Решение № 321 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20241001000927 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от „ЗАД Армеец“ АД против решение № 260150 от 02.09.2024 г., постановено по т.д. № 140/2020 г., СГС, Търговско отделение, VІ -18 състав,с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на П. С. Х., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Пехри-П. Х.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 234 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № 0000672122 от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.07.2019г. застрахователно събитие – вреди от буря на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.

Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, и сума в размер на 434 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Индустриален пожар“, обективиран в полица № 0000672122 от 12.09.2018 г., за настъпило на 03.08.2019 г. застрахователно събитие – вреди от буря и проливен дъжд на Оранжериен комплекс за биологично насаждение от ягоди, находящ се в землището на гр.

Севлиево, община Севлиево, обл. Габрово, местност „Цачевското“ и местност „Врач“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 569,44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1 от 31.10.2019 г. до 19.01.2020 г., както и сума в размер на 94 554,00 лв. , представляваща разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е постановено при участието на „Айсберг Груп“ ЕООД като трето лице-помагач на ответника „ЗАД Армеец“ АД.

Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че първоинстанционният съд е обосновал изводите си при неправилна, произволна и избирателна интерпретация на събрания доказателствен материал, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки част от събраните по делото доказателства и доводи на страните, допуснал е необоснованост на изводите си и се е позовал на неотносима към конкретния правен спор съдебна практика. Твърди, че от представените писмените доказателства: разрешение за строеж, констативен акт обр. 15 за установяване годността на строежа и удостоверение, се установява, че обектът е бил въведен в експлоатация по чл. 177, ал.3 от ЗУТ, но те са издадени за строеж, който никога не е бил реализиран и е наличен само като чертеж в инвестиционния проект, като този строеж е различен от оранжерията, която в действителност е била изградена на място. Счита за установено по делото, че измененията на изграденото на място съоръжение спрямо проектираното по одобрения инвестиционен проект са толкова съществени, че същите следва да се докажат с преработка на одобрения проект, по смисъла на чл. 154, ал.5 ЗУТ.

Направен е извод, че изграденото на място съоръжение в действителност не е било въведено в експлоатация към момента на сключване на застраховката, тъй като за него липсва одобрен инвестиционен проект, какъвто би следвало да е изготвен. На следващо място се изтъква, че безспорно ищецът е декларирал пред ответното дружество, че изградената на място оранжерия надлежно е въведена в експлоатация, което обаче е било съзнателно неточно обявяване, тъй като в действителност за изградената на място оранжерия няма съставена изискуемата проектна документация и същата не би могла да е въведена надлежно в експлоатация, което обстоятелство попада в хипотезата на чл. 363, ал. 4 от КЗ. Застраховката е сключена именно въз основа на така декларираните от застрахования обстоятелства, като последният е знаел или е бил длъжен да знае, че съгласно т. 10.8. от ОУ на застрахователя, ако към този момент са били налице нарушения на строително-технически норми, изисквания правилници и стандарти, то застрахователят е в правото си да не покрива вредите в случай на настъпване на застрахователно събитие. Освен това, застрахованият е знаел или е бил длъжен да знае, че съгласно т. 35 от ОУ е бил длъжен, в отговор на зададените в Предложението за застраховане въпроси, да посочи всички обстоятелства, които са му били известни и имат съществено значение за оценка на риска и условията, при които може да се сключи застраховката. Допълва се, че застрахователят е положил необходимата грижа и не е бил длъжен да полага по - голяма от тази грижа, като изисква от застрахования самите строителни актове и удостоверения за въвеждане в експлоатация на съоръжението или да проверява по друг начин истинността на декларираните обстоятелства.

Застрахованият по никакъв начин не е уведомил застрахователя, че при изграждане на съоръжението са направени съществени изменения в конструкцията му спрямо одобрения 2 инвестиционен проект. Сочи, че неправилно съдът е приел, че по делото не било установено нито субективния елемент, изискуем от закона за отказ за обезщетяване-съзнателно премълчаване или неточно заявяване на обстоятелства, попадащи в хипотезиса на чл. 363, ал.1 КЗ, нито обективния елемент-неточно обявеното или премълчано обстоятелство да е оказало въздействие за настъпване на застрахователно събитие, доколкото дали неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователно събитие, по делото са налице противоречиви доказателства. Счита, че съдът необосновано стига до извода, че изпълненият на място модел на конструкцията на оранжерията притежава повишени якостни характеристики спрямо предвидената по първоначалния проект. Неправилен е и изводът на СГС, че ако конструкцията е била изпълнена съгласно всички нормативни изисквания на закона и при нейното оразмеряване съгласно норматива, отново са щели да настъпят същите вреди от двете застрахователни събития, доколкото няма доказателства, които да обосновават този извод. За неправилен и недоказан се счита извода на съда, че настъпилите на 03.08.2019 г. вреди върху металната конструкция на оранжерията са в причинно - следствена връзка с образуването на т.нар.

„водни торби“ чрез събиране на дъждовна вода в участъците, където е имало разкъсване на полиетиленовото покритие, което е довело до по - големи натоварвания върху конструкцията, доколкото противоречи на фактическата обстановка, която се установява от подписания от представителите на двете страни Опис на повреденото и унищожено имущество от 04.07.2019 г. и Констативен протокол от 07.08.2019 г. Сочи, че възражението на ответника за неизпълнение от страна на ищеца на задължението да вземе необходимите мерки за предотвратяване настъпване на вредите от събитието на 03.08.2019 г. не е преклудирано, тъй като още в отговора на ИМ, по т.7, б. Б от изложението, ответникът изрично е възразил, че ищецът не е изпълнил задължението си по т.50.3 ОУ, като не е взел необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие.

