Решение № 2582 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2582 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110203225 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *********, чрез *** – управител, срещу Наказателно постановление № 38 – 6/15.01.2025 г., издадено от Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което за нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева на основание чл. 116, ал. 3, т. 2 от ЗМИП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на компетентност на лицето, издало обжалваното наказателно постановление. Сочи се, че неправилно дружеството било наказано за нарушение, осъществено при условията на повторност.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и 1 необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от юрк.Д., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата, а в условията на алтернативност – за намаляване на наложената административна санкция.

Въззиваемата страна се представлява от *** – държавен служител с юридическо образование, която изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В депозирани по делото писмени бележки се поддържа, че фактическият състав на нарушението е доказан от събраните по делото доказателства, поради което и депозираната жалба срещу атакуваното наказателно постановление следва да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „***“ ООД, ЕИК ********* било организатор на хазартни игри, получило лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта, поради което било задължено лице по чл. 4, т. 21 от ЗМИП. В тази връзка то имало задължение да изяснява произхода на средствата по начина, посочен в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, при установяване на делово взаимоотношение с клиенти при откриване на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес *** и даване на възможност на клиентите да участват в игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.

На 12.04.2023 г. дружеството „***“ ООД, ЕИК ********* открило акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ***, чрез която организирало игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, на лицето *** ЕГН **********. В периода от 12.04.2023 г. до 28.06.2023 г. клиентът *** ЕГН ********** депозирал сума в размер на 38445,00 лева в онлайн платформата за хазартни игри на адрес ***, 2 чрез която „***“ ООД, ЕИК ********* предоставяло услуги като организатор на хазартни игри.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗМИП изисквала при установяване на делови взаимоотношения, задължените по ЗМИП лица (включително и лицата по чл. 4, т. 21 от ЗМИП) да прилагат мерките за комплексна проверка на клиенти, една от които била предвидена в чл. 10, т. 4 от ЗМИП – изясняване на произхода на средствата.

Като задължено лице по чл. 4, т. 21 от ЗМИП, „***“ ООД, ЕИК ********* било длъжно при установяване на делово взаимоотношение с клиента *** с откриване на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ***, да изясни произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП.

С писмо от 31.05.2024 г. проверяващият екип към ДАНС изискал клиентски досиета на нови клиенти за периода от 01.11.2022 г. до 28.05.2024 г., сред които и на клиента *** ЕГН **********. В писмото било включено изричното изискване клиентските досиета да съдържат доказателства за прилагане на комплексна проверка от страна на „***“ ООД. В клиентското досие на клиента *** ЕГН ********** обаче липсвали документи и информация, от които да е видно изпълнение на задължението за изясняване на произхода на средствата по чл. 66 от ЗМИП.

С цел изясняване и допълване на предоставената информация били изискани писмени разяснения и/или документи, от които да е виден начинът на обследване на произхода на средствата. Дружеството „***“ ООД предоставило следните разяснения:

"Съгласно Раздел X от ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА

ТЕРОРИЗМА"

Изясняване произхода на средствата

Чл. 40. (1) *** ООД изяснява произхода на средствата на своите клиенти в следните случаи:

1. при встъпване в делови взаимоотношения с клиент;

2. в хода на деловите взаимоотношения с клиента (през цялото времетраене на тези взаимоотношения);

3

3. при встъпване в делови взаимоотношения, в хода на деловите взаимоотношения, и при извършване на случайни операции или сделки;

(2) В случаите по ал. 1 произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:

1. събиране на информация от клиента;

2. събиране на друга информация от официални независими източници (данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други) - данни за трудова дейност и др., събиране от Търговски регистър, НАП, НОИ и др.

(когато е налице право и основание за достъп) или предоставени от клиента;

3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на ЗМИП и други закони и подзаконови нормативни актове;

4. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо - цялата налична осчетоводена информация за движенията по банковите сметки на клиентите.

(3) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на всички способи по ал. 2 (например при еднократни отношения), както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 2 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършван от *** ООД чрез събиране на писмена декларация от клиента.

(4) Декларацията за изясняване на произхода на средствата по ал. 3 следва да съдържа реквизити съгласно Приложение № 4 към настоящите правила и да съответства на установения образец в ППЗМИП.

(7) *** ООД няма право да приема за изяснен произхода на средствата, ако декларацията по ал. 3 не е попълнена, подписана и подадена по реда и при условията на ал. 4-6.

Съгласно одобрения образец на декларация, същата трябва да е придружена от относими доказателства относно обстоятелствата, изложени в същата, чиято проверка се установява по способа за верифициране на документи, посочен по-горе".

Представените разяснения всъщност представлявали цитиране на текстове от вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на 4 пари и финансирането на тероризма на дружеството и не давали никаква конкретна информация за деловото взаимоотношение с клиента *** ЕГН ********** . Освен това не били приложени никакви документи, които да удостоверят изпълнение на чл. 66 от ЗМИП за изясняване произхода на средствата на клиента.

В тази връзка проверяващите стигнали до извода, че дружеството „***“ ООД не е приложило нито един от посочените в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, които ще бъдат преведени и използвани от клиента за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета при установяване на делово взаимоотношение с клиента *** ЕГН ********** на 12.04.2023 г. с откриване на акаунт за участие в хазартни игри в онлайн платформата на адрес ***, поради което е извършило административно нарушение по чл. 66, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.

Предвид констатациите от проверката, свидетелят И. – на длъжност „експерт“ в отдел „Контрол върху задължените лица по ЗМИП“, съставил АУАН № ФР-10-11129/03.12.2024 г., в който описал фактическите си констатации и квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.

АУАН бил връчен на 03.12.2024 г. на А. Д. – упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН № ФР-10-11129/03.12.2024 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № 38 – 6/15.01.2025 г., издадено от Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което за нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т.

4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10000,00 (десет хиляди) лева на основание чл. 116, ал. 3, т. 2 от ЗМИП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – 5 актосъставител И..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От показанията на св. И. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля *** представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като актосъставител същият е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените 6 законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на юридическото лице. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че същото съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение.