Решение № 862 от 17.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20231100900231 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Х. БВБА, Белгия, с която се предявява иск по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ срещу ЕТ К.К. /в несъстоятелност/ за установяване съществуването на вземане в размер на 35779,79 лв., произтичащо от сключен между страните на 15.01.2018 г. устен договор за заем, което вземане е изключено по възражение на длъжника от списъка с приети от синдика вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ К.К. по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на Софийски градски съд. При условията на евентуалност се претендира установяване на същото вземане на основание неоснователно обогатяване на ответника чрез получаването и задържането на материали, които са заплатени от ищеца. Претендира се и установяване на вземане за законна лихва върху главното вземане от датата на предявяването му -23.09.2022 г. до окончателното му изплащане.

Твърденията на ищеца са, че сключил с ответника договор за заем, като уговорките, постигнати устно, били заемът да бъде предоставен като сумата бъде платена не пряко на заемателя, а на негов доставчик, от когото заемодателят да поръча необходимите на ответника материали и да заплати цената им, като материалите се получат направо от ответника, който поел задължение да върне съответната на стойността им сума. Твърди се, че ищецът е поръчал исканите от ответника стоки, като платил цената им на 15.01.2018 г. по банков път, а самите стоки били получени лично от ответника на 23.01.2018 г., който се подписал на товарителницата за международен превоз, чрез който са доставени. Във връзка с възражението за давност на ответника поддържа, че не е изтекла към момента на предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността. При условията на евентуалност, моли съда да приеме за установено, че ответникът се е обогатил 1 неоснователно за негова сметка с паричната равностойност на поръчаните и лично получени ответника материали, като счита, че била налице пряка причинно- следствена връзка между обедняването и обогатяването.

Ответникът ЕТ К.К. оспорва исковете, като оспорва сключването на договор за заем, като поддържа, че нито устно, нито писмено е изразявал воля да получи заем от ищеца по твърдения от него начин и на посочената стойност. Оспорва да е получавал материалите, чиято стойност е платена от ищеца, като оспорва да е подписвал товарителницата за получаване, както и доставените с тази товарителница стоки да са идентични с платените от ищеца. Евентуално възразява за погасяване на вземането по давност.

Оспорва евентуалният иск, като счита че липсвала каквато и да било конкретика по отношение на твърдяното неоснователно обогатяване настъпило в сферата на ответника, а освен това липсвали каквито и да било доказателства в подкрепа на основателността на иска.

Синдикът на ЕТ К.К. /в несъстоятелност/ счита исковете за основателни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събрание по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С решение № 1020 от 26.08.2022 г. по т.д. № 2725/2021 г. на СГС, VI-4 състав е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „ К.К.“ и същият е обявен в несъстоятелност на основание чл.630,ал.2 от ТЗ.

Със заявление от 23.09.2022 г. Х. БВБА, дружество учредено в Белгия, е предявило в производството по несъстоятелност на ЕТ „ К.К.“ свои вземания, възникнали преди откриването му, включително вземането в размер на 35779,79 лв., произтичащо от сключен между страните 15.01.2018 г. устен договор за заем и законната лихва върху същото от датата на предявяването му до окончателното му погасяване. При условията на евентуалност в молбата за предявяване на вземания кредиторът е поискал същото вземане да бъде прието като обезщетение за неоснователно обогатяване в хипотеза, че не бъде прието като произтичащо от договор за заем.

Синдикът на ЕТ К.К. е съставила списъци с приети и неприети вземания, като в списъка с приети вземания е включила предявеното от Х.

БВБА вземане в размер на 35779,79 лв., произтичащо от сключен между страните 15.01.2018 г. устен договор за заем и и фактури № 10.020/19.01.2018 г. и № 08001/02.08.2018 г. и за законната лихва върху същото от датата на предявяването му до окончателното му погасяване. По вземане за неоснователно обогатяване синдикът не е вземал отношение.

С определение № 133 от 13.01.2023 г. постановено по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС е изменен обявеният в Търговският регистър списък на приетите вземания по чл.685,ал.1 ТЗ на кредиторите на длъжника ЕТ „ К.К.“, ЕИК: ****, като съдът е изключил вземането на ищецът в размер на 35 779,79 лева по договор за заем и фактури № 10.020/19.01.2018 г. и № 08001/02.08.2018 г., като факти във връзка с неоснователно обогатяване не са разглеждани.

