Протокол № 86 от 01.02.2022, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 86 гр. Пазарджик, 21.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20205220103262 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

АНГ. СТ. В., ищец, редовно уведомена, се явява лично и с адвокат е.б. от АК – Пазарджик, надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

СТ. В. АД., ответник, редовно уведомен чрез адвокат Н.А. Б.-А. от АК – Бургас, не се явява, вместо него се явява адвокат Н.А. Б.-А., надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.

Н. П. АД., ответник, редовно уведомена по чл. 56, ал.

2 от ГПК, не се явява и не се представлява.

Н. В. К., ответник, редовно уведомена по чл. 56, ал.2 от ГПК, не се явява и не се представлява.

АДВОКАТ б.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ А.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

АДВОКАТ б. – Ние водим един свидетел.

АДВОКАТ А.: – Ние също водим един свидетел.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ Т.Г.Г..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Т.Г.Г. на ** години, родена на *** г. в гр. П., живуща в град П., българска гражданка, неомъжена – живея на съпружески начала, неосъждана, без родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Познавам А. и нейната майка Н.. Моята майка и моят баща познаваха Н.. Лично аз също я познавах.

Знам Н. къде е живяла в гр. С., просто улицата не я знам как се казва.

Знам мястото, като до тях има училище или техникум. Ходила съм многократно. Първо ходихме с майка ми и баща ми. Моята майка почина.

Впоследствие ходихме с моя съпруг, с този, с който живея на семейни начала.

Това което аз знам и съм виждала, е голям, огромен двор, който беше разделен на две. Всичко оградено, заградено със зидове, с телени огради.

Това което многократно, стократно съм виждала, както с баща ми, така и със съпруга ми като сме били, значи, са еднотипни заплахи от отсрещната страна – „Нямаш работа тук! Ако дойдеш тук, жива няма да осъмнеш!“. Това беше снахата на Н., на сина й жената.

По никакъв начин не можеше Н. да влезе от жилището, което ползваше, в процесния имот. Просто всичко оградено, заградено с телени огради, със зидове. Аз това знам, че е закупено от нея и от мъжа й заедно. Тя 2 много пъти е казвала, че са го купили заедно. Закупено е от двамата. Тя умираше от желание да има достъп до нещата, които й принадлежат, но беше изолирана като птиче в кафез – „там ще стоиш и няма да мърдаш“. Тя многократно се е молила да й се даде достъп, но нямаше никакъв резултат.

Със сълзи на очите, с какво ли не, но нямаше достъп.

Аз точно не знам колко е площта на имота, но по нейните думи помня, че беше над 300 кв.м.

Н. почина на 28 април 2018 г.

Ние когато ходехме, през пролетта я взимаха и есента я връщаха. Ние ходихме лятото в С. и тя стоеше там. През зимата си беше в П..

Ние сме ходили многократно и с баща ми, и с мъжа ми там, докато Н. почина. Ходехме допреди да почине Н..

Аз не съм я видяла Н., преди да почине. Казах, че знам кога е починала, не съм казала, че непосредствено преди да почине, съм я видяла.

/ПЕНКА ХРИСТЕВА напусна съдебната зала, в която до този момент присъстваше при разпита на свидетелката/.

Не съм сигурна кога е продадена на Н. къщата.

Казвам Ви, че не мога да знам кога е продадена къщата на Н., аз не знам.

Един огромен двор, разделен на две. В едната част на двора са две стаи и гараж. Имаше една пекарна, от другата страна беше старата къща и от другата страна беше новата къща. Всичко навсякъде – опасано с телена ограда и със зидове.

Входът не е един.

Не мога да кажа посоките, мога да го нарисувам на листче.

Двуетажната, старата къща е пред рухване. Другата си изглежда съвсем нормално. Новата е като старата, само че старата е пред падане, на два етажа е новата къща.

Целият двор е разделен на две. Н. не беше допускана до новата къща. Тя живееше в старата къща.

Аз когато съм ходила там, не съм ходила да гледам как изглежда новата къща. Аз съм ходила да видя Н.. Тази жена, тази, дето излезе, П., не 3 допускаше никой, държеше се като царица, все едно е от майка й и баща й наследство. Нямаше никакво отношение към Н.. Държеше се като „няма никой в къщи“. Т.е. каквото и да стане, нито се отваря, нито се реагира. Ако стане нещо с Н., няма кой да й обърне внимание. Като казах „птица в кафез“, имах предвид Н., и за да не чурулика птичето, се слага една покривка отгоре.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други въпроси към свидетелката.

Свидетелката остана в съдебната зала.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит С.А.И..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля, който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

С.А.И. на **., родена на *** гр. Пазарджик, живуща в гр. С., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Имотът на С. се намира срещу нас. Ние сме от едната страна на улицата, на „****“ № 8 в С.. Ние сме от лявата страна, те са от дясната страна, ако идваш от ул. „В.“.