Решение № 1141 от 30.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. А.а като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20223100500341 по описа за 2022 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег. №542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище град София, срещу решение №1741 от 18.11.2021г., постановено по гр.д. №3670/2021г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че Д. М. Д., ЕГН **********, гр. Варна, дължи сумата от 2062.87 лв., представляваща дължима главница по отпуснат револвиращ потребителски кредит, предоставен по кредитна карта № CARD15673519, с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева, активирана на 03.02.2018 г., сключен между Д. М. Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ на 23.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 9.77 лв., представляваща 1 възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 07.12.2018 г.; 381.43 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 07.12.2018 г. до 16.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №262057/02.12.2020г. по ч.гр.д. №15396/2020г. на ВРС.

Основното оплакване във въззивната жалба е за неправилно приложение на процедурата по оспорване на истинността на документ, довело до необоснования и неправилен решаващ извод на първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит следва да се изключи от доказателствения материал по делото, поради липса на изявление на ищеца дали желае да се ползва от оспорения документ. С тези съображения е обосновано оплакването за незаконосъобразност на постановеното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител адвокат Б. Р., в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. С оглед оплакването във въззивната жалба счита, че се касае поскоро за допуснато процесуално нарушение, което следва да се отстрани от въззивния съд с нарочно разпореждане за откриване на производство по чл.193 ГПК, във връзка с което формулира и доказателствено искане. Извън това поддържа развитите в хода на първоинстанционното производство възражения по иска: за нищожност на договора на основание чл.10, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20, ал.2, чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗКП, за нищожност на клаузите за договорна лихва и ГПР и за капитализация, за недоказаност на усвояването на сумите, на предаването на кредитната карта, на получаването на покана за предсрочна изискуемост и на вземанията по размер, както и за изтекла погасителна давност.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.422 от ГПК, чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията по Заповед по чл.410 от ГПК № 262057/02.12.2020 год. по ч. гр. д. № 15396/2020 г. на ВРС, евентуално съединени с осъдителни искове за същите суми.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за револвиращ потребителски кредит, предоставен по кредитна карта № 2

CARD15673519, с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева, активирана на 03.02.2018 г. Последното усвояване от длъжника е извършено на 01.04.2018 г., като към тази дата задължението е в размер на 2454.07 лв.

Поради неплащане на две месечни вноски от страна на кредитора е обявена предсрочната изискуемост на вземането.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага становище за неоснователност на иска. Оспорва фактическите твърдения, на които ищецът основава претенцията си, включително и автентичността на договора, касателно подписа на кредитополучателя. Оспорва и валидността на договора, поради противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП. Възразява срещу надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на заемателя. Релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва и размера на задълженията.

С обжалваното решение ВРС е отхвърлил установителните искове, а по осъдителните липсва произнасяне, въпреки сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие. При липса на инициирано от страните производство по чл.250 от ГПК, пропускът на първоинстанционния съд да се произнесе по осъдителния иск е неотстраним от настоящата инстанция.

Във въззивната инстанция производството по иска е оставено без движение поради констатирани нередовности на исковата молба. С молби от 25.05.2022г. и 27.06.2022г. ищецът – въззивник уточнява, че търсената главница от 2062.87 лева е формирана като сбор от различни компоненти, както следва: главница (по стоковия кредит - 499 лева и 579 лева главници и 97.02 лева за застраховка, а по кредитната карта - 125 лева, 195.98 лева и 3.59 лева), възнаградителни лихви за периода 01.03.2018г. – 01.02.2019г. (231.09 лева върху сумите по стоковия кредит и 239.56 лева върху сумите по кредитната карта), такси за обслужване по чл.14 от тарифата (36.80 лева) и застраховка (55.83 лева). Излага, че чрез услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори“ са усвоени 499 лева за закупуване на миялна машина и 579 лева за пералня. Във връзка със закупената стока от „Зора ММС“ ООД е издадена фактура от 23.01.2018г., подписана от кредитополучателя, с оглед на което револвиращият кредит е заверен със сумата от 1175.02, включващ и застрахователна премия от 97.02 лева.

3

Договорът за застраховка не е част от кредитното правоотношение, поради което е оформен в отделни общи условия и застрахователен сертификат.

