Решение № 123 от 01.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600132 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е пред въззивния съд по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Силистра за проверка на присъда №2 от 23.01.2026 г., постановена по НОХД №269/2025г. по описа на Окръжен съд - гр. Силистра. С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. С. е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. пето от НК, за това, че на 07.02.2024г. в гр. Силистра, ул. „Ради Тодоров", бл. №8, без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, определени в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е разпространил като продал на Й.М.Р., високорискови наркотични вещества:

- кокаин с нетно тегло 0,64 грама със съдържание на активен компонент кокаин 89,1 тегловни процента на стойност 231,58 лева;

- марихуана с нетно тегло 3,607 грама със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 8,6 тегловни процента и марихуана с нетно тегло 3,617 грама със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 6,7 тегловни процента, с общо нетно тегло 7,224 грама на обща стойност 144,48 лева, като общата стойност на всички 1 наркотични вещества е 376,06лв. С присъдата направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата и съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

В протеста и допълнителното изложение се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е оценил доказателствата. Според прокурора показанията на Р., подкрепени от показанията на Н. и полицейските служители, от извършеното разпознаване и от заключенията на физикохимичните експертизи, установяват авторството на деянието. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста. Наред с изложените в него доводи приема, че мотивите към присъдата не съдържат достатъчно ясно установена фактическа обстановка и анализ на доказателствата, поради което иска присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия оспорва протеста. Поддържа, че обвинителната теза се основава преди всичко на показанията на Р., които не намират достатъчна опора в останалите доказателства и се опровергават от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д. Д.. Иска оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Протестът е подаден в срок, от надлежна страна и е процесуално допустим.

Варненският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно чл. 313 и чл. 314 НПК, намери протеста за неоснователен.

От доказателствата, събрани и надлежно приобщени в съдебното производство, се установява следното:

Подсъдимият С. С. живеел в гр. Силистра и бил познат с прякора „Рижата“.

На 07.02.2024 г. свидетелите Й. Р. и А. Н. пристигнали в гр. Силистра. Р. се свързал чрез приложението WhatsApp с лице, което познавал с прякора „Рижата“, и се насочил към жилищен блок в града. Н. останал да го чака в близост до главния път. След завръщането си Р. носел две пакетчета, увити във фолио, и пликче с бяло вещество.

По-късно двамата се качили в лек автомобил „Опел Кадет“, управляван 2 от свидетеля В.Н.С., и потеглили към с. Межден. В с. Черковна автомобилът бил спрян за полицейска проверка. В проверката и последвалите действия участвали полицейските служители И.И. Г., С. Г. Г., А.Ж.А. и В.Т.А..

При извършените процесуално-следствени действия били намерени и иззети две опаковки със зелена тревиста маса и едно пликче с бяло прахообразно вещество. От заключенията на физикохимичните експертизи е установено, че тревистата маса представлява марихуана с общо нетно тегло 7,224 грама, а бялото вещество – кокаин с нетно тегло 0,64 грама. Общата стойност на наркотичните вещества е 376,06 лева.

За държането на веществата Р. и Н. били привлечени към наказателна отговорност и впоследствие осъдени по одобрено споразумение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

На 19.07.2024 г. било извършено разпознаване по фотоалбум. След предварително описание на лицето с прякор „Рижата“ Р. посочил поставената под № 5 снимка на подсъдимия С..

На 28.11.2024 г. били извършени претърсвания в жилището на подсъдимия С. и в ползван от неговата съпруга автомобил. Иззети били мобилни телефони, карти памет от видеокамери и две пликчета със следи от бяло прахообразно вещество. В картите памет не били установени записи от 07.02.2024 г., а остатъците в пликчетата не били изследвани.

Не е спорно, че Р. и С. са се познавали и че на процесната дата между тях е била осъществена среща. Спорният и решаващ въпрос е какво се е случило при нея – дали подсъдимият е продал на Р. намерените по-късно наркотични вещества, или Р. е доставил наркотично вещество на подсъдимия.

Преди обсъждането на отделните доказателствени източници следва да се очертае техният процесуален обхват. В съдебното заседание пред първата инстанция са разпитани непосредствено свидетелите А. Н., Й. Р., С. Г., А.А., В.А. и Д. Д.. Дадените от тях на досъдебното производство показания не са прочетени по реда на чл. 281 НПК – нито поради съществено противоречие, нито на друго предвидено в закона основание. Поради това при решаването на делото могат да бъдат ценени показанията, които тези свидетели са дали непосредствено пред съда, но не и съдържанието на досъдебните им разпити.

Единствено показанията на неявилия се свидетел И. Г. са прочетени по искане на прокурора и със съгласието на защитата. Макар в определението да не е изписано конкретното основание по чл. 281 НПК, от направеното искане, даденото съгласие и последвалото прочитане е ясно, че досъдебните му 3 показания са приобщени по предвидения в закона ред и могат да бъдат ценени. Те обаче се отнасят до полицейската проверка и намирането на веществата, а не съдържат непосредствени възприятия относно срещата между Р. и С..

Същото разграничение е необходимо и по отношение на подсъдимия. С. е дал подробни обяснения непосредствено пред първата инстанция.

Направеното при предявяването на материалите по разследването изявление, че не той е продал наркотични вещества на Р., а е закупил такива от него, не представлява самостоятелно приобщени по надлежния ред обяснения и не следва да бъде ценено отделно от даденото пред съда.

