Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 571 от 05.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 476/2019
Вид
Решение № 571
Подписан
05.12.2019
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 16 ал. 1 т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270 ал. 3 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 79 ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 27 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 27 ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 30 изр. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 30 ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 30 ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §29 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 29 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 29 ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 29 ал. 9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 201 · Наказателен кодекс
  • чл. 203 · Наказателен кодекс
  • чл. 203 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 48 ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48 ал. 8 и ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 52 ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 72 ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 73 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Плевен, 05.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско, ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

Жанета Димитрова при секретаря анелия докузова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 476 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение № 56/15.04.2019 г. по гр. д. № 538/2018 г. Кнежанският районен съд е уважил предявеният от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца против Община Кнежа иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ от 24 кв. м., с предназначение: гараж, построен в сграда с идентификатор ***, находяща се в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №*, ет. * при граници, подробно посочени в решението, като е признал за установено по отношение на Община Кнежа, че дружеството е собственик на процесния имот и е осъдил Община Кнежа да предаде на дружеството владението върху имота. Със същото решение КРС е отменил на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК акт за частна общинска собственост № 2151/21.12.2017 г., вписан в АВ при КРС на 22.12.2017 г., том XI, дв. Вх. per № 4052.

Със същото решение Кнежанският районен съд е отхвърлил като неоснователни следните предявени от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца против Община Кнежа искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ масивна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ от 54 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“ №73, ет. 1, ведно с построените в сградата три самостоятелни обекта: гараж с идентификатор *** и застроена площ 18 кв.м.; гараж с идентификатор *** и застроена площ 18 кв.м. и гараж с идентификатор

*** по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед

РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК;

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ от 26 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“,

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Кнежа, одобрени със Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК със застроена площ от 26 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес на обекта: гр. Кнежа, ул.“***“,

- искове с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на акт за частна общинска собственост №1798/08.10.2012 г., акт за частна общинска собственост № 1799/08.10.2012 г. и акт за частна общинска собственост № 2151/21.12.2017 г., утвърдени от кмета на Община Кнежа и вписани в Служба по вписванията при РС гр. Кнежа.

Недоволна от така постановеното решение в частта, в която са уважени предявените против нея искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК е останала въззивната Община Кнежа, представлявана от кмета И.Л., която чрез пълномощника си адвокат С.Ч. *** го обжалва в тази му част като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Според въззивника решението е немотивирано и постановено без обсъждане на събраните по делото доказателства, като от страна на ищеца в първоинстанционното производство не е доказано наличието на предпоставките за уважаване на иска, като в жалбата се обсъждат подробно събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че процесния гараж е имущество, принадлежало на АФ „***“, гр. Кнежа, която организация е прекратена през 1992 г. по силата на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по силата на чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ този имот, като част от неразпределеното имущество е станал съсобствен на правоимащите бивши член – кооператори и по делото липсват доказателства за надлежно разпореждане с това имущество в полза на дружеството – ищец в първата инстанция или неговия праводател. Въззивникът поддържа, че от м. ІV 2006 г. Община Кнежа стопанисва и управлява неразпределеното имущество на правоимащите лица по смисъла на ЗСПЗЗ, както и че от м. ІV 2011 г. Община Кнежа е започнала да владее това имущество като общинска собственост, станало нейна собственост при условията на чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ. В заключение въззивникът Община Кнежа моли съда да отмени решението на КРС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с предмет имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кнежа. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Недоволно от така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК е останало въззивното дружество „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца, представлявано от Х.К., която го обжалва в тази му част като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се обсъждат подробно събраните по делото доказателства, като се поддържа, че от тях безспорно се установява, че процесните имоти, представляващи четири броя гаражи са част от имуществото, принадлежало на АФ „***“, гр. Кнежа – организация по §29 от ЗСПЗЗ, както и че това имущество е надлежно предадено от Съвета на пълномощниците при АФ „***“, гр. Кнежа на ЗПК „***“, гр. Кнежа през м. ІІ 1997 г., съответно апортирани в капитала на въззивното дружество – ищец в първата инстанция при учредяването му. Поддържа се, че от 2014 г. процесните гаражи се владеят без основание от Община Кнежа, тъй като съставените от нея актове за частна общинска собственост не са правопораждащи правото на собственост юридически факти, респ. не са налице основания да се приеме, че Община Кнежа е станала техен собственик чрез непрекъснато владение в период от пет години. В заключение въззивникът „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца моли съда да отмени решението на КРС в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове с предмет сграда с идентификатор ***, съставена от обекти - гаражи с идентификатори ***,