Установява се от представените от ищеца проформа фактура/ 2

12.01.20188 г., фактура № 10.020/19.01.2018 г. преводно нареждане от 15.01.2018 г. и международна товарителница от 19.01.2018 г., че ищецът е заплатил на Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy сума в размер на 20 207 евро за доставка на 11 пакета стоманени профили, които е следвало да бъдат доставени на ЕТ „ К.К.“ на адрес : гр. София, улица „ ****.

При сравнението на международната товарителница и фактурата се налага извод, че стоките които са били закупени от ищцовото дружество са същите като стоките, които са доставени на ответника, като това обстоятелство се установява първо - от брутната тежест на доставените материали ( 21 780 кг по фактурата и 21780 кг по международната товарителница), второ - от броя на пакетите ( 11 по фактурата и 11 по международната товарителница ), трето -от вида на опаковката ( и по фактурата и по международната товарителница е посочено, че става въпрос за пакети) и четвърто- по вида на доставяната стока ( и по фактурата и по международната товарителница става въпрос за стоманени профили).

От допуснатата и приета по делото съдебно- графологическа експертиза и от международна товарителница от 19.01.2018 г. се установява, че ответникът е получил на 23.01.2018 г. процесните стоманени профили, тъй като вещото лице е установило с категоричност, че подписът положен в графа „ получени стоки“ е на ответникът едноличен търговец- К.К..

Ответникът ЕТ К.К., макар и да твърди, че е имал с ищеца дългогодишни търговски взаимоотношения, свързани с производство по поръчка на ответника на метални изделия, включително с материали на ищеца, не представя каквито и да било доказателства, че конкретно получените материали са във връзка с поръчка на ищеца, нито че са му върнати било като материали, било като преработен продук.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Предпоставките за допустимост на положителен установителен иск на кредитор по чл.694 ТЗ за вземания и/или поредността за удовлетворяването им включват предявяване на същото вземане в производството по несъстоятелност и искане за приемането му като обезпечено, разглеждането му от синдика и включването му в списъците с приети/неприети вземания, респективно подаването и разглеждането на възражение срещу съществуването/неприемането и разглеждане и отхвърляне на това възражение от съда по несъстоятелността, като предмет на иска може да бъде само вземане, което е предявено в производството по несъстоятелност и разгледано от синдика и съда по несъстоятелността. Нещо повече, в производството по чл.694 ТЗ не могат да се отстраняват нередовности на молбите за предявяване на вземания и да се въвеждат и разглеждат нови факти относно възникването, размера и обезпечението на вземанията, които не са били посочени пред синдика и разгледани при одобряване на списъците от съда по несъстоятелността, освен такива, които са настъпили след този момент

В случая ищецът е предявил вземания, основани за твърдения за сключен договор за заем, тези вземания са включени от синдика в списъка с 3 приети вземания и изключени по възражение на длъжника, като положителният установителен иск по чл.694 ТЗ относно съществуването им е предявен в установения от закона преклузивен срок.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си да е постигнал устно съгласие с ответника за предоставяне на заем чрез заплащане на заемните средства на трето лице и при останалите условия, които твърди, както и да е направил реално плащането на същите.

В тежест на ответника е да докаже, че подписът, положен от негово име под товарителницата е неистински.

По делото се доказват твърденията за извършено плащане от ищеца в полза на третото лице Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy на сума в размер на 20 207 евро за доставка на 11 пакета стоманени профили, които е следвало да бъдат доставени на ЕТ „ К.К.“, както и че същите профили са били доставени на ответника, който е удостоверил получаването им с подписа си върху товарителницата, тъй като направеното от него оспорване на автентичността на подписа на получателя е недоказано.

Ищецът обаче не е доказал по никакъв начин постигането на съгласие с ответника, което да съдържа характеристиките на договор за заем, а именно, че ответникът се е съгласил да върне на ищеца платената на третото лице парична сума, както и че именно той е посочил получателят на сумите като лице, което да получи от негово име и за негова сметка заемните средства.

