Решение № 309 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 15.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова Ангелова в присъствието на прокурора Момчил Б. Бенчев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200252 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Е. Й., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Д. В. Д. срещу решение № 2/17.01.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 39/2022 г. по описа на Военно апелативен съд – гр. София, в която се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК.

В жалбата се посочва, че въззивното решение е основано на предположения, както и че възприетата от апелативната инстанция фактическа обстановка е доказателствено необезпечена. Излагат се съображения относно неправилна оценка на гласни доказателствени средства, чрез невярна интерпретация на показанията на свидетелите Х. и И., на обясненията на подсъдимия Д., включително и посредством използване на недопустими доказателствени източници, показания на лица, за които е налице забрана по чл. 118, ал.2 от НПК да свидетелстват по делото и протокол от следствено действие, съставен в нарушение на закона. Отделно се твърди, че апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС от предходното касационно решение, както и се сочи явна несправедливост на наложеното наказание, при неотчитане на несъществения принос на подсъдимия в извършването на деянието.

1

В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило по реда и в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излага допълнителна обосновка на заявените касационни основания.

Наличието на съществени процесуални нарушения се аргументира с доводи за неправилно кредитиране показанията на свидетели, които са притежавали качеството на обвиняеми лица по делото и след сключване на споразумение с прокурора са свидетелствали в полза на обвинението, което се определя като „оговор“ и е пренебрегнато от съда при оценката за тяхната допустимост и обективност. Както и че апелативният съд не е отчел данните по делото за неправомерно въздействие от представители на държавното обвинение върху определени свидетели, / Г., К. В. и Н. В./ за да депозират показания срещу подсъдимия и неправилно им е дал вяра.

В подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание се посочва прекомерната продължителност на наказателното производство и неправилната оценка на смекчаващите обстоятелства.

Пред касационната инстанция подсъдимият Д., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. Й., който моли да се уважи касационната жалба по изложените в същата и допълнението към нея съображения. Застъпва становището, че вътрешното убеждение на апелативния съд е порочно формирано и решението е постановено при наличието на множество процесуални нарушения, посочени в жалбата пред ВКС, които моли да се отчетат при неговата проверка.

Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд, което следва да се остави в сила. Сочи, че при постановяването на въззивното решение не са допуснати процесуални нарушения със съществен характер и съдът е постановил решението си при правилна и законосъобразна оценка на събраните доказателства, която надлежно е мотивирал. Определя за правилна квалификацията на деянията, извършени от Д. като престъпление по чл. 321, ал.3 от НК, поради установеното участие от негова страна в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 234, ал.1 от НК и престъпление по чл. 234, ал.2 от НК / в предходната му редакция/, като ги намира за безспорно доказани от обективна и субективна страна въз основа на доказателствения материал по делото, включително и от показанията на лицата, които са сключили споразумение с прокурора, които правилно са били кредитирани като допустим източник на доказателства. Наложените наказания оценява като справедливи и съответни на тежестта на деянията и на наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които сочи, че са отчетени в пълнота при тяхната индивидуализация.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение на ВКС, 1-во НО, № 69/19.05.2022 г. по н.д. № 103/2022 г. е отменено въззивно решение № 26/08.12.2021 2 г., постановено по в.н.о.х.д. № 41/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Хронологията на делото до образуването на настоящото касационно производство е следната:

С присъда № 1/10.01.2020 г. на Софийски военен съд, постановена по н.о.х.д. № 288/2018 г. подсъдимият Д. В. Д. е признат за виновен в това, че за времето от м. юли 2014 г. до 14.12.2017 г. на територията на Р България, обл. /област/, обл. /област/ и обл. /област/ е участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т.20 от НК заедно с петима други участници /подробно индивидуализирани в присъдата/, ръководена от А. Д. и А. К., като групата е създадена с користна цел, поради което и на осн. чл.321, ал.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.

Със същата присъда подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 12.10.2017 г. около 15.30 часа на разклона на /населено място/, в лек автомобил, марка „ марка“, модел /модел/“ с рег. № /рег. №/ държал 320 литра неденатуриран етилов алкохол с различно процентно съдържание на етилов алкохол /подробно описан/ 264.310 л. чист етилов алкохол с обща пазарна цена 3858.93 лв. с дължим акциз 2 907.41 лв., без бандерол, когато такъв се изисква по закон, по смисъла на чл. 4, т.1, вр.чл.2, т.1 от Закона за акцизните и данъчните складове, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено от две лица, сговорили се предварително/ с А. Д./, поради което и на осн. чл. 234, ал.3, т.2,вр. ал.1, пр.2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от пет години, на осн. чл. 37, ал.1, т.7 от НК.