*** и ***, гараж с идентификатор *** и гараж с идентификатор *** по

КККР на гр. Кнежа, одобрени със

Заповед РД-18-1431/07.08.2018 г. на изп. директор на АГКК, като признае по отношение на Община Кнежа, че въззивното дружество е собственик на тези гаражи и осъди Община Кнежа да му предаде владението върху тях. С жалбата се иска отмяна и на актовете за частна общинска собственост по отношение на всеки от гаражите, предмет на ревандикационните искове.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба, подадена от „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца от страна на въззиваемата страна Община Кнежа чрез процесуалния й представител адвокат С.Ч.. В отговора се поддържа, че гаражите, предмет на представения от ищеца в първата инстанция протокол от 27.02.1997 г. не са индивидуализирани, така, както и тези, които са внесени като апортна вноска в дружеството и липсват доказателства същите да са идентични с процесните. Поддържа се, че по отношение на писмените доказателства, представени с исковата молба с отговора на исковата молба е поискал представяне на оригинали и тъй като не са представени съдът е следвало да ги изключи от доказателствата по делото.

Поддържа се, че дори да се приеме, че документите касаят процесните гаражи, които са били материален актив на заличената организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ – АФ „***“, липсват доказателства да е спазена процедурата по прехвърляне на собственост в полза на ЗПК „***“ гр. Кнежа, тъй като правомощието по разпределяне на имущество в натура към 27.02.1997 г. съгласно § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е било на ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ и по делото липсват доказателства относно статута и състава на Съвета на пълномощниците, действал към момента на подписване на протокола от 27.02.1997 г.. Излагат се и възражения във връзка с качеството на ЗПК „***“ гр. Кнежа на правоимащо лице по смисъла на ЗСПЗЗ, начина на оценката на имуществото, провеждането на търг и др. с оглед съобразяване с действащите към релевантния момент разпоредби на чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Поддържа се, че Община Кнежа е собственик на процесните гаражи, тъй като те безспорно са били част от имуществото на АФ „***“, прекратена 1992 г. по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което имущество е частично разпределено от действащ до 1995 г. Ликвидационен съвет, прекратил дейността си по силата на § 28 ал. 1 от ЗИД на ЗСПЗЗ, като процесните гаражи като неразпределено имущество са станали съсобственост на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че с протокол от 10.04.2006 г.

Община Кнежа е оправомощена от ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ да управлява и стопанисва неразпределеното имущество, а с протокол от 12.04.2011 г. ОС на лицата по чл. 27 ал. 1 от ЗСПЗЗ е взело решение да предостави безвъзмездно на Община Кнежа това имущество. Поддържа се, че от 12.04.2011 г.

Община Кнежа владее процесните гаражи, поради което на основание чл. 30 ал. 2 от ЗСПЗЗ след изтичане на 5 –годишен срок от предаването им същите са станали частна общинска собственост. В заключение се иска от Плевенския окръжен съд да отхвърли въззивната жалба на „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца и да потвърди решението на КРС, в частта, в която исковете за собственост са отхвърлени като неоснователни. С отговора се претендират направените по делото разноски.

В откритото съдебното заседание, проведено на 06.11.2019 г. по делото въззивникът „***“ АД, ЕИК ***, гр. Враца чрез представителя си Х.К. поддържа подадената от дружеството въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Уточнява пред съда, че претенцията на дружеството по делото касае гаражите, които са общо с площ 54 кв.м., описани в схемите като три, а в исковата молба като два, както и двата гаража, които на схемата на л. 111 от І – инст. дело са описани като гаражи № 3 и № 4. Уточнява пред съда, че по отношение на гаража на схемата на л. 114 от І – инст. дело дружеството няма претенции, тъй като реално това помещение не е гараж, а склад. Въззивникът представя писмени бележки, претендира разноските по делото и прави възражение за прекомерност на разноските направени от насрещната страна. В депозираните писмени бележки се обсъжда подробно заключението на СТЕ, прието пред въззивния съд и се прави извод, че липсват доказателства процесните гаражи да са неразпределено имущество на организация по § 12 от ЗСПЗЗ, а представените от въззивника писмени доказателства са достатъчни за да се приеме, че е налице правно основание, на което въззивникът е придобил собствеността върху гаражите, които са част от капитала му като ДМА.

В същото открито съдебно заседание въззивникът Община Кнежа чрез процесуалния си представител адвокат Ч. поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на насрещната страна. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В определения от съда срок въззивникът представя писмени бележки, в които се поддържа изложеното във въззивнажа жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Според въззивника от приетото пред въззивния съд заключение на СТЕ също не се установява идентичност между гаражите, предмет на иска и тези, предмет на приемо-предавателния протокол от 1997 г. и подробно се обсъжда заключението на вещото лице.

Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите на двете страни, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: