Решение № 166 от 03.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Монтана, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200809 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0996-0000169/12.03.2026г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана на А. С. Д. ЕГН ********** от гр. Монтана, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и на основание член 175,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволна от така издаденото Наказателно постановление Д., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Представя писмени и гласни доказателства.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.12.2025 година около 21:50 часа служителите на ОДМВР Монтана Г. Ж. Т. и В. Ц. И. били изпратени на сигнал за възникнало ПТП в град Монтана на улица „Й.Р.“. На място полицаите установили, че едното МПС, участник в ПТП-то - лек автомобил марка „О.“ модел „К.“ с рег. № ХХХХХХХ, бил управляван от жалбоподателката А. С. Д. ЕГН ********** от гр. Монтана. При извършена проверка в ОДЦ служителите на ОДМВР Монтана установили, че управляваното от Д. МПС от 09.12.20205 година е със 1 служебно прекратена регистрация по член 143,ал.10 от ЗДвП.

За констатираното на А. С. Д. ЕГН ********** от гр. Монтана, бил съставен АУАН № GA 4743214/17.12.2025 г за нарушение по член 140,ал.1, пр.

1 от ЗДвП. Препис от акта бил връчен на Д., като същата нямала възражения.

Административнонаказателното производство по съставения АУАН било прекратено, поради наличие на данни за престъпление по член 345,ал.2 от НК, а материалите по преписката изпратени на РП Монтана. С постановление от 23.02.2026 година РП Монтана направила отказ да образува досъдебно производство по член 345,ал.2 от НК. Материалите по прокурорската преписка били изпратени в ОДМВР Монтана с оглед ангажиране на административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на ЗДвП.

След връщане на материалите от РП Монтана административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление на 12.03.2026 година.

На 23.03.2026 година жалбоподетелката Д. получила електронно известие, че има задължение към Държавата по така издадено НП № 26-09960000169/12.03.2026г. в размер на 255,56 евро, което ако заплати веднага ще се възползва от съответна отстъпка и ще следва да заплати 204,52 евро. Д. заплатила по електронен път сумата от 204,52 евро, без да се запознае с цялостното съдържание на НП. След заплащане на дължимата глоба и по силата на член 188а,ал.6 от ЗДвП, АНО счел НП за влязло в сила от 23.03.2026 година – дена на плащане на глобата.

На 21.07.2026 година Д. получила обаждане от служител на ОДМВР Монтана, който я уведомил, че следва да си предаде СУМПС, тъй като НП № 26-0996-0000169/12.03.2026г. и е връчено и влязло в сила и освен платената от нея глоба с него и е наложено административно наказание „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца.

След узнаване на това обстоятелство Д. подава жалба до РС Монтана, въз основа на която е образувано настоящето производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА. Действително обжалваното НП № 26-09960000169/12.03.2026г. е отбелязано като влязло в сила на 23.03.2026 година, на основание член 186а, ал.6 от ЗДвП - поради плащане на наложената с него глоба, но също така се установи, че същото не е връчено в цялост на Д. и жалбоподателката не е била уведомена, че освен платената от нея глоба и е наложено и административно наказание „лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца“ Мотивиран от горното настоящият съд намира, че срокът за обжалване на НП № 26-0996-0000169/12.03.2026г. не е изтекъл поради неговото невръчване лично на жалбоподателката и неуведомяване на същата за негово съдържание в цялост.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП вменяваща задължение на участниците в движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.

Безспорно е установено, че в конкретния случай жалбоподателкат Д. е осъществила от обективна страна горепосоченото нарушение, тъй като към 17.12.2025 година същата е управлявала МПС със служебно прекратена регистрация. Служебното прекратяване на регистрацията приравнява процесното МПС на нерегистрирано по съответния ред такова. За да се приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че Д. е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от нея автомобил е със служебно прекратена регистрация. Доказателствата по делото не позволяват формирането на такъв извод.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., действаща към 13.12.2025 г., предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса на застраховането /КЗ/. В същата норма на КЗ е предвидено, че служебно прекратена регистрация на МПС се възстановява служебно при 3 предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С посочените изменения на ЗДвП е отпаднало задължението ОД на МВР да уведомява собственика на МПС за служебно прекратяване на регистрацията, като такова уведомление дължи Информационният център, по член 574, ал. 10 от КЗ, съгласно който информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България; 2. осъществяват контрол по ЗДвП 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

По делото не са представени доказателства, че такова уведомление от Информационния център за прекратяване на регистрацията е било изпратено, като на собственика на МПС да е дадена възможност да сключи такава застраховка в посочения срок 14-дневен срок. Следва да се посочи, че по делото, от страна на ответника, не са ангажирани доказателства подобно уведомление да е изпратено и до него, въз основа на което да е предприето служебното дерегистриране на автомобила на жалбоподателя. В тежест на административния орган, издал оспорения акт, е да докаже всички факти и обстоятелства, даващи основание за издаването на обжалвания административен акт. Само след последователно и законосъобразно изпълнение на предвидената процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на ППС, управлението на МПС със служебно прекратена регистрация може да се приравни на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС и да се приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не е изпълнена процедурата на уведомяване на собственика на МПС, поради което са основателни оплакванията на жалбоподателя, че е бил лишен от възможността да вземе мерки за предотвратяване на дерегистрацията, включително чрез подновяване на 4 задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Преди постановяване на процесното НП административният орган е бил длъжен да установи дали собственикът е бил надлежно уведомен и дали е изтекъл съответния 14 дневен срок от изпращането на уведомлението и едва след това следва да бъде служебно дерегистрирано МПС. Настоящата инстанция приема, че доколкото с изменението единствено е променен органът, който следва да уведоми собственика на МПС, а не е отпаднало това задължение, Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС не е загубило своето действие, поради което, за да се ангажира отговорността на водач на МПС по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и съответно да му бъде издадено НП за такова нарушение е необходимо собственикът на МПС да бъде уведомен по надлежния ред, което в настоящия случай не е сторено.

Следствие на гореизложеното не може да се формира несъмнен извод, че жалбоподателката Д. е осъзнавала общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на нерегистриран по съответния ред автомобила и е предвиждала или допускала настъпването на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателката, несъставомерно. Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс.

Съгласно цитираната разпоредба незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че в конкретния случай липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото в хода на производство не се събраха доказателства Д. да е бил известена относно факта на дерегистрация на автомобила, който факт принадлежи към състава на разглежданото нарушение.