Решение № 276 от 23.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. С., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600582 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители В. Т. Ц., Б. В. Б. и К. Г.

Б., чрез повереника им – адв. Н., срещу присъда № 4/25.03.2025 година, постановена по НОХД 39/2025 година, с която Видинският окръжен съд, в процедура по глава ХХVІІ НПК признал подсъдимия А. А. - турски гражданин, за ВИНОВЕН в това, че на 13.10.2023 година около 07:20 часа, на главен път І-1 (Е-79), километър 19+783 при кръстовището с път ІІ-11, при управление на МПС - товарен „Мерцедес“, модел „Спринтер 316 ЦДИ“ с унгарски рег. № ***, движейки се по път ІІ-11 с посока на движение от с.

Арчар към гр. Дунавци, обл. Видин, нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл.

45, ал. 2, предл. 2 от ППЗДвП, като не е спрял на знак № Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, в следствие на което навлязъл в кръстовището, ударил с предната си част, страничната дясна част на преминаващия по главен път І-1 (Е-79) л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е-290 ТД“ с рег. № ***, собственост на В. Т. Ц. с ЕГН: **********, управляван от К.

1

Г. Б. с ЕГН: ********** и по непредпазливост причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице, а именно смъртта на пътника в автомобила В. Б.

В., ЕГН: ********** и средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота на водача К. Г. Б. с ЕГН: **********, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б. “б“, предл. 1, вр. с ал. 3, предл. 4, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 50, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.

45, ал. 2, предл. 2 от ППЗДвП и във връзка с чл. 55, ал.1, т.1 НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, чийто размер след това на основание чл.58а, ал.1 от НК редуцирал с 1/3, и определил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата си съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишил подс. А. от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца и се произнесъл по разноските по делото, които възложил на подсъдимия.

Според жалбоподателите присъдата била неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена, както в противоречие на събраните по делото доказателства, така и при непълнота на доказателствата.

Съдът допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на частните обвинители като страни в процеса, отказвайки да назначи повторна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чрез чието заключение да се установи освен механизмът на настъпване на ПТП и обстоятелството дали ако водачът К. Б. се е движел със скорост от 50 км/ч биха настъпили различни по вид и степен травматични увреждания от получените от двамата пострадали. Категорично се възразява срещу извода на съда, послужил за определяне на наказанието при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за съпричиняване на престъпния резултат от действията на частния обвинител К. Б.. Изразява се и недоволство с наложеното на подс. А. наказание, което частните обвинители считат за явно несправедливо и молят САС да измени присъдата и увеличи наказанието на 15 години лишаване от свобода.

В срока по чл. 322 НПК не са подадени писмени възражения от 2 страните срещу жалбата на частните обвинители, а САС не удовлетвори искането на жалбоподателите за назначаване на повторна комплексна автотехническа експертиза поради характера на първоинстанционното производство, което е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.

371, т. 2 НПК.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители, които не се явяват, поддържа въззивната жалба. Излага доводи за неправилна интерпретация на доказателствата по делото от страна на Видинския окръжен съд, в резултат на която необосновано е прието като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство – принос на частния обвинител Б. към настъпването на пътния инцидент и вредоносния резултат, какъвто принос с оглед събраните по делото доказателства той няма.

Поддържа се, че е изключително важно за постигане на целите както на генералната, така и на частната превенция наказанието да бъде в справедлив и адекватен размер, за да бъде направено всичко възможно да се ограничи войната по пътищата, която е ежедневие и моли да не бъде прилаган чл. 66, ал.

1 НК, а наказанието да се изтърпи ефективно.

Прокурорът от САП дава становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че установената от автотехническата експертиза скорост на движение на частния обвинител Б., който е управлявал автомобила си с превишена скорост от приблизително 35 км/ч над максимално разрешената скорост от 50 км/ч, не е от съществено значение за вината на подсъдимия, тъй като Б. се е движил по път с предимство и не е имал никакво задължение, както и възможност, да пропусне товарния автомобил, който пък излязъл от път без предимство и навлязъл в кръстовището в момент, когато там вече се е намирал лекият автомобил. Според прокурора определеното наказание е значително занижено и то следва да бъде индивидуализирано в размер около средния, предвиден за престъплението по чл. 343, ал. 4 НК, след което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.

Защитникът на подс. А. пледира за неоснователност на въззивната жалба и счита, че присъдата на Видинския окръжен съд следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна, мотивирана и справедлива. Излага доводи, че пострадалият Б. като водач на лекия автомобил има висок процент на съвина, тъй като се е появил изневиделица за подсъдимия А., движейки се по 3 главния път с 35 км/ч по-висока скорост от допустимата и при наклон.