Твърди, че указанията, дадени от застрахователя на ищеца, са били предназначени да запазят състоянието на обекта до датата на втория оглед от застрахователя, т.е. след 09.07.2019 г.

Допълва, че указанията на застрахователя, че ищецът може да привърже найлоните, с оглед да не се увеличат щетите, не са изпълнени, или са били само частично изпълнени от ищеца, поради което същият не е положил дължимата грижа, за да предотврати на настъпването на застрахователното събитие, респ. да намали размера на щетите. Твърди, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по доводите на ответника за изначална липса на покрит риск и липса на пасивната материално-правна легитимация, направени в отговора на ИМ.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се и направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЕТ „Пехри-П. Х.“, с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди, че промените в техническата спецификация на част от елементите на договорената за доставка и монтаж оранжерия е извършено по предложение на дружеството, извършващо изграждането на оранжерията, след представяне от страна на същото на нова техническа спецификация, представляваща Анекс 3 към Договор № 463 3

ДМ/05/15/1/26.05.2015 г. Във връзка с предлагането на новата техническа спецификация е изискано становището на инж. Б. Н. Б., в качеството му на проектант и изготвящ Инвестиционния проект на обекта, който е заключил, че приложената нова техническа спецификация, не представлява съществена промяна на обекта, отчетено спрямо първоначалните характеристика на същия. Извършените промени са представени за одобрение и съгласуване и на ДФ „Земеделие“. Въз основа на направеното от ДФ „Земеделие одобрение на извършените промени е сключен Анекс 11/07.04.2017 г. към Договор № 07/04/1/0/02504/03.02.2016 г. между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „Пехри", който е представен от ищеца на ответника още през 2017 г., при сключване на застрахователна полица № 0000650244/2017. При сключване на застрахователния договор ответникът е изискал с писмо по електронната поща от ищеца и същия е представил отново по електронната поща: Приложение 1 към Договор, сключен с Държавен фонд Земеделие;

Приложение 3 към Договор, сключен с Държавен фонд Земеделие; Количественостойностна сметка за изграждане на оранжерията и спецификация на фолиото; Нотариални актове и други документи, доказващи собственост или право на ползване на засадените масиви с кадастралните им номера; Договор с ДФЗ и “Айсберг Груп”; Приемо-предавателен протокол с “Айсберг Груп” /. Акт 15 е изискан и представен на застрахователя едва след настъпване на първата щета. По отношение на Проектната документация сочи, че същата е изискана от ищеца също след настъпване на първото застрахователно събитие, с писмо от 22.07.2019 г. Допълва се, че при сключване на застрахователния договор, застрахователят е извършил оглед и заснемане на застрахования обект, като същият е приел да застрахова и да носи риск за застрахования обект във вида и състоянието, в което се намира той към датата на сключване на застрахователния договор. Застрахователят не може да се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е могъл да узнае, полагайки дължимата грижа, към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, включително относими към изключения риск обстоятелства. Разпоредбите на КЗ относно съзнателно неточно обявяване или премълчаване на информация от застрахования преди сключване на застрахователния договор са приложими при незнание на съответното обстоятелство от застрахователя, а в случая застрахователят е знаел точно какъв вид е съоръжението, което застрахова, като е допуснат през годините на застраховане подробно да огледа и заснеме същото, поради което и не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. По отношение на възражението по чл. 363, ал. 4 от КЗ, счита, че не е налице съзнателно неточно обявяване на информация, извършено от застрахования при сключване на застрахователния договор. Сочи, че изграденият оранжериен комплекс има по-добра носимоспособност от проектния такъв. Твърди, че по делото се установява, че настъпилите увреждания от събитието от 03.07.2019 г. са способствали и допринесли в огромна степен за настъпване на значително по-големите щети от последващото събитие, настъпило на 03.08.2019 г. За неоснователно счита възражението на ответника, че няма събрани никакви доказателства по делото, че ако конструкцията е била проектирана и изпълнена съгласно всички нормативни изисквания отново е щяла да претърпи същите увреждания. Допълва, че по делото не се установява неподдържане на застрахованото имущество в изправност 4 съответно нестопанисване на имуществото с дължимата грижа, както и не се установява да не са взети от застрахования необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие. Сочи, че видно от представения въпросник към процесната застрахователна полица, преди сключване на договора застрахователят не е поставил писмено на застрахования въпроси, свързани с начина на изграждане на оранжерийния комплекс, което означава, че за застрахователя това не е било съществено за риска обстоятелство /чл. 362, ал. 2 КЗ./. Намира за неоснователно възражението на ответната страна, че ищецът не е претърпял загуби. По отношение оспорването на размера на присъденото обезщетение сочи, че страните не са уговорили отчитане на амортизация и естествено овехтяване при директно прилагане на счетоводна формула за обезценяване. От изложеното следвало, че законът и договорът между страните изискват обезщетението, дължимо се от застрахователя да е такова, че да се възстанови имота на ищеца във вида, в който е бил преди настъпване на застрахователното събитие. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.