45 лв. Екземпляр от трудовия договор не е бил предоставен. Веднага след назначаването на ищцата в системата на МВР, е била издадена заповед за изпълнение на служебни задължения в друг сектор - „**“ при ОДМВР - **. Твърди, че през месец януари 2024 г. заповедта за изпълнение на служебни задължения в сектор „**“ е била прекратена със заповед от 05.01.2024 г., екземпляр от която не е бил предоставен и от 10.01.2024 г. тя работела като ** в група „** при сектор „** **“ към отдел „**“ при ОДМВР - **.

Докато работела в сектор „**“ ищцата е била запозната със заповед №*** г. на директора на ОДМВР - ** за Организацията и разпределението на работното време на държавните служители и на лицата, работещи по трудово правотношение. Заявява, че на длъжност ** в група „**“ не е получавала изрична заповед за работно време и регламентирана почивка, както и конкретни задължения за работния процес. Предоставена била само и единствено длъжностна характеристика рег. № **, която не била подписана от началник на отдела, който бил предложил характеристиката и в която се засягали задълженията на голяма част от служителите на ОДМВР **. Твърди, че за изпълнение на служебните задължения на длъжност ** нямала заповед или изрично писмено нареждане, относно вмененото по трудова характеристика, задължение да звъни за включването на СОД от служебен стационарен телефон, намиращ се в зала **, където работела.

Заявява, че на 22.01.2025 г. е била връчена покана УРИ №** г. за запознаване със заповед рег. № ** на директора на ОД на МВР – ** за извършване на проверка на основание чл.43, ал.4 и чл.159, ал.2 ЗМВР; за запознаване със заповед рег. № *** на директор на ОДМВР - **, относно отстраняване на очевидна фактическа грешка и за даване на писмени обяснения. Със същата била уведомена, че в ОДМВР - ** е била съставена 2 докладна записка рег. № ** от служители на сектор „** **“ към отдел „**“ при ОДМВР - **.

По докладната записка е била изготвена справка рег. № ** г., от която е било видно, че през месеците октомври и ноември 2024 г., общо четиринадесет пъти ищцата била напускала работното си място между един и два часа преди приключване на работното време, както и че е била издадена заповед рег. № ** г., изменена и допълнена със заповед № ** на директора на ОДМВР – ** за проверка на данните и установяване на нейната дисциплинарна отговорност. Била поканена на на 22.01.2025 г., в 10.30 часа, в стая №104, ет. 1 в сградата на ОДМВР- ** да се запознае със заповед рег. № ** г., изменена и допълнена със заповед № 3** г. на директора на ОД на МВР-** и материалите

Заявява, че на 22.01.2025г. се запознала със заповедите и материалите, като били снети обяснения, съгласно които обяснила, че напускането на работното място е било с цел използване на полагаемата се почивка по време на смяна, която не ползвала преди това. За почивките била информирана от график, поставен на таблото в залата за **, където е било описано почасово няколко броя почивки. Твърди, че от този график била установила, че трябвало да почива час и половина. Заявява, че била разговаряла с началник сектор „** **“ гл. инспектор Н. А. – неин пряк ръководител, с когото твърди, че се били разбрали, че трябвало да ползва час и половина почивка. Графикът не бил официален, не бил издаден по надлежен ред, не съдържал подпис и печат, изходяш номер и съответно номер на заповед с който да е бил одобрен.

Сочи, че по мнение на нейния пряк ръководител, тя не била длъжна да го информира в случаите, когато ползвала времето за почивка, извън регламентираното на таблото. След като изпълнението на служебните задължения на ищцата в сектор „**“е било прекратено, тя се свързала с гл. инспектор Н. А., от когото поискала да получи заповед за нейните отговорности и задължения, както и за работното време. В отговор ищцата сочи, че била уведомена, че всичко било описано в нейната длъжностна характеристика. Устни указания за ествеството на работата получила от В. И.

Твърди, че на 27.01.2025 г. е получила покана рег. № **. за запознаване с обобщена справка и материалите по проверката, образувана със заповед рег.

3

№ ** на директора на ОДМВР - ** и даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. На 30.01.2025 г. се запознала с обобщена справка № ** от 27.01.2025г. и всички материали от извършената проверка, като бил определен срок - до 15.00 ч. на 03.02.2025 г., за даване на писмени обяснения или възражения.

На 03.02.2025 г. с вх. № УРИ ** г. ищцата подала писмено възражение срещу обобщената справка и всички материали от извършената проверка срещу нея, като оспорила сведенията, дадени на 27.01.2025 г. от С. К., И. Д., В.

