Решение № 121 от 02.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Пазарджик, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103822 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: * твърди, че в периода 07.03.2021 г. – 05.05.2023г. е сключил десет договора за потребителски кредит с ответника „В*т“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, както следва:

- договор за паричен заем №5683072 от 07.03.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 200 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.32 % годишна лихва в размер на 16 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 48 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 48 лв. – общо 264 лв., дължими на три месечни вноски;

- договор за паричен заем №5701015 от 16.05.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.32 % годишна лихва в размер на 24 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 60 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 60 лв. – общо 444 лв., дължими на три месечни вноски;

- договор за паричен заем №5709048 от 16.06.2021 г., по който е получил 1 от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.32 % годишна лихва в размер на 24 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 60 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 60 лв. – общо 444 лв., дължими на три месечни вноски;

- договор за паричен заем №5713808 от 05.07.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.32 % годишна лихва в размер на 24 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 60 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 60 лв. – общо 444 лв., дължими на три месечни вноски;

- договор за паричен заем №5716016 от 14.07.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 600 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 39.87 % годишна лихва в размер на 50.64 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 240 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 96.63 лв. – общо 987.27 лв., дължими на четири месечни вноски;

- договор за паричен заем №5743585 от 21.10.2021 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 800 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.87 % годишна лихва в размер на 69.24 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 260 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 122 лв. – общо 1251.24 лв., дължими на четири месечни вноски;

- договор за паричен заем №5784108 от 09.02.2022 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1100 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.87 % годишна лихва в размер на 95.24 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 360 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 180 лв. – общо 1735.24 лв., дължими на четири месечни вноски;

- договор за паричен заем №5825392 от 31.05.2022 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1500 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.80 % годишна лихва в размер на 230 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 600 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 300 лв. – общо 2630 лв., дължими на шест месечни 2 вноски;

- договор за паричен заем №5877397 от 02.12.2022 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 1700 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 40.80 % годишна лихва в размер на 250 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 800 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 350 лв. – общо 2800 лв., дължими на шест месечни вноски;

- договор за паричен заем №5925772 от 05.05.2023 г., по който е получил от ответника потребителски кредит в размер на 2000 лв. и се е задължил да заплати на кредитора 50.10 % годишна лихва в размер на 440.26 лв., такса за експресно разглеждане в размер на 1255 лв. и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 733.67 лв. – общо 4428.93 лв., дължими на девет месечни вноски.

Ищецът поддържа, че договорите за кредит са нищожни или поне са нищожни включените в тях клаузи за неустойка. Нищожността се претендира на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в договора за кредит начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е довело до липса на яснота за потребителя кои разходи са включени в ГПР по конкретния кредит. Поддържа, че неправилно кредиторът не е включил в ГПР задължението за неустойка, която в действителност представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди, че ако неустойката беше включена, размерът на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като е неравноправна и накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойка прехвърля върху потребителя риска от неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на платежоспособността на потребителя преди да отпусне кредита и води до неоснователно увеличаване на задълженията на последния. Твърди, че неустойката е начислена не за да покрива вреди, а за да покрива разходи във връзка с изпълнението на договора за кредит и следователно е елемент на ГПР, съгласно чл.19, ал.1 вр. §1, т.1 ЗПК. Твърди още, че клаузата – такса за експресно разглеждане също е нищожна, тъй като таксата е свързана с усвояването на кредитите и нарушава чл.10, ал.2 ЗПК.

При тези твърдения ищецът иска от съда на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и 3 чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да обяви за нищожни сключените между страните шест договора за потребителски кредит.

Евентуално, при отхвърляне на главния иск, иска от съда да обяви за нищожна клаузата от всеки договор, която го задължава да заплати на ответника неустойка.

Претендира присъждане на съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът не оспорва сключването на договорите. Оспорва исковете при твърдение, че договорите за кредит са действителни и съответстват на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ГПР е посочен правилно и не превишава размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Поддържа, че неустойката не е и не следва да е част от него, тъй като към момента на сключването на договора не може да се предвиди дали това задължение ще възникне. Сочи, че неустойката е уговорена във връзка с изпълнението на договорно задължение от потребителя, който е неизправната страна по договора и дължи неустойка.

Счита, че неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като се дължи само за периода, през който не е представено обезпечението. Счита, че неустойката не излиза извън нейните присъщи функции по чл.92 ЗЗД и не е прекомерна. Моли за отхвърляне на всички исковете. Претендира съдебни разноски. Възразява срещу претенцията на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като не отговаря на условията за безплатно представителство по чл.38, ал.2 ЗА.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните по договорите за кредит и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита, доколкото недействителността на оспорените договори за потребителски кредит или на оспорените клаузи за заплащане на неустойка и на възнаградителна лихва по кредита ще намали финансовата тежест за кредитополучателя.

За основателността на исковете ищецът следва да установи, че страните са сключили процесните договори за потребителски кредит, както и обстоятелствата, които ги опорочават. Когато нищожността произтича от самия договор или от доказателствата по делото съдът е длъжен да извърши 4 служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребител.

На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили процесните договори за кредит, както и че ищецът е получил посочените в тях суми.

Не е спорно и се установява от писмените доказателства по делото, че между страните са сключени следните договори:

1. Договор за паричен заем №5683072 от 07.03.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 200 лв. срещу дължима годишна лихва 40.32 % и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 42.56 лв. Съгласно чл.4 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от усвояването на кредита да обезпечи същия чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 28.42 лв. Общата дължима сума от потребителя е 283.57 лв., а срокът за връщане на кредита е до 13.06.2021 г., като задължението е разсрочено на 7 вноски по 40.51 лв.

Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 49.33 %.

2. Договор за паричен заем №5701015 от 16.05.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. срещу дължима годишна лихва 40.30 % и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 23.67 лв. Съгласно чл.4 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от усвояването на кредита да обезпечи същия чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 23.68 лв. Общата дължима сума от потребителя е 352 лв., а срокът за връщане на кредита е до 30.05.2021 г. чрез еднократно плащане. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 49.33 %.

3. Договор за паричен заем №5709048 от 16.06.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. срещу дължима годишна лихва 40.30 % и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 23.67 лв. Съгласно чл.4 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от усвояването на кредита да 5 обезпечи същия чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 23.68 лв. Общата дължима сума от потребителя е 352 лв., а срокът за връщане на кредита е до 30.06.2021 г. чрез еднократно плащане. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 49.33 %.

4. Договор за паричен заем №5713808 от 05.07.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 300 лв. срещу дължима годишна лихва 40.32 % и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 60 лв. Общата дължима сума от потребителя е 384 лв., а задължението е разсрочено на 3 месечни вноски.

Годишният процент на разходите по кредита е 49.35 %. Този договор не е представен по делото, но страните не спорят за неговото сключване и освен това същият е посочен в чл.2, ал.1 от представения по делото договор за паричен заем №5716016 от 14.07.2021 г., с част от който са погасени задълженията на ищеца по липсващия договор за кредит.

5. Договор за паричен заем №5716016 от 14.07.2021 г., по който ищецът е получил от ответника потребителски кредит в размер на 600 лв. срещу дължима годишна лихва 40.32 % и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 190.74 лв. Съгласно чл.4 от договора потребителят е длъжен в 3-дневен срок от усвояването на кредита да обезпечи същия чрез поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 127.16 лв.

Общата дължима сума от потребителя е 975.15 лв., а срокът за връщане на кредита е до 15.12.2021 г., като задължението е разсрочено на 11 вноски по 88.65 лв. Посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита е 49.35 %.