Извод за постигане на съгласие с такова съдържание не може да се направи по никакъв начин от установените факти, а тъкмо обратното – представените фактури, издадени от получателя на плащането, са издадени не в полза на ответника, а в полза на платеца на сумите и установяват сключването от негово име и за негова сметка на договор за продажба на стоки с Gfelti S.r..L Viale delle Industriе, 1, 24060- Sovere ( BG) Italy, като установените факти не дават никаква информация за отношенията между ищеца и ответника във връзка с получаването на стоките. Получаването може да има характер на действие по изпълняване на поръчка на ищеца или пък ответникът да е трето ползващо се лице по смисъла на чл.22 ЗЗД, но при всички случаи не се установява съществуването на заемно правоотношение, поради което и предявените искове за установяване на главни и акцесорни искове във връзка с такова правоотношение са неоснователни.

По отношение на исковете за установяване съществуване на вземания за главница и законна лихва от предявяването, основани на извъндоговорно основание, убеждението на съдебния състав е, че същите са недопустими.

Ищецът е посочил в молбата си предявяване на вземания, че ако не се установи сключването на заем, то тогава твърди обогатяване на ответника за негова сметка със стойността на получените материали, но това основание не е разглеждано от синдика, нито е оспорвано с възражение, нито такова възражение разглеждано от съда по несъстоятелността. Основанието, на което се претендира да е възникнало вземането, е част от задължителните реквизити, както на молбата за предявяването му /чл.685, ал.2, т.3 ТЗ/, така и 4 изрично на списъка, който съставя синдика за приемане/неприемане на предявени вземания /чл.686 т.1 ТЗ/, като именно от посоченото от синдика основание в съставените списъци се формира извод относно разгледаните от синдика основания /определение № 68/08.02.2017 г. по ч.т.д.№2116/2016 г. на ВКС, І І т.о./ Производството по предявяване на вземанията, приемането им от синдика и одобряване на списъка от съда по несъстоятелността не е исково, като в едната си част изобщо не се развива и пред съда, поради което и за него са неприложими правилата на исковото производство относно предявяване и разглеждане на претенции на евентуално основание, които изискват сбъдване на вътрешно процесуално условие. Синдикът е бил длъжен да разгледа предявените вземания на всички предявени основания, респективно ако приеме за доказано някое от тях, по отношение на останалите е следвало да се произнесе с включването на вземането на тези основания в списъка с неприети вземания, с оглед установяване правата на всички кредитори в установените преклузивни срокове и гарантиране на възможностите за оспорване на решението му чрез възражение било от самия кредитор, било от длъжника или друг кредитор. За разлика от исковото производството, в което съдебното решение по принцип обвързва само страните и техните правоприемници, в производството по несъстоятелност одобрените от съда списъци са противопоставими на длъжника и всички кредитори, съответно включените в тях приети вземания не могат да бъдат оспорвани, освен с иск по чл.694 ТЗ в определен кратък срок. Съответно за предявяване на вземанията от кредиторите, както и за оспорване решенията на синдика относно включването на предявени вземания в съответните списъци, са установени кратки, преклузивни срокове, с изтичането на които се преклудира възможността въпросът за съществуването им или несъществуването им да се поставя занапред от длъжника и всички кредитори. В случая с предявените при условията на евентуалност основания на едно и също вземане да се допусне разглеждане на евентуални основания, които можеха да бъдат и повече от едно, едва в производството по иск по чл.694 ТЗ, означава да се заобикалят установените правила за предявяване и оспорване на вземанията – нито длъжникът и останалите кредитори са могли да се защитават чрез възражение срещу евентуалните основания, нито пък ищецът-кредитор е подавал възражение срещу неприемането на вземанията му на евентуално посоченото от него основание, за да му се признае право на иск за установяване на такова. Нещо повече, в хипотеза на повече от едно евентуални основания, които не са разглеждани от синдика и съда по несъстоятелността, ако се приеме за допустимо да се разгледат едва в производството по чл.694 ТЗ, би могло да се стигне до установяване съществуване на вземания с обвързваща за всички кредитори сила едва във въззивното производство, като съдията-докладчик не споделя тезата, че защита на кредиторите би могла да се осъществи чрез встъпването им в процеса по чл.694 ТЗ, тъй като кредиторите не биха могли и да предположат такова разширение на предмета на спора чрез други основания на предявени 5 вземания, тъй като не следват от обявените от синдика списъци и определението на съда по несъстоятелността за одобрението им, които единствено се обявяват в търговския регистър.