Решение № 4859 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4859 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100509436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6569/27.04.2023 г. по гр.д № 20 921/2022 г. по описа на СРС, 159 св „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Е. Д. сумата от 200,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на действия и бездействие на ответника по повод незаличаване от Централния кредитен регистър на БНБ, че ищецът има просрочен кредит с № 32011794, въпреки че с влязло в сила на 19.05.2021 г. решение № 262143/31.03.2021 г. по гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав, постановено по реда на чл. 439 ГПК, е признато за установено, че ищецът не дължи сумите по кредита поради погасяване по давност, ведно със законна лихва върху сумата от 200,00 лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното погасяване на сумата, като искът е отхвърлен за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 3 500 лв., като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба вх. № 136317/16.05.2023 г. на И. Е. Д. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен за горницата над 200 лв. до пълния предявен размер от 3500 лв. Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че е останало недоказано ищецът да е кандидатствал за отпускане на други кредити и да му е било отказано именно поради поддържаните неверни записи в ЦКР.

В тази връзка съдът следвало да кредитира показанията на свид. Д.а. Също така определената сума за репариране на неимуществените вреди не била съобразена с 1 обстоятелството, че ищецът е изпитвал отрицателни емоции около една година; било нарушено чувството му за достойнство като глава на семейство.

Въззиваемият Банка ДСК ЕАД / правоприемник на ответника по иска "ОТП Ф.Б." ЕАД/ оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 04.07.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че правилно е прието в обжалваното решение недоказаност на твърденията на ищеца, че му било отказано отпускането на кредит поради вписванията в ЦКР. Сочи, че дори кандидатстването да е станало устно, то обработването на личните данни е винаги свързано с писмено съгласие, каквото не е представено. Оспорва и ищецът да е отговарял на останалите изисквания за отпускане на кредит и да е налице причинна връзка между подадените записи в ЦКР по процесния договор за кредит и евентуалното неотпускане на последващи кредити на ищеца. Моли да бъде потвърдено решението в отхвърлителната част.

Подадена е и въззивна жалба вх. № 155763/02.06.2023 г. от Банка ДСК ЕАД / правоприемник на ответника по иска "ОТП Ф.Б." ЕАД/, дата пощ. кл. 31.05.2023 г. срещу решението в частта, с която искът е уважен до сумата от 200 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от 200 лв. Сочи, че поддържането на ЦКР осигурява централизиране на информацията за задлъжнялост на клиентите, а погасяването на вземането по кредита по давност не води до прекратяване на правоотношението, а само до превръщане на задължението в естествено. Ако се приемело, че погасените по давност кредити следва да се отпишат от ЦКР, то това би поставило длъжниците по тези кредити в неравностойно положение спрямо длъжниците, които са изплатили задълженията си. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди във връзка със записите в ЦКР. Оспорва да е доказана и причинна връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.

Въззиваемият И. Е. Д. оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 25.07.2023 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че вземането в случая е погасено по давност, признато със съдебно решение, а регистърът следвало да съдържа актуална информация.

Подадена е и частна жалба вх. № 198518/12.07.2023 г. от И. Е. Д. срещу определение № 22678/28.06.2023 г. по чл. 248 ГПК. Излага, че фактическата и правната сложност на спора не съответства на така определеното юрк възнаграждение от 330 лв. С отговор от 15.08.2023 г. насрещната страна оспорва частната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Предявен е иск от И. Е. Д. срещу кредитодателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500,00 лв. - обезщетение за причинени 2 неимуществени вреди /психическо напрежение, стрес, негативни емоции, тормоз, чувство за вина, унижение, загуба на време и енергия, семейни проблеми, избухливост, липса на сън и загуба на доверие в институциите/ вследствие от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, като действие и бездействие, изразяващо се в непредприемане на действия по отбелязване на задълженията по кредита като недължими и подаване на ежемесечни отчети за дължимост на задължението, при условие че с влязло в сила решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав на осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими поради погасяването им по давност. Твърди, че вследствие на виновното противоправно поведение на ответника на ищеца и на съпругата му било отказано устно отпускането на кредит; също така ищецът изпитвал безпокойство, психически стрес, станал избухлив и се понижила личната му самооценка като глава на семейството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска. Излага, че действително с решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав на осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност. На осн. чл. 10 от Наредба № 22 обаче задължението продължавало да е активно и правилно ответникът е подавал информация до ЦКР в този смисъл. Излага, че погасените по давност задължения не са недължими, а се превръщат в естествени задължения; естествените задължения продължават да съществуват и длъжникът би могъл да ги погаси чрез доброволно плащане. Сочи, че ЦКР се поддържа с цел предоставяне на информация на кредитодателите относно кредитната задлъжнялост на лицата. Оспорва за него да съществува задължение по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър да подава информация, че погасени по давност вземания са несъществуващи вземания. На второ място оспорва ищецът да е претърпял вреди, както и да е налице причинно следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите. Оспорва ищецът и съпругата му да са кандидатствали за отпускането на последващи кредити и именно поради записите в ЦКР относно процесния кредит да им е отказано отпускането на кредити.