При така очертания процесуален обхват основният доказателствен източник в подкрепа на обвинението са показанията на Й. Р. пред първоинстанционния съд. Свидетелят заявява, че двамата с Н. дошли в Силистра, след като предварително писал по WhatsApp на „Рижата“ с въпроса дали има наркотични вещества. Отишъл сам до известен му от предходно посещение блок, качил се до последния етаж и купил от „Рижата“ около седем грама марихуана и 0,7 грама кокаин, за които заплатил приблизително 220 лева. След връщането му двамата с Н. били взети с автомобил от В.С., а в с.

Черковна били спрени от полицията.

Р. твърди още, че в РУ – Дулово, около час-два след спирането, съобщил на А.А., че е купил веществата от „Рижата“. Отрича сам да е продавал наркотични вещества на подсъдимия и заявява, че само ги употребявал.

Тези показания съдържат конкретно твърдение за продажба от подсъдимия. Наред с това обаче в съдебното заседание Р. проявява съществени колебания относно времето на случилото се и самоличността на лицето.

Макар деянието да е от февруари, той първоначално го отнася към есента.

Описва продавача като мъж с обръсната глава, тежащ поне 120 килограма, но при непосредственото виждане на подсъдимия в съдебната зала заявява, че той му е „много непознат“ и че го вижда „все едно за първи път“. Посочва, че лицето, което познавал, било по-едро и изглеждало различно.

Колебанието на Р. пред съда не може да бъде преодоляно чрез позоваване на показанията от досъдебното производство, тъй като те не са приобщени по съответния процесуален ред. Следователно въззивният съд не може да съпоставя двете изявления, да приема, че свидетелят е бил покатегоричен в досъдебната фаза, или въз основа на неприобщените показания да заключи, че той последователно е поддържал една и съща версия през 4 цялото производство.

Самото разпознаване по снимки е надлежно приобщено писмено доказателствено средство и подлежи на оценка наред с останалите доказателства. В съдебното заседание Р. твърди, че разследващият полицай му показал трима души и че той посочил „Рижата“. От протокола и фотоалбума обаче се установява представянето на шест снимки. След предявяването на фотоалбума от съда свидетелят отново посочва снимка № 5 и заявява, че това е лицето, а останалите никога не е виждал.

Несъответствието в спомена му за броя на представените лица не води автоматично до процесуална негодност на разпознаването. То обаче придобива значение при преценката на достоверността, защото се съчетава с колебанието му пред съда дали присъстващият подсъдим е човекът, когото е виждал. Освен това срещата и предходното познанство между Р. и С. не се оспорват. Поради това разпознаването установява лицето, за което Р. говори, но не доказва съдържанието на срещата и посоката, в която са били предадени наркотичните вещества.

Показанията на А. Н. пред първата инстанция не представляват независимо потвърждение на твърдяната продажба. Той заявява, че Р. се свързал с човек с прякор „Рижко“ или „Рижа“, след което отишъл да вземе „материала“, докато Н. останал да чака. Не е виждал подсъдимия, не е присъствал на срещата и не е възприел нито предаването на веществата, нито плащането. Видял е само, че след завръщането си Р. носел две пакетчета, увити във фолио, и знаел, че трябвало да съдържат марихуана и половин грам кокаин.

Н. изрично заявява, че при първоначалната проверка не са казали на полицаите откъде са веществата. За посочването на „Рижата“ разбрал впоследствие от полицейските служители, които му съобщили, че Р. признал.

Видял Р. да влиза в улица и блок, но не и конкретния вход. По-късно, при показана от полицията карта, посочил блок. Следователно непосредствените му възприятия потвърждават отделянето на Р., последвалото му завръщане с пакетчета и местоположението, към което се е насочил. Те не установяват от кого и по какъв начин Р. е придобил веществата.

Обясненията на подсъдимия пред първата инстанция съдържат противоположна версия. С. заявява, че по това време употребявал наркотици и многократно купувал от Р., който ги доставял на адрес след уговорка по WhatsApp. На процесната дата Р. дошъл пред блока, подсъдимият слязъл във 5 входа и купил един грам кокаин, който употребил веднага. Посочва първоначално цена от 120 лева, а след това уточнява, че вероятно дал 140 лева, от които 20 лева били за път. Парите взел назаем от намиращия се в дома му Д. Д..

Тази версия се подкрепя в определена степен от показанията на Д. Д. пред съда. Свидетелят заявява, че на 07.02.2024 г. бил в дома на С.; подсъдимият му казал, че чака Й., за да си купи наркотични вещества, и поискал пари назаем. Д. му дал 100 лева. След получено съобщение С. слязъл и след седем до десет минути се върнал с прозрачно пликче и отделно топче, увито във фолио.

Показанията на Д. не доказват непосредствено твърдяната от защитата сделка. Той не е слязъл с подсъдимия, не е видял Р. и не е присъствал на предаването. Освен това между неговите показания и обясненията на С. има несъответствия. Подсъдимият твърди, че купил само един грам кокаин, докато Д. описва прозрачно пликче и отделно топче във фолио. С. заявява, че приятелят му станал свидетел на случилото се, а Д. категорично отрича да е видял сделката. Различават се и посочените суми – дадени назаем 100 лева и заявена от подсъдимия цена от 120, съответно 140 лева.