Акцентира върху процесуалното поведение на подсъдимия, който макар и да е чужд гражданин, не се укрил от наказателно преследване, въпреки че е можел, винаги се е явявал при призоваване, не е спрял да се интересува за състоянието на пострадалите, докато са били в болница, съпричастен е към тях и дълбоко съжалява за случилото се. Моли да бъде потвърдена присъдата на ОС Видин.

В своя защита подс. А. заявява, че изпитва вина, съжалява за случилото се. Сочи, че многократно е изминавал този път и ако другата кола не била с превишена скорост, пътния инцидент е нямало да настъпи. В последната си дума моли да бъде потвърдено решението на Видинския окръжен съд и заявява, че ще се съобрази с решението на въззивния съд, ако то бъде друго.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е проведено от ОС Видин при съществено нарушение на процесуалните правила, които определят реда за разглеждане на делата по тази диференцирана процедура.

Несъмнено, подсъдимият А. и неговият защитник в хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК са заявили желанието си по делото да се проведе съкратено съдебно следствие, като подсъдимият признае фактите, изложени в обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът, обаче, е бил длъжен преди да постанови определението си по чл. 372, ал. 4 НПК, да провери дали самопризнанието се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тази проверка обхваща не само процесуалната валидност на доказателствата и доказателствените средства, на които се основава обвинителния акт, а също така дали събраната доказателствена съвкупност е достатъчна по обем за 4 разкриване на обективната истина.

Видно е от досъдебното производство, че в основата на обвинителната теза е поставено заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, което се основава на два доказателствени източника – протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на св. А.

Ж. А., очевидец на настъпилото транспортно произшествие. В протокола за оглед на местопроизшествие обаче (ДП, т. 1, л. 15), при описание на пътните знаци, които регулират преминаването на ППС, не е посочено на какво отстояние от избраните постоянни ориентири са монтирани пътните знаци В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50 км/ч, знак А-26 и указателна табела Д-3, с които е регулирано движението по главен път І-1 (Е-79), по който пострадалият К. Б. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“, както и какъв е наклонът на спускане по посоката му на движение. Същевременно, при привличането си като обвиняем по обвинението, за което е предаден на съд, подс. А. е дал обяснения (ДП, т. 1, л. 247), според които той е намалил скоростта си на движение, когато е приближил кръстовището с път Е-79, огледал се, за да завие надясно към гр. Видин и не е видял приближаващи се пътни превозни средства и тогава автомобилът на пострадалия се появил внезапно отляво, той положил усилия да избегне удара, който настъпил за управлявания от него товарен микробус челно и вляво и в резултат на това микробусът преминал главния път и се обърнал на лявата си страна и спрял в близост до мантинелите. Характеристиките на пътя и обясненията на подсъдимия А., които имат отношение към механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, не са били обсъждани от експерта. Нещо повече, в нито един момент на вещото лице в хода на досъдебното производство не са поставени важни за предмета на доказване въпроси - къде точно по ширина и дължина пътното платно се намира мястото на удара, на какво отстояние от него са се намирали при съобразяване на скоростта им на движение управляваните от Б. и подс. А. пътни превозни средства, каква е била видимостта на всеки един от двамата водачи към другия в района на кръстовището и какъв точно е механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие с описание на инициалния удар и последващото движение на двата автомобила до окончателното им установяване на пътното платно. Затова от заключението на АТЕ не става ясно, при положение че не е определено мястото на удара, как експертът е 5 достигнал до извод в отговора на въпрос 2, че подс. А. е преминал видимата „Стоп линия“, когато пострадалият Б. е бил на около 16 метра от мястото на удара, съответно – че товарният автомобил е изминал от момента на навлизане в кръстовището до момента на удара 10 метра (отговор на т. 5). Решаващият съд е следвало да се съобрази със задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2009 година на ОСНК, че прилагането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е допустимо само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти, така че да не се влезе в колизия с прокламираният в чл. 31, ал. 2 от Конституцията принцип, възпроизведен и в чл. 116, ал. 1 НПК за недопустимост на обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Разглеждайки делото по реда на тази диференцирана процедура без да са изяснени в цялост всички релевантни към предмета на доказване обстоятелства, първоинстанционният съд незаконосъобразно е формулирал и изводи за независимо съпричиняване, като обстоятелствата, от които то е извел от една страна нямат доказателствена обосновка, а от друга изводите са в противоречие с естеството на процедурата, доколкото сред фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия е посочено, че и при разрешената скорост от 50 км/ч за частния обвинител Б. ударът е бил непредотвратим.