Решение № 1484 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1484 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100902011 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 08.03.2017 г. между страните бил подписан договор, по който ищецът възложил на ответника упражняване на строителен надзор в строителството, завършване и получаване на разрешение за ползване на строеж „Административно-търговски център с подземни гаражи в УПИ V, в м. „Хиподрума“, район „******* в гр. София. Посочва, че на 09.02.2018 г. между страните бил подписан анекс, в който бил конкретизиран предметът на възложеното. Твърди, че на 29.01.2021 г. бил подписан анекс за прекратяване на договора поради пълно неизпълнение на задълженията на „ЛК-К.“ ЕООД. На 07.04.2021 г. между страните било подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, с което било потвърдено неизпълнението на задълженията на ответника, довело до забавено и неприключено и към момента въвеждане на сградата в експлоатация. В споразумението било констатирано, че забавянето е възникнало към дата 22.10.2019 г., като от неизпълнението на задълженията са последвали вреди и загуби за „Е. М“ ЕАД в размер на 996 595,84 лева. Твърди, че във връзка с договора, превел на ответника сумата 30 061,76 лева, която подлежи на връщане. Счита, че „ЛК-К.“ ЕООД дължи и законна лихва за забава върху претендираната главница, тъй като задържането на суми без насрещна престация, се явява неправомерно и накърнява добрите нрави. Посочва, че споразумението от 07.04.2021 г. също има характер на последваща покана за връщане на сумите. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца главница в размер на 30 061,76 лева и сумата 1

9 669,24 лева за мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. /уточнена с молбата от 10.11.2023 г./ до датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЛК-К.“ ЕООД оспорва исковете. Заявява, че не дължи претендираните от ищеца суми на посоченото основание и в посочения размер. Твърди, че до прекратяване на договора с анекса от 29.01.2021 г. изпълнявал точно и добросъвестно възложените му задължения, включително и работата му била надлежно приета и използвана от ищеца във връзка със строителния процес. Посочва, че единствената причина за забавяне на приемането на сградата е неуредените отношения между ищеца и арх. И.К. по повод изготвения от последния първоначален архитектурен проект. Счита, че получените от него суми не са без съществуването на правно основание. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Твърди, че посочените в анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение от 07.04.2021 г. обстоятелства, свързани с различните форми и видове неизпълнение на задълженията на ответника по договора са неверни. Прави възражения за недействителност на анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение от 07.04.2021 г. Твърди, че сключеният анекс и споразумението са унищожаеми поради измама. Прави искане за привличане на трето лице-помагач.

В срока по чл. 367 ГПК ищецът не подава допълнителна искова молба.

Третото лице помагач „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД оспорва исковата молба.

Заявява, че поддържа съображенията и възраженията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а това обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства, че на 08.03.2017 г. са сключили договор за упражняване на строителен надзор в строителството за строеж за „Административно – търговски център с подземни гаражи“ в УПИ V, м. „Хиподрума“, район ******* с който „Е. М“ ЕАД възложило на „ЛК-К.“ ЕАД да упражнява строителен надзор за завършване и получаване на разрешение на строеж за горепосочения обект. В чл. 3 е предвидено, че за изпълнение на възложеното „ЛК-К.“ ЕАД ще получи сума в общ размер на 23 197,50 лева без ДДС.

Не се спори също така, че на 09.02.2018 г. страните са подписали Анекс към договора, с който ответникът е приел по възлагане на молителя да обследва обекта и да изготви комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите във връзка с чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ; внасяне на проекта в район „Красно село“ СО и защита на проекта до издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж № 185/08.08.2008 г., съгласно чл. 154, ал. 5 ЗУТ, срещу което „Е. М“ АД се задължава да заплати на „ЛК-К.“ ЕООД възнаграждение, по ред и при условия, указани в договора. Съгласно чл. 6 за дейностите по договора „ЛК-К.“ ЕООД ще получи възнаграждение в размер на 4 173,72 лева.

Установява се, че на 29.01.2021 г. е подписан Анекс към договора от 08.03.2017 г., с който страните са приели, че възложителят не е получил потвърждение за наличие на съгласувани от „ЛК К.“ ЕООД строителни книжа за горепосочения обект както в рамките на договорения срок по първия анекс, така и до настоящия момент; че 2 ответникът не е изпълнил в срока възложеното му по договора от 08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в строителството и не е изпълнил съгласуване на строителната документация за обекта; че надзорникът се намира в пълно и безусловно неизпълнение на договорените задължения към възложителя по договор от 08.03.2017 г. за упражняване на строителен надзор в строителството и анекс за съгласуване и изготвяне на оценка за съответствие от 09.02.2018 г. С подписване на анекса страните изрично са се съгласили, че занапред прекратяват действието на договора поради описаните по-горе обстоятелства, довели до извод, че договорните задължения на надзорника не са изпълнени, а възложителят няма интерес да поддържа валидна договорна връзка.

Представено е подписано между страните на 07.04.2021 г. споразумение, с нотариална заверка на подписите от нотариус Н.Л., с което страните са приели, че реалната стройност на претърпените от „Е. М“ АД, като причина от действията и бездействията на „ЛК К.“ ЕООД, във връзка с посочения договор, определена съобразно действителните вреди и загуби, изпълнени и поети ангажименти, както и пазарните условия, е в размер на 996 595,84 лева. Конкретизиран е начинът на формиране на посочената стойност.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „ЛК-К.“ ЕАД е издало на „Е. М“ ЕАД фактури, както следва: фактура № 55/12.02.2018 г., фактура № 57/02.04.2018 г., фактура № 44/20.06.2017 г. и фактура № 51/03.10.2017 г., по които е получило плащане в общ размер на 30 061,76 лева.

Към отговора на исковата молба са представени издадени актове за установяване състоянието на процесния строеж и СМР, подписани от страна на „ЛК К.“ ЕООД, а именно: Акт Приложение № 11 от 13.08.2017 г. , подписан от „ЛК К.“ ЕООД чрез управителя инж. Н.Д.; Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 20.10.2017 г., 21.10.2017 г., 02.11.2017 г., 11.11.2017 г., 11.11.2017 г., 21.11.2017 г., 29.01.2018 г., 06.02.2018 г., 17.02.2018 г., 05.03.2018 г., 06.03.2018 г., 10.03.2018 г., 20.03.2018 г., 27.03.2018 г., 04.12.2017 г., 13.12.2017 г., 16.12.2017 г., 22.12.2017 г.,11.01.2018 г., 12.01.2018 г.; Комплексен доклад за оценка на съответствието от 13.02.2018 г. за обекта; Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта /Приложение № 12/ от 30.03.2018 г., 05.04.2018 г., 18.04.2018 г., 24.04.2018 г., 11.05.2018 г., 31.05.2018 г., 15.06.2018 г., 26.06.2018 г., 10.07.2018 г., 16.07.2018 г., 25.07.2018 г., 08.08.2018 г., 17.09.2018 г., 07.02.2019 г., 18.02.2019 г., 05.03.2019 г., 28.03.2019 г., 22.08.2018 г., 02.04.2019 г., 08.04.2019 г., 18.07.2018 г., 27.11.2018 г., 11.01.2019 г., 04.02.2019 г., 28.02.2019 г., 11.03.2019 г., 28.06.2018 г., 20.08.2018 г., 22.09.2018 г., 15.10.2018 г., 28.11.2018 г., 14.01.2019 г., 22.02.2019 г., 10.08.2018 г., 31.08.2018г., 14.09.2018 г., 28.09.2018 г., 16.10.2018 г., 05.11.2018 г., 30.11.2018 г., 10.01.2019 г., 04.02.2019 г., 18.02.2019 г., 18.03.2019 г.; Акт за приемане на конструкцията от 28.03.2018 г.; Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 31.05.2019 г.; Технически паспорт на строеж: Административнотърговски център с подземни гаражи от 19.07.2019 г.

Установява се, че със заповед от 04.10.2019 г. е назначена държавна приемателна комисия за строежа, чиято работа в последствие е била спряна.

Видно е, че с писмо на Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, изпратено до „Е. М“ ЕАД в отговор на писмо от 19.11.2020 г., се уведомява ищеца, че до датата на изготвяне на писмото не са одобрявани технически 3 проекти за процесния обект по конкретно посочени части.

Във връзка с издадено на ищеца съдебно удостоверение е прието писмо от Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 12.06.2024 г., в което се сочи, че Преписка с вх. № САГ18-АП00-269 представлява Заявление с искане за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж: „Административен търговски център“ подадено от М.Д., в което нямо налично пълномощно.

При разпита свидетелката М.Д. заявява, че е работила в „ЛК-К.“ ЕООД от 2016 г. до 2020 г., в началото като служител, а след около две години като управител. Знае, че е имало подписан договор между „Е. М“ ЕАД и „ЛК-К.“ ЕООД за упражняване на строителен надзор. Присъствала на подписването на договора и след това по време на строителството на тяхната сграда в гр. София, бул. „******* III“ *******. Сочи, че подписвала актовете във връзка със строителния процес докато била управител.

Нямала пълномощно от „Е. М“ АД да го представлява пред административните органи, както и да внася и получава документи. Заявява, че издали всички актове по Наредба ******* до Акт 15. В дружеството работила до м. март 2020 г. В края на 2019 г. имало приемателна комисия за сградата. До приемателната комисия всички актове се подписали от възложителя, строителя и не знае да е имало проблеми. Тя подписала Акт обр. 16 от страна на надзорната фирма. Причината да не се въведе сградата в експлоатация била, че били пуснати жалби от предишния архитект във връзка с авторски права. Знае е, че след 2020 г. е пуснато дело от „Е. М“ АД срещу „ЛК-К.“ ЕООД, тъй като я викали преди това веднъж. Не знае дали страните са подписвали някакво споразумение. Сочи, че лицето И.К. е първоначалният архитект на сградата и от него знае за жалбите, които е пускал към възложителя. Нямало друга причина относно тяхната работа, за да се не се приеме сградата. Заявява, че познава лицето М.

Петракиев, който бил технически ръководител на обекта. Посочва, че не е ходила сама в НАГ. Когато внасяли и изнасяли документи от НАГ, с нея присъствал служител или от МЕНКАУРА или от „Е. М“ АД. Тъй като нямала пълномощно, не е полагала неин подпис по приемане или връщане на документи в НАГ. Била е само придружител.

Доколкото знае, обектът не получил разрешение за ползване. Щом има приемателна комисия, то сградата е била изпълнена и за нея са представени всички проекти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД:

По първия предявен иск, ищецът търси връщане на получена сума от ответника по договор, сключен на 08.03.2017 г., който е развален поради неизпълнение от страна на „ЛК-К.“ ЕООД. Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за задържане на това плащане.