Решение № 260023 от 10.02.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…….. 10.02.2020 г. гр.Плевен

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, Първи въззивен наказателен състав

На двадесет и девети януари през две хиляди двадесета и първа година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КРИСТИНА ЛАЛЕВА

КАЛОЯН

ГЕРГОВ

Секретар

: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА

Прокурор

: ДОЙЧО ТАРЕВ

Като разгледа докладваното от член-съдията КАЛОЯН ГЕРГОВ

ВНАХД № 938 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от

НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП-гр.Плевен срещу

Решение № 260098/19.10.2020 г., постановено по НАХД № 1373/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен.

С атакуваното решение Плевенски районен съд признал обвиняемия Х.П.Х.,роден на *** ***, настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: ********** за невинен в това, че на 11.01.2020г. в с.*****, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление предал по телефон - от телефонен номер *****, на тел. 112, неверни повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:

- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил, че лице с имена С.И. (син на полицейски служител Х. Илиев) управлява с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „М. “ с peг. № … **** ЕН по ул. „Р. “ пред дом № 1 в с. *****, обл. Плевен и заплашва да му събори портата и дувара;

- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. пие и кара лек автомобил в с. *****, обл.

Плевен и че от 01 РУМВР - Плевен не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;

- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. (син на катаджията) му се обадил по телефона и го заплашил и че идвал да скача на бой;

- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С. (П. ) П.Х. и съобщил, че брат му - Х.П.Х. бил пребит от цигани в дома си в с. *****, обл. Плевен, ул. „Р. “ № 1 и лежал на земята в безпомощно състояние – престъпление по чл. 326, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК изцяло го оправдал по повдигнатото му обвинение.

Със същият съдебен акт РС-Плевен възложил на основание чл.190, ал.1 НПК всички направени по делото разноски за сметка на държавата.

В протеста,бланкетен по своето съдържание,който порок не е бил отстранен от първоинстанционния съд, се изразява недоволство от постановения съдебен акт като се отправя искане за отмяна на атакуваното решение,освобождаването на обвиняемия от наказателна отговорност и санкционирането му с административно наказание по чл.78а от НК.

Процесуалният представител на ОП-Плевен поддържа подадения протест и изложените в него съображения като моли съда да бъде отменен атакувания съдебен акт,а ответника по протеста да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание глоба.

Ответникът по протеста Х.П.Х. по същество моли съда да бъде потвърдено решението на РС-Плевен.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ и следва да бъде РАЗГЛЕДАН.

Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН,но не по изложените в него съображения.

РП-Плевен е внесла в съответния първоинстанционен съд постановление,с което е предложила обвиняемия Х.П.Х. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.

326, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,за това че на 11.01.2020г. в с. *****, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление предал по телефон - от телефонен номер *****, на тел. 112, неверни повиквания и заблуждаващи знаци за помощ и тревога както следва:

- в 21:51:07 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога и помощ, като съобщил, че лице с имена С.И. (син на полицейски служител Х. Илиев) управлява с висока скорост и в пияно състояние лек автомобил „М. “ с peг. № … **** ЕН по ул. „Р. “ пред дом № 1 в с. *****, обл. Плевен и заплашва да му събори портата и дувара;

- в 21:57:29 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. пие и кара лек автомобил в с. *****, обл.

Плевен и че от 01 РУМВР - Плевен не обръщат внимание на (отхвърлят) сигнала му;

- в 23:13:02 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за тревога, като съобщил, че С.И. (син на катаджията) му се обадил по телефона и го заплашил и че идвал да скача на бой;

- в 23:46:31 ч. на 11.01.2020 г. предал невярно повикване и заблуждаващ знак за помощ, като се представил за С. (П. ) П.Х. и съобщил, че брат му - Х.П.Х. бил пребит от цигани в дома си в с. *****, обл. Плевен, ул. „Р. “ № 1 и лежал на земята в безпомощно състояние.

Разпоредбата на чл.14 от НПК задължава съда да взема решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Всяко отклонение от този принцип компрометира изводите както по фактите,така и по правото и очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за това формален процес /в т.см. виж Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.ВКС е имал възможност нееднократно също така да посочи,че липсата на съображения в съдебен акт,с който се решават въпроси по съществото на делото винаги представлява абсолютно процесуално нарушение,което обуславя отмяна на същия – Решение № 225/19.05.2011г. на ВКС по н.д. № № 1330/2011г.,I н.о.

,НК,докладчик съдия Ружена Керанова.

Анализът на мотивите към атакуваното решение сочи на няколко порока допуснати от контролирания съд.

