Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32756 от 09.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28208/2024
Вид
Определение № 32756
Подписан
09.09.2026
В сила
09.09.2026
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32756 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110128208 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на „Хилти – България“ ЕООД против „Стилконструкционс“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4915.44 лв., представляваща неустойка начислена на основание чл.

3.2 от Общите условия към договор за управление на машинен парк № 373 от 01.10.2016 г., за което е издадена фактура № 0000618211/29.02.2024 г. Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника, който в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба /съгласно Определение № 8428/29.04.2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖVI-А състав и предвид липсата на потвърждаване от ответника на извършените от Б.А.Д. действия/.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.

Доказателствените искания на ищеца за приемане на писмени доказателства са основателни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК следния проект за доклад на делото:

Ищецът „Хилти – България“ ЕООД твърди, че между него и ответника е сключен Договор за управление на машинен парк № 373/01.10.2016 г. („Договора“), представляващ рамков договор за отдаване под наем от страна на Дружеството на машини с марката Hilti.

Въз основа този рамков договор страните сключвали отделни индивидуални договори за наем, всеки от които наричан в Договора „Договор за машини и принадлежности“ или „Анекс А“, в които се посочват машините, предмет на индивидуалното наемно 1 правоотношение, срока на наема на съответната машина и дължимата наемна цена.

Съгласно Договора Дружеството издава обобщени месечни фактури, в които били включени дължимите наемни плащания по всички индивидуални Договори за машини и принадлежности. Към м. февруари 2024 г. между страните по договора имало един действащ индивидуален Договор за машини и принадлежности – Анекс AF126991 C/01.02.2023 г.

Съгласно чл. 3.1 от общите условия към договора той можело да бъде прекратен незабавно от всяка страна по всяко време без предизвестие чрез писмено изявление, изпратено с препоръчано писмо до другата страна, в следните случаи …. б) другата страна стане неплатежоспособна (изпадне в несъстоятелност), иска разрешение за разсрочване на плащанията, започне производство по ликвидация или влезе в подобни съдебни или извънсъдебни производства с кредитори…“. Също така, съгласно чл. 3.2 от общите условия към договора „… ако той бъдел прекратен от Хилти съгласно чл. 3.1., б. а), б) или в) по-горе, сумата, определена по-долу, ставала незабавно дължима, като клиентът се задължавал незабавно да я заплати. Тази сума била равна на сбора на дължимите към този момент Общи месечни такси за ползване, месечните такси за ползване на всеки договорен продукт, дължими до крайните срокове на съответните Договори за машини и принадлежности и всички дължими данъци, намалена със съответните такси за услуги …“ На 19.02.2024 г. ищецът получил по имейл писмо от управителя на ответника, съгласно което той прекратил дейността си от 01.02.2024 г. и нямало възможност да плаща таксите по договора. Предвид полученото изявление и обстоятелството, че към датата на писмото ответникът дължал плащане по няколко месечни фактури на ищеца, същият приел, че са налице посочените в чл. 3.1, б. „б)“ от договора предпоставки за развалянето му от ищеца. Затова на 29.02.2024 г. издал фактура № 0000618211 за дължимите съгласно чл. 3.2. от общите условия към договора суми, а на 21.03.2024 г. изпратил до ответника официално изявление за разваляне на договора на основание чл. 3.1, б. „б)“ от същия. Изявлението било изпратено по имейл до няколко имейл адреса, чрез които дружеството си кореспондирало с ответника, тъй като дружеството не разполагало с актуален физически адрес на ответника. Изявлението за разваляне на договора било достигнало до ответника, тъй като управителят на ответника отговорил на това изявление с имейл от 28.03.2024 г., към който било приложено становище на Ответника с негов изх. № 001/27.03.2024 г. Тъй като отделните индивидуални договори за машини и принадлежности били акцесорни по отношение на рамковия договор, с развалянето на договора се разваляли и договорите за машини и принадлежности, в частност индивидуалният договор Анекс AF126991 C/01.02.2023 г. В този смисъл било изявлението на Дружеството за разваляне на Договора от 21.03.2024 г. Доколкото към датата на изявлението за разваляне на договора ответникът бил заплатил сбора на фактурираните от дружеството към тази дата общи месечни такси за ползване, останалата като дължима сума поради развалянето на договора съгласно чл. 3.2. от общите условия към договора „… е равна на сбора на ….. Месечните такси за ползване на всеки Договорен продукт, дължими до крайните срокове на съответните Договори за машини и принадлежности и всички дължими данъци, намалена със съответните такси за услуги …“. Тази сума била в размер на 4915,44 лв. и била документирана чрез издадената от ищеца фактура № 2

0000618211/29.02.2024 г.. По тези доводи ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата. Претендира разноски.

Ответникът „Стилконструкционс“ ООД в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване на обстоятелствата по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1. действащ валиден договор между страните; 2. неизпълнение на същия от ответника, вид на неизпълнението, вреди и в този смисъл настъпване на условията за начисляване на договорна неустойка и размерът й разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което предполага установяване на следните факти 1) неизпълнение на договора от страна на ответника на посочените в исковата молба задължения; 2) неизпълнението да се дължи на причина, за която ответникът отговаря; 3) неизпълнението да е от такъв характер, че да доведе до възникване на правото на разваляне на договора и 4) че ищецът надлежно е упражнил това право, като е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, респективно че е погасил процесните суми.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Н А П Ъ Т ВА страните към спогодба като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.

НАСРОЧВА делото за 03.11.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3