Не е било спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство, че на ищеца И. Е. Д. е отпуснат от кредитодателя Банка ДСК АД на 12.10.2005 г. кредит, по който дължимата главница е от 10 160,87 лв. Кредитът е отпуснат под номер 32011794. В полза на кредитора е издаден ИЛ от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 116/2010 г. по описа на РС Левски, въз основа на който срещу длъжника е образувано ИД № 582/2011 г. по описа на ЧСИ П.Д.. С договор за цесия от 16.08.2012 г. вземанията по договора са цедирани на първоначалния ответник по делото „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.

Видно от записите в ТР то правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е Банка ДСК АД, конституирана на осн. чл. 227 ГПК като ответник и въззивник/въззиваем в производството.

Така, не е било спорно, а и се установява, че по договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. ищецът И. Е. Д. е дължал на кредитора Банка ДСК АД суми; че въз основа на издаден ИЛ кредиторът е образувал ИД.

Не е спорно, а и се установява, че с решение по в. гр. д. № 7649/2020 г. по описа на СГС, II-Б състав по предявен от длъжника против кредитора иск с пр. осн. чл. 439 ГПК е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност. Решението е влязло в сила на 3

19.05.2021 г.

Не е било спорно и че с писмо, входирано при ответника кредитодател на 26.08.2021 г., длъжникът и настоящ ищец е поискал кредитодателят да подаде информация към ЦКР, че вземанията по договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. са погасени поради изтичане на давностния срок и кредитът не е активен по см. на НАРЕДБА № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Искането на длъжника по кредита е било да се подаде в ЦКР кредитът като погасен по давност. С писмо изх. № 5659А82021 г. ответникът кредитодател „ОТП Ф.Б.“ ЕАД / чийто правоприемник е въззивникът банка ДСК ЕАД/ е посочил, че липсват основания за подаване на кредита като неактивен или погасен по см. на Наредбата, понеже погасените по давност вземания продължават да съществуват като естествени задължения и процесното вземане не е погасено чрез плащане.

В това се изразява и становището на ответника по иска. Той последователно излага, че погасяването на вземане по кредит по давност не води до прекратяване на правоотношението. Кредитодателят е задължен да подава ежемесечно информация по този кредит като активен на осн. чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Не отрича, че по силата на влязлото в сила решение по иск по чл. 439 ГПК кредиторът не може да проведе принудително изпълнение, но естественото задължение продължава да съществува; съотв. вземанията по кредита не са издължени и в ЦКР следва да се поддържа сведение за тази кредитна задлъжнялост. Отрича за него като кредитодател да съществува задължение по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър да подава информация, че погасени по давност вземания са несъществуващи вземания.

Не е спорно, а и се установява от справки за кредитна задлъжнялост относно ищеца с изх. № БНБ - 83586/30.07.2021 г. и изх. № БНБ- 18234/10.02.2022 г., че както към 30.07.2021 г., така и към 10.02.2022 г. ответникът - кредитодател е подавал относно процесния договор за кредит № 32011794/12.10.2005 г. следната информация към ЦКР по см. на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата: вземанията по договора за кредит са посочени като такива по активен кредит, посочен е размер на задължението от общо 14 908,00 лв. или неизплатена главница от 10 1614 лв., с период на просрочие от „над 360 дни“; в графа „просрочия по активни и по погасени кредити“ кредитът е посочен като активен /в колона „активност“ срещу номера на кредита 32011794 е отбелязано „Да“/. Последният запис въз основа на месечен отчет по кредита е от 31.01.2022 г. и според него кредитът е активен, просрочен над 360 дни, при дължима главница от 10 161 лв.

Така след снабдяването на ищеца с влязло в сила на 19.05.2021 г. решение по иск с пр. осн. чл. 439 ГПК, с което решение е признато за установено, че вземанията не са дължими чрез принудително изпълнение поради погасяването им по давност, към 30.07.2021 г. и към 10.02.2022 г. ответникът - кредитодател е подавал информация относно кредита по см. на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, че кредитът е активен, по него се дължат суми и същият е просрочен.

На 19.04.2022 г. е предявен е иск за неимуществени вреди вследствие на поведението на ответника, изразяващо се в действия – подаване на ежемесечен отчет за дължимост, както и бездействие - неподаване на информация до ЦКР за отбелязване на кредита като погасен по давност.