Решение № 7471 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7471 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110143454 по описа за 2025 година Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

И щ е ц а ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на У С , твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 6445 от 27.02.2024 г. по ч.гр. д. № 1350 по описа за 2024 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответницата счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответницата

Д.

К.

Т. с ЕГН **********, от г р . ****, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен отговор, в който оспорва предявените по делото искове, моли същите да бъдат отхвърлени за посочените суми.

Третото лице-помагач ***, със седалище и адрес на управление ***, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 1350 по 1 описа за 2024 г. на СРС, на 05.01.2024 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 27.02.2024 г., по ч.гр. д. № 1350 по описа за 2024 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1350 по описа за 2024 г. на СРС.

От страна на ответницата не се оспорва правото на собственост, а следователно и качеството на потребител на топлинна анергия, поради което този въпрос следва да бъде приет за безспорен. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите. Началната дата на периода за главницата за топлинна енергия е 01.05.2021 г., а на периода за главницата за дялово разпределение е 01.02.2022 г., и доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено преди срока на изтичане на давността – на 05.01.2024 г., то възражението за изтекла давност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По делото са назначени СТЕ и ССчЕ, като двете не са оспорени и доказват размера на вземането. С оглед горното следва исковете за главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, да бъдат изцяло уважени. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са 2 представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.

С оглед този изход от спора право на разноски имат както ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото последната не е направила такива, не следва да и се присъждат.

Общия размер на разноските, направени от ищеца, възлиза на сумата в размер на 1 232, 34 /630,09 евро/, както следва – по заповедното производство по ч.гр. дело № 1350 по описа за 2024 г. на СРС в размер на 75, 47 лева, от които 25, 47 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение и по исковото производство по настоящото дело в размер на 1 156, 87 лева, от които 174, 53 лева държавна такса, 200 евро /391, 17 лева/ депозит за СТЕ, 200 евро /391, 17 лева/ депозит за ССчЕ, и 200 лева юрисконсултско възнаграждание, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП в минимален размер. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 1 273, 71 лева, а размера на уважените искове възлиза на сумата в размер на 1 269, 25 лева, което е 99, 6 %, в какъвто размер следва да бъдат уважени и разноските, или сумата в размер на 627, 57 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. К. Т. с ЕГН **********, от ****, че дължи на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** – изпълнителен директор и *** – Председател на УС, сумата в размер на 525, 93 евро /петстотин двадесет и пет евро и деветдесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1028, 62 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница –стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., сумата в размер на 120, 74 евро /сто и двадесет евро и седемдесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в 3 размер на 236, 15 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.08.2021 г. – 22.12.2023 г., както и сумата в размер на 2, 29 евро /две евро и двадесет и девет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер н а 4, 48 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 6445 от 27.02.2024 г. по ч.гр. д. № 1350 по описа за 20 24 г. на СРС, 59 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от *** – изпълнителен директор и **** – Председател на УС, против Д. К. Т. с ЕГН **********, от****, иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК за сумата в размер на 2, 28 евро /две евро и двадесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 4, 46 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 05.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща претендираната мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.01.2021 г. – 22.12.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.

К.

Т. с ЕГН **********, от ****, да заплати

„*****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от **** – изпълнителен директор и ***** – Председател на УС, сумата в размер на 627, 57 евро /шестстотин двадесет и седем евро и петдесет и седем евроцента/, представляваща направените по делото разноски, съгласно мотивите на решението в тази част, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „****, със седалище и адрес на управление **** Банкова сметка на ищеца:

B******

BIC: ****

***

4

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5