Решение № 14 от 19.05.2021, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр.Силистра , 19.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева

Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско дело № 20213400500084 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Сириус секюрити“ ООД с ЕИК 202755334 против Решение № 260511 от 04.11.2020 г. по гр.д.№ 1376/2019 г. на Районен съд Силистра, с което жалбоподателят е осъден да плати на Н. А.

Н. с ЕГН ********** следните суми: 2760 лева – неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 до 27.08.2019 ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 30.09.2019; 50 лева – обезщетение за забава за периода 01.04.2019-30.09.2020; 300 лева – възнаграждение за извънреден труд за периода 01.03.2019-27.08.2019 ведно със законната лихва от 30.09.2019; 560 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ ведно със законната лихва от 30.09.2019; 100 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. ведно със законната лихва от 21.08.2019; 2500 лева – разноски по делото.

Срещу решението в частта за разноските е развито производство по молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, завършило с Определение № 260045 от 22.01.2021 г. на районния съд, с което молбата е оставена без уважение.

Определението е връчено на „Сириус секюрити“ ООД на 03.02.2021 г. и не е обжалвано.

1

Жалбоподателят счита решението на първата инстанция за порочно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, без да излага каквито и да са съображения в тази насока. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Въззиваемият не депозира отговор.

В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща представител, вместо това депозира становище, с което поддържа жалбата си. Предявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна.

Въззиваемият се представлява от адвокат, който намира жалбата за неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски за процесуално представителство в размер на 2600 лева за тази инстанция.

За да се произнесе по жалбата, Силистренският окръжен съд намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай се обжалва цялото решение на първоинстанционния съд, което според въззивната инстанция е валидно и допустимо.

Липсата на каквито и да са съображения в сезиращия документ срещу правилността на обжалваното решение силно ограничава възможностите на окръжния съд да извърши собствен анализ на доказателствения материал и да формира свои фактически и правни изводи. Проверката, която в случая дължи въззивната инстанция по оплакването за неправилност, е във връзка с т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 на ВКС по тълк.дело № 1/2013 на ОСГТК: относно наличието на приложими по делото императивни материалноправни норми, които да не са спазени от районния съд; както и дали по делото участва страна, за чиито интереси съдът е длъжен да следи служебно, и дали тези интереси са накърнени от порок, водещ до неправилност на обжалвания съдебен акт.

След проверка на материалите по делото, Силистренският окръжен съд намира, че районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора, в който не участва страна, за чиито интереси съдът трябва да следи служебно, и не са налице императивни материалноправни норми, които да са приложени неправилно от първоинстанционния съд. Същият е постановил правилно и законосъобразно решение, съдържащо подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което 2 и на основание допустимата препратка на чл. 272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за процесуално представителство от адвокат в размер на 500 лева – с малко над минимума, изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на материален интерес от 3770 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Няма значение, че същото е направено преди въззиваемата страна да представи пред съда договора за правна помощ и да поиска разноските по него. В този случай е ясно, че възражението е в условията на евентуалност: ако бъде поискано присъждането на разноски и доколкото същите се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260511 от 04.11.2020 г. по гражданско дело № 1376/2019 г. на Районен съд Силистра.

ОСЪЖДА „Сириус секюрити“ ООД с ЕИК 202755334 да плати 500,00 лева (петстотин лева) на Н. А. Н. с ЕГН ********** за сторените разноски по в.гр.д.№ 84/2021 г. на СсОС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3