На осн. ал. 23, ал.1 от НК с присъдата е определено общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. измежду наложените наказания - лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, към което на осн. чл. 23, ал.2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от пет години.

Със същата присъда подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан на осн.чл. 304 от НПК по обвинението за престъпление по чл. 354, ал. 3, пр.2, т. 1, пр.1 от НК.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото, в размер на 1456.77 лв., и съответните държавни такси, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С решение № 21/24.08.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 17/2020 г., по описа на Военноапелативен съд на РБ / производството е образувано по жалба на подсъдимия/ присъда № 1/10.01.2020 г. на Софийски военен съд, постановена по н.о.х.д. № 288/2018 г. е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото от Софийски военен съд е постановена присъда № 2/29.06.2021 г. по н.о.х.д. №149/2020 г., с която подсъдимият Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2-ро, т.2, вр. ал.2 от НК, за което на осн. чл.

55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от една година и три месеца лишаване от свобода.

3

Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл. 234, ал.2, т.2, вр. ал.1, пр.2 , вр.чл.2, ал.2 от НК, за което на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години, на осн. чл. 37, ал.1, т.7 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за престъпление по чл. 354, ал. 3, пр.2, т. 1,пр.1 от НК.

На осн. ал. 23, ал.1 от НК с присъдата е определено общо най-тежко наказание на подсъдимия Д. измежду наложените наказания - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, към което на осн. чл. 23, ал.2 от НК е присъединено и наказанието лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от три години.

С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски и съответните държавни такси, на осн. чл.189, ал.3 от НПК по обвиненията, за които е признат за виновен и в тежест на държавата по обвинението, за което е оправдан и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С решение № 26/08.12.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 41/2020 г., по описа на Военноапелативен съд на РБ / производството е образувано по жалба на подсъдимия/ присъда № 2/29.06.2021 г. на Софийски военен съд, постановена по н.о.х.д. № 149/20120 г. е била потвърдена изцяло.

С решение на ВКС, 1-во НО, № 69/19.05.2022 г. по н.д. № 103/2022 г., по жалба на подсъдимия е отменено въззивно решение № 26/08.12.2021 г. по в.н.о.х.д. № 41/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, в трето по ред въззивно производство е постановено решение № 2/17.01.2023 г. по в.н.о.х.д. № 39/2022 г. по описа на Военно апелативен съд, с което присъда № 2/29.06.2021 г. на Софийски военен съд- гр. София, постановена по н.о.х.д.

№ 149/2020 г. е била потвърдена изцяло.

Настоящото, второ по ред касационно производство се движи по жалбата на подсъдимия Д. срещу третото въззивно решение на ВнАС- София - № 2/17.01.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 39/2022 г.

Касационната жалба на подсъдимия Д., чрез упълномощения му защитник адв. Й. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Посочените в жалбата в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, които са отмяна на контролирания 4 съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се отнасят до доказателствена необезпеченост на фактическите констатации на апелативния съд за авторството на подсъдимия, както и в неправилна оценка на доказателствата, за които съдилищата са намерили, че ги подкрепят.

Оплакването е неоснователно Настоящата касационна проверка не констатира дейността на контролираната съдебна инстанция да страда от процесуални пороци със съществен характер. Извършената от въззивния съд проверка на атакуваната присъда е изцяло съобразена с изискванията на чл.314 от НПК и със задълженията на въззивната инстанция за цялостен преглед на първоинстанционния съдебен акт. ВнАС е подложил на надлежна проверка и обстоен анализ всички събрани по делото доказателства и е формирал вътрешното си убеждение по фактите на обвинението при спазване изискванията на чл.14 от НПК, като се е позовал на доказателствени източници, които са изготвени при спазване на процесуалния закон и са допустими.

Възраженията за неправилна оценка на гласните доказателствени средства са напълно неоснователни. Същите са в две посоки – относно неправилно кредитиране на показанията на част от свидетелите по делото, по отношение на които наказателното производство е прекратено със споразумение по съображения, че имат характер на оговор срещу подсъдимия и за недопустимост на показанията на други свидетели, полицейски служители, поради нарушение на забраната по чл.118, ал.1 от НПК.