Решение № 1118 от 27.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Стара Загора, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. К.а като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20245530102308 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Й. М. К., в която се твърди че на 16.12.2023 г. е сключил Договор за паричен заем № 202312161025340005 с „Неткредит“ ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000 лева.

Сочи, че в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите условия на договора или с банкова гаранция в полза на кредитора.

В чл. 6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1080 лв. Неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Ищецът твърди, че на датата на сключване на договора за заем, между „Неткредит“ ООД, ищецът и ответното дружество бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № 202312161025340005, по силата на който „Кредит Гарант БГ“ ООД е поело задълженията да обезпечи пред „Неткредит“ ООД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на 1 кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, Й. К. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1080,00 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, Й. К. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Неткредит“ ООД.

Съобразно чл. 4, ал. 5 от Договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на гаранта „Кредит Гарант БГ“ ООД, като „Неткредит“ ООД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Кредит Гарант БГ“ ООД било материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Тъй като процесният договор е потребителски приложение намирали съответно разпоредбите на ЗПК.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за паричен заем, съгласни която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 1080 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради противоречие със закона - при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Излага следните съображения: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави е налице именно, когато се нарушава правен принцип, изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби.

Настоящият случай касаел еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не можел да влияе. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Това се сочело и в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити

В този смисъл смята, че с клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 1080 лева, в случай че не предостави в срок по-малък от 24 часа от 2 сключването му, обезпечение — банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Тоест вместо кредиторът да следи за неразумно кредитиране, същият налагал неимоверно голяма неустойка, с която повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) бил типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Счита, че процесната неустойка всъщност представлява възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението” да се предостави обезпечение, не били типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължавал да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

С уговорената неустойка се целяло да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.

3

Действително вземането за неустойка отговаряло на всички критерии, посочени в пap. 1, т. 1 от ЗПК. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка имал единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл.

21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Срокът за осигуряване на обезпечение бил твърде кратък и било житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не могат да осигурят поръчител е големи трудови доходи.

С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика.

Видно от процесния договор е, че възнаградителната лихва е в размер на 236 лв., а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение по договора е в размер на 1080 лв, с което реалният ГПР ставал 498.11% Цитира практика на Съда на Европейския съюз, а именно решение по дело С-714/22.

На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 202312161025340005 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Срещу заплащането на възнаграждението по Договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Следващ довод в подкрепа на твърдението за нищожност на договора за поръчителство бил следния: Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.

Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя“, тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а 4 не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая.

В допълнение на гореизложеното, в чл. 1, ал. 3, т. 1 от договора за предоставяне на гаранция, ответникът „Неткредит“ ООД е посочен като бенефициер, а в чл. 4, ал. 4 същият е посочен като бенефициент. В конкретния случай са използвани термините "бенефициер" и "бенефициент" като синоними и взаимнозаменяеми понятия. Това обаче представлява груба грешка, която води до създаването на нелогично свързан договор с неясни клаузи относно предоставянето на услуги. Поради това неточно използване на терминологията се създава объркване и заблуда у клиента относно същността и обхвата на правата и задълженията по договора. Тази некоректност е основание за оспорване на валидността и правната сила на договора. Следва да се посочи, че както в договора за кредит, така и в договора за поръчителство били посочени едни и същи банкови сметки.

В случая търговецът - кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемагелят е изправна страна по същия. На практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Неткредит“ ООД.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, била в размер на близо 108% от сумата по отпуснатия заем.

Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

Моли съда да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност на договора за паричен заем, алтернативно на клаузата на чл. 6, ал. 1 от него и да се позове на тази нищожност в мотивите на постановения съдебен акт.

Счита договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на 5 основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК.

Исканията към съда са следните:

1)Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит № 202312161025340005, сключен между ищецът и „Неткредит“ ООД с ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет.

10, представлявано от И. Н. ХРИСТОВА- СТАНКОВА, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

2) В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 6 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 202312161025340005, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.

3) Да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 202312161025340005 е нищожен.

4) Да осъди „Неткредит“ ООД с ЕИК: 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ЛЪЧЕЗАР СТАНЧЕВ (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. ХРИСТОВА- СТАНКОВА, да заплати на Й. М.

К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от общо 1080 лв./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането Претендират за разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е отговор от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, в който заявяват, че искът за недействителност на Договора за гаранция бил неоснователен, тъй като между дружеството и Й. М. К. не бил сключван договор за гаранция №1449332318/16.12.2023 г., гаранция не била издавана, респективно и не е заплащано възнаграждение за издаване на гаранция.