Решение № 3102 от 08.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3102 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100514004 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20041304 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело №28911/2020г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу М. Г. П. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2673,99 лв.главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна *******, абонатен №139975, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №1931/2020г. по описа на СРС, ГО, 138с-в– 16.01.2020г., до окончателното изплащане, сумата от 338,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 09.01.2020г., сумата от 66,97 лева- цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.01.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 то ГПК по горепосоченото гражданско дело, като искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 2673,99 лв. до пълния предявен размер от 2674,01 лева и изцяло е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на 11,73 лева за периода от 31.01.2017г. до 09.01.2020г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направени разноски по делото в размер на 595,56лв., 1 както и направени разноски в заповедното производство в размер на 111,38лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1,14 лева в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „ПМУ И.ООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Г. П..

Жалбоподателят поддържа, че не е в договорни отношения с ищеца- ответник по жалбата, както и че не му е доставена топлоенергия на твърдяната в исковата молба стойност. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете– отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не е подал в срок отговор на въззивната жалба. С молба от 04.10.2022г. оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Ответникът не е подал в законоустановения срок отговор на исковата молба в първата инстанция, не се е явил и не е изпратил представител в проведените по делото открити съдебни заседания, не е взел становище по предявените от ищеца искове и направените от него доказателствени искания, не е предявил възражения, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания. Поради това направените с въззивната жалба възражения и искания са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. Независимо от това съдът в настоящия му състав намира за необходимо да отбележи следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Предвид липсата на изрично оспорване от страна на ответника и представените от ищеца писмени доказателства следва да се приеме за установено и обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния апартамент №43. Това обстоятелство се установява и 2 от списък на потребителите на топлинна енергия, чиято истинност не е била оспорена в срока за подаване на писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, нито същият е предмет на искане на ответника по чл.183 ГПК.

Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, като обстоятелството къде същият е официално адресно регистриран е ирелевантно.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона – В този смисъл Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр.дело № 3184/2013 г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. от

06.04.2007 год. за

Установено е също така от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че делът на ответника за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на 3 дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20041304 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело №28911/2020г. по описа на СРС, ГО, 138 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М. Г. П. с ЕГН:********** да заплати на „Т.-С.“ЕАД сумата от 100 (сто) л е в а - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „ПМУ И.ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4