РС-Плевен е изредил доказателствата, въз основа на които е установил фактическата обстановка по делото, като е счел,че същата е установена по „…безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин…“,а в „…доказателствената съвкупност не са налице противоречия,налагащи обсъждане в съответствие с чл.305,ал.3,изр.3 от НПК“.Този подход на първата инстанция не може да бъде споделен.Отсъствието на противоречия в доказателствената съвкупност не освобождава съда от задължението да посочи на първо место какви фактически обстоятелства приема,а на следващо и въз основа на какви доказателства, вместо комплексно да ситуира в пространството на мотивите фактите и доказателствените източници оставяйки въззивната инстанция да предполага как е формирано вътрешното убеждение на районния съд.В тази насока например може да се погледне Решение № 135 от 18.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 502/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева.

Ако има противоречия тогава несъмнено следва да се изложат съображения защо съда селектира при оценката си доказателствените източници,но това е съвсем различно следствие от задължението му по чл.305,ал.3 от НПК.Впрочем съдебната практика е константна в разбирането си,че изброяването на доказателствата и скрепяването им с извода,че същите не са противоречиви не покрива стандарта на посочената норма,поради което този „икономичен“ подход на първата инстанция не следва да бъде предмет на по-задълбочено обсъждане,но следва да се съобразява в по-нататъшната му дейност.

По-нататък в мотивите си РС-Плевен е посочил,че никое от процесните повиквания /включването на останалите регистрирани от ЕННСП 112 от първоинстанционния съд е ирелевантно с оглед повдигнатото обвинение/ не може да бъде определено като невярно повикване за помощ,злополука или тревога като лаконично е посочил,че касае за предполагаемо извършено престъпление за всеки един от четирите случаи,а в нито един от тях не е търсена конкретна помощ.От фактическа страна обаче е заявено,че с осъществените повиквания Х.Х. е съобщил за извършени престъпления от общ характер – управление на МПС от употребил алкохол водач,нанесена телесна повреда спрямо него или закана за саморазправа,което на първо место е в колизия с дефинитивните разбирания на понятията „помощ“,“злополука“ и „тревога“ дадени от контролирания съд, а от друга по никакъв начин не е дадено разяснение от районния съд какво разбира под предполагаемо престъпление и всъщност какво е търсел с обажданията си до ЕННСП 112 ответника по въззивния протест.При това положение извода за несъставомерност на отделните деяния почива на противоречив и оскъден анализ,както на фактите,така и на правото,които не позволява контрол върху вътрешното убеждение на РС-Плевен,а оттам и настоящата съдебна инстанция не може да се произнесе по съществото на делото и искането в протеста.

РС-Плевен все пак е изложил съображения,според които регистрираните повиквания съотнесено представляват нарушения по чл.37 и чл.38 от ЗНССПЕЕН 112,но е приел, че липсва ясен законов регламент,който да отделя случаите,които се квалифицират като административни нарушения от тези,които представляват престъпление по чл.326,ал.1 от НК като е оспорил тезата на държавното обвинение,базирана на доктрината,че степента на обществената опасност е „прага“,който ги разделя,а това е „…потенциално и изначално заредено със субективизъм…“,“…подобна преценка почива на произволност,влизаща в разрез с принципа за законоустановеност на престъпленията…“ и е налице „законодателна пълнота /вероятно се има предвид празнота, бел.с.д./,която следва да бъде запълнена от законодателния орган..“.

Въпросът за превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност и неговия отговор е заложен в чл.33,ал.2 и чл.36,ал.2 от ЗАНН,а и в ТР № 3/2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСНК е разгледан проблема за конкуренцията между тези два вида отговорност като степента за обществена опасност е критерия признат както от практиката,така и от доктрината,като разграничителен, а той не е безконтролен, най-малкото защото съда е арбитриращ орган в края и на двете процедури,а той не може да откаже да приложи закона, така както е сторил това РС – Плевен.Настоящият въззивен състав не намира,че е налице празнота в закона, така както е счела контролираната инстанция,който да елиминира принципа на произволност при определяне на следващата се отговорност.Дори и първата инстанция да е счела,че е налице неубедително законодателно разрешение,а нормативно такова е установено,то същия е следвало да приложи закона,дори и да изложи в тази насока разсъжденията си de lege ferenda.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени,те са довели до ограничаване на процесуалните права на обвинението,което не е получило екзактно произнасяне по постановлението си по чл.375 от НПК,а и отстраними при изпълнение на задълженията от страна на първоинстанционния съд по установения стандарт за изготвяне на мотивите.Произнасяне по съществото на делото в този случай от въззивния съд е и немислимо.

Ето защо атакувания съдебен акт следва да бъде отменен,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.

Воден от горното и на основание чл.378,ал.5 вр. с чл.335,ал.2 вр. с чл.334,т.1 от НПК,

Плевенският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ

Решение № 260098/19.10.2020 г., постановено по НАХД № 1373/2020г. по описа на Районен съд – гр.Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: