Решение № 145 от 31.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева при участието на секретаря Славия Г. Тодорова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100390 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 17108/15.07.2022 г., подадена от Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., чрез адвокат Р. М., срещу решение № 729 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 551/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е: отменено решение № 262991 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 16227/2019 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. В. А., А. Д. В., Р. Д. И. и А. Д. И. срещу Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С.

В. иск по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 59 кв.м, ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, като вместо него е допуснато да бъде извършена съдебна делба на така описания недвижим имот между съделитетелите и при квоти, както следва: 5/16 ид. ч. за И. В. А., 1/16 ид. ч. за А. Д. В., 1/16 ид. ч. за Р. Д. И., 1/16 ид. ч. за А.Д. И., 2/16 ид. ч. за Ф. С. А., 2/16 ид. ч. за А. С. В., 2/16 ид. ч. за С. С. В. и 2/16 ид. ч. за Р. С. В.; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. срещу И. В. А., А. Д.

В., Р. Д. И. и А. Д. И. иск по чл. 34 ЗС за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 131 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ведно с първия етаж на построената в имота 1 жилищна сграда с идентификатор ****, с обща площ от 118 кв.м, и прилежащото избено помещение с площ от 30 кв.м, както и на жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 26 кв.м.

С определение № 1767 от 21.06.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допуснат до делба вторият етаж от жилищната сграда, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – за проверка правилността на изводите на съда относно обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 4378 от 05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. на Районен съд – Варна.

Въззивният съд е съобразил в решението си, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск на А. Я. И., починала на 02.12.2020 г., заместена в хода на процеса от И.

В.А., А. Д. В., Р. Д. И. и А. Д. И., и И. В. А. срещу Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане и извършване на делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ: втори етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, построена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 59 кв.м, ведно с външно стоманобетонно стълбище и тоалет под стълбищната клетка, ведно с идеалните части от общите части на сградата, при квоти: общо 1/2 ид. ч. за ищците (5/16 за И. А., по 1/16 за останалите наследници по закон на починалата в хода на процеса негова съпруга А. И.) и по 2/16 ид. ч. за всеки от ответниците (общо 1/2 ид. ч.). Ищците излагат, че в режим на СИО са придобили собствеността по отношение на 1/2 ид. ч. от втория етаж от сградата с идентификатор **** по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, дело № 38/20.02.2018 г. на нотариус № * НК, като техните праводатели Б. и А. А. са станали собственици по силата на давностно владение, удостоверено с нот. акт № 27, том I, дело № 20/05.02.2018 г. на нотариус № * НК. С влязло в сила решение № 4378/05.11.2018 г. по гр. д.

№ 1934/2018 г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между ответниците по делото и Б. и А. А., че Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв.м, ведно с 1/2 от построените в имота жилищни сгради с идентификатори **** и ****. Ищците считат, че посоченото решение им е непротивопоставимо, тъй като исковата молба по гр. д. № 1934/2018 г. била вписана на 12.04.2020 г. - след придобиване на имота от ищците. Оспорват решението, като постановено при признание на иска. Твърдят, че останалата 1/2 ид. ч. от имота ответниците са придобили по силата на упражнявано давностно владение от ответницата Ф. А. и нейния съпруг С. В. А., починал на 05.06.2013 г., в продължение на повече от 10 години, считано от 1990 г. Останалите трима ответници - А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., са наследници по закон на С. А..

С отговора на исковата молба Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са оспорили иска за делба. Същите оспорват правата на ищците с довод, че последните са придобили съответните идеални части от имота от несобственик - правата на праводателите на ищците са отречени с влязло в сила решение по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС; оспорват праводателите на ищците Б. и А. А. да са придобили имота по силата на упражнявано давностно владение; оспорват вторият етаж от жилищната сграда да има качеството на самостоятелен обект на вещни права; твърдят, че вторият етаж от сградата е изграден през 2

1992-1993 г. от Ф. А. и С. А. и е придобит от същите по силата на давностно владение.

От своя страна, ответниците са предявили насрещен иск, в който излагат, че страните по делото са съсобственици по давност и наследяване на дворно място с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с построената в имота жилищна сграда на два етажа с площ от 118 кв.м и прилежащо избено помещение, както и на друга жилищна сграда с площ от 30 кв.м. Сочат, че дворното място било придобито през 1965 г. от В. А.; в имота имало паянтова постройка, която през 1970 г. била ремонтирана основно от А. и синовете му, като същата е заснета с идентификатор ****; по-късно - през 1983-1984 г., В. А. и синовете му изградили първия етаж на жилищна сграда с идентификатор ****. Твърдят, че след смъртта на В.А. през 1990 г. имотът се владее съвместно от ищците и ответниците. Вторият етаж на тази сградата бил построен от Ф. А. и С. А. през 1992-1993 г. и от тогава същите владеят този имот с намерение за своене.

Насрещната искова молба е оспорена от ответниците по нея. Последните възразяват процесните имоти да са съсобствени, твърдейки, че титуляри на вещни права върху тези имоти са А. И. и И. А.. Имотите били придобити от последните в режим на СИО по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, дело № 38/20.02.2018 г. на нотариус № 212 НК, а праводателите им Б. и А. А. придобили правата си по силата на давностно владение.

За да уважи иска за делба на втория етаж от жилищната сграда, описан по-горе, въззивният съд е приел следното:

Ответниците Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В. са наследници на С. В. А., починал на 05.06.2013 г., като първата е преживяла съпруга, а останалите - негови низходящи.

Ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 53, том I, рег. № 3021, дело № 38/2018 г. на нотариус с peг. № * НК. С него Б. В. А. и А. А. А. са прехвърлили на 20.02.2018 г. на А. Я.

И. и И. В. А., в режим на СИО, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 131 кв.м, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор ****, с площ от 59 кв.м, ведно с прилежащата маза с площ от 30 кв.м и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 26 кв.м. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 27, том I, peг. № 2090, дело № 20/2018 г. Б. В. А. и А. А. А. са признати за собственици на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 131 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана територия, ведно с построената в имота еднофамилна сграда на два етажа с идентификатор ****, с площ от 59 кв.м, ведно с прилежащата маза с площ от 30 кв.м, и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, с площ от 26 кв.м.

С влязло в сила на 20.02.2019 г. решение № 4378/05.11.2018 г. по гр. д. № 1934/2018 г. на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че ищците Ф. С. А., А. С. В., С.

С. В. и Р. С. В. са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв.м, и 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 26 кв. м, 3 на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Исковата молба е вписана в Службата по вписванията на 12.04.2018 г.

С влязло в сила решение № 1738/30.09.2019 г. на ВРС по НАХД № 3527/2019 г. А. Я. И. е призната за виновна за това, че на неустановена дата съставила и на 02.02.2018 г. в [населено място] употребила пред нотариус Р.К., peг. № * на НК неистински частен документ - договор от 28.09.1989 г., със страни В. А. И. и Б. В. А., относно даряване на дворно място от 131 кв.м и къща на два етажа в [населено място] [улица], за да докаже, че съществува някое правно отношение, а именно че В. А. И. е дарил на сина си Б. В. А. собствения си недвижим имот - дворно място от 131 кв.м и къща на два етажа в [населено място] [улица].

Въззивният съд е намерил за неоснователни наведените по делото възражения за нищожност и невалидност на постановеното по гр. д. № 1934/2018 г. по описа на ВРС решение. Приел е, че същото е постановено от компетентен орган и в пределите на правораздавателната власт на съда, при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Посочил е, че при съдебното установяване на собствеността на ищеца, по съображения за правна сигурност, не може да се постанови решение при признание на иска; признанието следва да се цени от съда съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Заключил е, че признанието на иска от страните в производството по гр. д. № 1934/2019 г. на ВРС, доколкото се касае за иск за собственост, е ирелевантно, като същото е следвало да бъде съобразено от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Подобен пропуск на съда, обаче, води до неправилност на решението, но не и до неговата нищожност или недопустимост. При тези съображения Окръжен съд – Варна е приел, че е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение по гр. д. № 1934/2018 г. по описа на ВРС и да зачете правата на Ф. С. А., А. С. В., С. С. В. и Р. С. В., а именно, че същите са собственици на 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 131 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****, представляваща втори етаж от сградата, със застроена площ от 59 кв. м, като в резултат ищците и ответниците в настоящото производство се легитимират като съсобственици с общо по 1/2 ид. ч. от процесния имот. В тази връзка е съобразил, че в унисон на приетото от него са и направеното от ответниците признание за съсобственост при равни квоти (по 1/2 ид. ч.), обективирано в отправената от тях до ищците покана от 16.09.2019 г., както и събраните гласни доказателства. Изложил е, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели (С. и С. Х., М. Х. и К. П.), които е ценил като обективни и основани на лични впечатления, безспорно се установява, че Ф. и С. А. са извършили надстрояване с втория етаж на съществуващата в имота с идентификатор *** едноетажна жилищна сграда в началото на деветдесетте години на миналия век. Праводателят на ищците Б. А., макар да не бил съгласен със строежа, не се е противопоставил на осъществяваното от ответниците, през цялото време след построяването на етажа, владение; няма данни и след като И. А. е дошъл в имота, да се е противопоставил на това владение. Въпреки това въззивният съд е намерил извода на първоинстанционния съд, че осъществявайки явна и необезпокоява фактическа власт с намерение за своене в период по-дълъг от десет години, Ф. А. и С. А., респ. техните 4 правоприемници са станали собственици въз основа на изтекла придобивна давност, изключващи придобиването на имота по приращение от собственика на дворното място (чл.