Кредитната карта по договора е предадена лично на ответника чрез куриерска пратка на 01.02.2018г. Приспадането на неплатените в срок погасителни вноски от разполагаемия кредитен лимит е уговорено в т.4 от договора.

Месечните погасителни вноски се формират съобразно тарифата по договора, като конкретният размер за всяка вноска е посочен в съответното месечно извлечение. Договорът за револвиращ кредит е безсрочен, докато крайният падеж на услугата по чл.4 от договора е 01.02.2019г. Доколкото кредитополучателят не е открит на декларирания от него в договора адрес, ищецът приема, че поканата за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, е получена от длъжника на 13.12.2019г. при условията на фингирано връчване по чл.14, ал.2 ЗПК.

Посочената разбивка по пера се потвърждава от повторното изслушване на вещото лице пред въззивната инстанция, допуснато по реда на чл.162 от ГПК, от което се установява, че в периода 16.01.2018г. – 15.12.2018г. към главницата от 1499.60 лева е капитализирана сумата от общо 470.65 лева, както следва: 55.83 лева – застраховки, 36.80 лева – такси, 239.56 лева – договорна лихва за периода 16.02.2018г. – 15.11.2018г. в размер на 2.91% върху ползваната сума по кредитната карта и 231.09 лева – договорна лихва за периода 01.03.2018г. – 01.12.2018г., върху главница в размер на 1175.02 лева, формирана от 1078 лева - стойност на закупените стоки от Зора ММЦ ООД и 97.02 лева застраховка „Сигурност на плащанията“.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира oбжалваното решение за валидно, като постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, но частично недопустимо.

4

Искът е предявен от заявителя срещу длъжника в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47 от ГПК, което обуславя правен интерес от воденето му за ищеца. След отстраняване пред въззивната инстанция на нередовностите на исковата молба се констатира, че вземането за главница в размер на 2062.87 лева, предмет на заповедта за изпълнение, всъщност включва множество други компонентни с различно основание. С оглед изискването за идентичност на предмета на исковото и заповедното производство, в частта, в която е налице несъответствие в основанието, предявеният иск, както и постановеното по него решение, се явяват недопустими. По тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1499.59 лева до 2062.87 лева, като в тази част производството следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение – обезсилена.

В останалата част исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК, чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на претендираното право, а именно сключен валиден договор за кредит, изпълнение на поетите от него задължения по договора, включително тези, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите, настъпила изискуемост на задълженията и техния размер по отделни пера, а в тежест на ответника е докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения.

От писмените доказателства - Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD15673519, ведно с Приложение към него CREX-15673494/23.01.2018 г., се установява, че на 23.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Д. М. Д., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1175.02 лева, включваща 499 лева – стойност на миялна машина Whirlpool, 499 лева, стойност на пералня LG, чието закупуване се финансира, както и сумата от 5

97.02 лева застраховка „Сигурност на плащанията“, платими на 12 равни вноски от 117.99 лева с краен падеж 01.02.2019г. съгласно обективиран в Приложение CREX-15673494/23.01.2018 г. погасителен план. Наред с това е уговорено кредиторът да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 1500 лв., при годишен лихвен процент 35% и ГПР 44.90%. Предвидена е неустойка за забава в размер на 10% + ОЛП на БНБ (законна лихва за забава). По смисъла на чл. 13 от Договора за потребителски кредит всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ кредит. Според чл.14 лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Съгласно чл.4 от договора неплатените вноски се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.

Договорът има комплексен характер и инкорпорира както стоков кредит, така и револвиращ кредит с кредитна карта.

Кредитната карта (пластиката) по договора за револвиращ кредит е предадена лично на ответника чрез куриерска пратка на 01.02.2018г., за което е създадена товарителница №919011815673519 (в чийто номер е инкорпориран процесният договор за револвиращ кредит).

Допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение във връзка с предприетото оспорване автентичността на договора и товарителницата е отстранено от въззивния съд с Определение №2492/01.07.2022г., като е открито производство по чл.193 от ГПК и е допуснато провеждането на съдебно-почеркова експертиза. От неоспореното от страните заключение на вещото лице се установява, че подписите, изпълнени на всяка страница от договора и на товарителицата, са положени от ответника.