И. гл. инспектор Н. А. и ст. инспектор Д. В. като неверни, неоснователни и необосновани, и изложила подробни съображения. На 07.02.2025г. получила уведомление УРИ ** във връзка с чл. 173 КТ, в изпълнение на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, а на 11.02.2025 г. е била връчена покана за изслушване рег. № **, с която на основание чл. 193, ал.1 КТ била поканена за даване на обяснение. Твърди, че на 12.02.2025 г. е била изслушана от административно наказващия орган, като представила подробни обяснения.

Сочи, че на 19.02.2025 г. получила писмо УРИ №** г., относно деклариране от нейна страна на факти и обстоятелства по чл.333, ал.1, т. 1, т.2, т.3 КТ, а на 20.02.2025 г. е било връчено уведомително писмо УРИ № ** г. с което е била уведомена, че са били констатирани извършени нарушения на трудовата дисциплина, наказуеми по КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което следвалло прекратяване на трудовия договор и в тази връзка, на основание чл. 333, ал.1, т.4 КТ, ищцата следвало да декларира дали е започнала ползване на разрешен отпуск.

На 20.02.2025 г., на ищцата е била връчена уволнителната заповед №** от 20.02.2025 г., а на 10.03.2025 г., с пощенска пратка ищцата получила трудовата си книжка, удостовеР.е Обр. УП-** и заповед № ** относно поправка на многобройни фактически грешки в заповед №** от 20.02.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудово правоотношение на лице, работещо на трудово правотношение в ОДМВР-**.

Твърди, че с оглед допуснатите фактически грешки и поради обстоятелството, че нарушението е установено въз основа на обясненията на С. К., И. Д., В. И. гл. инспектор Н. А. и ст. инспектор Д. В. които нямат преки 4 и непосредствени впечатления относно спазването на работното време, от нейна страна, както и на извадка на СОТ системата на помещението, която не можела да се приеме за доказателство, тъй като за влизане и излизане от сградата на ОД на МВР - ** е бил въведен пропускателен режим, то сведения от единната система за достъп относно деня и часа на моето напускане на работното място за дните цитирани в обжалваната заповед за уволнение не са били изискани и не са били събрани. Оспорва работодателят да е изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства, като е наложил дисциплинарното наказание за вменено нарушение на трудовата дисциплина, обосновавайки изводите си на график, който не бил официален, не е бил издаден по надлежен ред, не съдържал подпис, печат, изходящ номер, не бил издаден със съответна заповед, с която да е бил одобрен и по своето същество не можело да бъде ценен като задължителен. Заявява, че не била подписвала документ, с който да е декларирала, че е била запозната с графика и се задължавала да го спазва.

Твърди, че уволнителната заповед страдала от тежки пороци, а именно: в заповедта не бил посочен ЕИК на работодателя, наименованието и вида му, което представлявало нарушение на разпоредбата на чл.5, ал. 2 от Закон за Регистър Булстат. Поради това намира издадената заповед за невалидна и незаконосъобразна, като същата не можела да възпроизведе действие дори и само на тези основания. Поради издадената заповед ищцата не можела да си намери работа и да реализира доходи, с които да се издържа. Поради прекратяване на трудовото правоотношение, с налагането на дисциплинарно наказание, ищцата е била лишена от трудов доход, като това обстоятелство дава основание за претендиране на обезщетение. Твърди, че основното брутно трудово възнаграждение било в размер на 1227,45 лв.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че оспорената заповед №** на директора на ОДМВР – **, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, е издадена от компетентен орган – работодател на ищцата, при стриктно спазване на предвидената в КТ процедура и при правилно определяне на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед допуснатите дисциплинарни нарушения, от страна на Р. К., поради което намира същата за правилна и законосъобразна. Заявява, че в хода на дисциплинарното производство безспорно е било установено, че в периода от 5

19.10.2024 г. до 29.11.2024 г., ищцата умишлено и съзнателно многократно (14 пъти) е напускала работа преждевременно, като общо не е отработила 20 часа и 43 минути, с което била допуснала тежко нарушение на служебната дисциплина.

Твърди се, че ищцата не била искала разрешение от непосредствения и/или от прекия си началник, да напусне по-рано работа и самоволно си е тръгвала без да отработи определеното й работно време. Въпреки, че многократно и изрично е било обяснявано от нейните началници - Д. В. и Н.

А., че с оглед спазване на безопасни условия на труд, нямала право да събира полагащите се физиологични почивки и да ги ползва наведнъж, ищцата К. твърди в обясненията си, че не била ползвала тези почивки, поради което многократно била напускала преждевременно работното си място. Това водело до необезпечаване със служител на залата за **, което можело да затрудни дейността на други полицейски служители. Всички действия на ищцата са били безспорно доказани със събрани писмени доказателства по дисциплинарната преписка. Преди налагане на дисциплинарното наказание, служителката е била запозната със справка за извършена проверка № **, събраните материали, като са били снети писмени обяснения с рег. № ** г. и обяснения рег. № **