Решение № 218 от 24.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20252100500174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Таг сървисис“ ЕООД, ЕИК 202483222 против решение № 2266 от 04.11.2024 г. по гр.д.4365/2024 г. по описа на РС Бургас, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Д. А. от ***, сумата от 933 лв, представляваща брутното трудово възнаграждение на ищеца А. за м. май 2024 г., дължимо на основание Трудов договор № 7/23.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 29.12.2023 г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба - 28.06.2024 г., до окончателното й изплащане; и деловодни разноски в размер на 500 лв; както и да заплати на основание чл.78, ал., ГПК на Районен съд-Бургас държавна такса в размер от 50 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е неправилно.

Отново са изложени възражения против твърденията в исковата си молба за наличието на трудово правоотношение между страните по силата на трудов договор № 3 от 22.11.2017 г., на основание на който му се дължи от работодателя основно месечно възнаграждение в размер на 710 лв., който размер впоследствие е изменян. Оспорено е и твърдението, че за процесния м.май 2024 г. се дължи възнаграждение от 933 лв., което не е изплатено.

Въззивникът твърди, че своевременно е оспорил представените доказателства по съображения, че представените трудови договори и 1 споразумения към тях са неавтентични и подписите не са на сочените лица.

Поискал е да се представят оригиналите и да се открие производство по чл.193 ГПК за оспорването им. Твърди се, че въпреки исканията и изричното изявление на ищеца че ще се ползва от представените документи съдът не е открил производство по чл.193 от ГПК.

Изложени са твърдения, че справката по чл.62 ал.5 от КТ и служебната справка за трудови договори отс19.09.2024 г. не доказва наличието на валидно сключен трудов договор, тъй като справката установява, че датата на генерирането й е имало подадено заявление за регистриране на трудов договор, но не и за реално сключен такъв, а служебната справка не установява, че ищецът действително е полагал труд в ответното дружество. Твърди се, че за през процесния период ищецът има трудов договор с друг работодател, а претендира заплащане на възнаграждение за целия м.май.

Изложени са оплаквания, че неправилно е присъдено брутно възнаграждение, а не нетно - след съответните удръжки. Работодателят дължи съответните отчисления за ДОД и те не се дължат на работника - те са задължение към държавата и размерът следва да бъде приспаднат от трудовото възнаграждение. Претендира се за отмяна на обжалваното решение.

Няма искания по доказателствата.

В законовия срок въззиваемият–ищец К. Д. А. е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че съдът всеобхватно е преценил всички доказателства по делото. Сочи се, че от събраните доказателства се установява, че между страните е бил налице трудов договор преди възникване на правния спор като работодателят ответник с ясно съзнание е внасял дължимите публични вземания , осигуровки и данъци. Твърди се, че въззивникът не е провел насрещно доказване, че е изплатил дължимото възнаграждение, доколкото получаването на възнаграждението се удостоверява с подпис във ведомост както и срещу разписка - съобразно цитирана практика на ВКС, какъвто писмен акт не е установен по делото. Излагат се твърдения, че не е установено и начало на писмено доказателство за извършено плащане.

Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да се присъдят на въззиваемия разноските по делото.

Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена е от легитимирано лице, в предвидения от закона срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд образувано по исковата молба на К. Д. А. от *** против „Таг сървисис“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 933 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Изложени са твърдения, че за процесния период между страните е налице трудово правоотношение, по което ищецът е полагал труд за ответното дружество като „моряк - моторист“.

2

Твърди се, че след неколкократно изменение на трудовото възнаграждение по трудовия договор, съгласно последното изменение на трудовия договор от 29.12.2023 г. уговореното между страните основно месечно възнаграждение е 933 лв, платимо на 25-о число на месеца. Твърди се, че за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. ищецът е полагал труд на работното си място, но ответникът не му е изплатил дължимото за това трудово възнаграждение нито на уговорената дата , нито до момента на завеждане на иска. Претендират се законна лихва начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

В законовия срок ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователени. Сочи се , че документацията във връзка с функционирането на дружеството е предоставена на счетоводна кантора „ДФК акаунт“ ЕООД, от офисите на която, при проведени процесуално-следствени действия през м.май 2024 г. са били иззети счетоводните документи на „Таг сървисис“ ЕООД, в т.ч. и трудовите досиета и компютърните данни. Твърди се, че по тази причина към момента е неясно кои са работниците в дружеството, какви длъжности са заемали и с какви възнаграждения. Приложените към исковата молба документи са оспорени като неавтентични и неистински. Поискано е ищецът да представи оригиналите на същите. Поискано е по чл.193 от ГПК да се открие производство по оспорване на трудовия договор и приложените заповеди за едностранно увеличение на възнаграждението. Направено е и възражение за неоснователност на претенцията поради извършено плащане в брой на претендираното възнаграждение за м.май. Оспорва се и дължимостта на сумата от 933 лв, тъй като работодателят дължи нетното възнаграждение на работника.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел, че събраните по делото доказателства установяват наличието на трудово правоотношение между страните, полагането на труд от ищеца в процесния период, както и уговорен размер на трудовото възнаграждение - 933 лв. Съдът е приел за недоказано възражението на ответника, че е изплатил на ищеца трудовото възнаграждение за м. май 2024 г.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, като споделя изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

В допълнение на горното и във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, следва да се добави следното:

Неоснователно е твърдението на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Действително съдът не е открил 3 производство по чл. 193 от ГПК, нито е задължил ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба писмени доказателства, но това не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, нито до неправилен краен извод по съществото на спора, тъй като по делото са налице и други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че през процесния период страните са били в трудово възражението по силата на сключения между тях трудов договор от 23.11.2017 г., а именно справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, показанията на разпитания по делото свидетел, както и изготвената от БРС служебна справка за трудови договори на ищеца.

Неоснователно е и оплакването на въззивника, че не е доказано реалното полагане на труд от ищеца през процесния период, тъй като това се установява от събраните по делото свидетелски показания.

Същевременно въззивникът - ответник в първоинстанционното производство не е доказал твърдението си, че претендираното трудово възнаграждение за м.май 2024 г. е било платено на ищеца в брой (по делото не са представени никакви доказателства в тази насока), поради което изводът на районния съд и в тази насока е правилен.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че неправилно на ищеца е присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение. Действително от полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение работодателят следва да извърши удръжки за данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за правилността на съдебното решение е достатъчно в него изрично да е посочено дали на работника се присъжда брутно или нетно възнаграждение, както е сторено в настоящия случай, а след това при изпълнение на решението работодателят (в случай на доброволно изпълнение) или съдебният изпълнител (при принудително изпълнение) следва да приспадне от присъденото брутно възнаграждение дължимите суми за ДОД и за осигурителни вноски и да изплати на работника нетния размер на трудовото възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира предявените искове да основателни и доказани.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивното дружество следва да заплати на въззиваемия сумата от 500 лв, представляваща направените от него разноски във въззивната инстанция платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като адвокатският хонорар на процесуалния представител на въззиваемия не надвишава значително минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и не са налице основания за неговото намаляване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2266/04.11.2024 г. по гр.д.4365/2024 г. по описа на PC-Бургас.

ОСЪЖДА „ТАГ Сървисис“ ЕООД, ЕИК 202483222, да заплати на К.

Д. А. с ЕГН **********, деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500 лв (петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5