Определение № 1602 от 29.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1602 гр. София, 29.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Д. Р. като разгледа докладваното от Е. Д. Р. Частно наказателно дело № 20231110215207 по описа за 2023 година

Производството е по реда на член 213, ал.4 и ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на А. Б. М. срещу постановление от 13.10.2023 година на прокурор от СГП по пр.пр. № 18934/23 по описа на СГП, с което е потвърдено постановление на СРП от 27.07.2023 година по пр.пр. № 20720/2023 година по описа на СРП, с което е постановен отказ да се образува наказателно производство.

Жалбата е подадена в указания преклузивен срок по член 213, ал.4 от НПК, но НЕДОПУСТИМА, тъй като е подадена от лице, което разполага с активна процесуална легитимация по член 213, ал.1 от НПК –пострадал от престъплението, по следните съображения:

А. Б. М. и съпругът й М. Й. М. придобили собственост върху апартамент ***, мазе № 3 и подземен гараж № 5 в сграда в град София, ул. „***'' *, ет.5 съгласно нотариален акт № 36, том IVв, рег. № ***, дело *** от 22.12.2000 година с продавач „***“ ЕООД като сградата била изградена до етап груб строеж. В хода на изграждане на сградата апартамент *** и № 22 били обединение в едно общо жилище.

С решение от 24.02.2010 година на СГС, ГК, 1 ГО, 13-ти състав влязло в законна сила на 25.07.2014 година А. Б. М. била осъдена въз основа на издадена запис на заповед да заплати на И. Г. Ж. сумата от 130 100 евро главница и 291,64 евро мораторна лихва. За вземането бил издаден изпълнителен лист от 22.12.2014 година. Било образувано изпълнително дело 1

№ 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П.. Тъй като М. не осъществила доброволно изпълнение, принудителното изпълнение било насочено срещу притежаваните от нея горепосочени недвижими имоти. Съсобственикът М. М. бил представляван по пълномощие от адвокат В. П. Г.. С постановление от 01.12.2017 година на ЧСИ А. П., влязло в сила на 21.03.2018 година, за купувач на ½ идеална част от апратамент *** бил обявен В. А. В. – адвокатски сътрудник на В. П. Г.. В. апортирал придобитата от него 182 идеална част от апартамент *** в град София, ул. „***'' *, ет.5 в „***“ ООД, където съдружници били адвокат В. Г. и съпругът й адвокат И. Г..

На 03.02.2023 година М. М. подписал нотариално заверена от помощник-нотариус И. Ц. при нотариус Е. Е. декларация, че на 15.05.2017 година не е упълномощавал адвокат Г. да го представляват по изпълнителното дело по описа на ЧСИ А. П.. Г. предложила на М. да изкупи собствеността му от съсобствения им имот, но той отказал, поради което Г. възнамерявала да предприеме административни действия по обособяване на имота в два самостоятелни жилищни обекта съобразно притежаваните от съсобствениците идеални части. Г. получила от домоуправителя на сградата Т. Х. архитектурния план на етаж 5. През април 2023 година собственикът на апартамент № 17, ет.4 в същата сграда Б. А. подал сигнал в РДНСК за извършване на СМР в апартамент *** с искане за проверка на законността на извършваните действия. Такъв сигнал бил подаден и от А. М. на 02.05.2023 година. РДНСК-София връчила на 31.05.2023 година съобщение на собствениците, че на 01.06.2023 година инспектори от РДНСК ще извършат проверка, при която се установило, че в имота има следи от премахнати стени и са изградени нови от гипсокартон като не са представени строителни книжа за предприетите преустройства. От собствениците с цел изясняване на състоянието било изискано конструктивно становище за направените промени. И. Г. депозирал на 13.06.2023 година обяснение, но не представител конструктивно становище, а писмото до М. М. било върнато като неполучено.

От справка от Агенция по вписванията се установява, че към 19.04.2023 година собственици на апратамент *** са М. М. и „***“ ООД.

За съставомерността на деянието по чл. 323, ал. 1 от НК е необходимо деецът да промени противоправно фактическото положение във връзка с оспорваното от него действително или предполагаемо право, със съзнанието 2 за наличния (съществуващ или приключил) спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. Иначе казано, спорeщият да е придобил дадено право върху имот/вещ не може да я завладее без спазване на определен от закона ред и да претендира действията на оспорилия правото му нейн владелец/държател да са самоуправни ( Решение ***9 от 22.11.2018 по н.д. № 810/2018 по описа на I НО на ВКС). Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК ( в този смисъл Решение № 553 от 11.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., II НО на ВКС). В процесния случай, А. М. не е нито собственик, нито владелец на някакво законово основание на въпросния имот, поради което не се явява и пострадал от престъплението по член 323, ал.1 от НК по смисъла на член 76 от НПК. Ето защо, А. М. не разполага с процесуална легитимация по член 213, ал.4 във връзка с ал.1 от НПК да обжалва потвърденото постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство.

Така мотивиран, Софийският районен съд, Наказателно отделение, 21ви състав, на основание член 213, ал.5 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Б. М. срещу постановление от 13.10.2023 година на прокурор от СГП по пр.пр. № 18934/23 по описа на СГП, с което е потвърдено постановление на СРП от 27.07.2023 година по пр.пр. № 20720/2023 година по описа на СРП, с което е постановен отказ да се образува наказателно производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3