Решение № 1449 от 10.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Плевен, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430103635 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.128 вр. чл.242 от КТ.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от АНГ.

Р. В., с ЕГН **********, от гр. П***рез адв. Т. Д. от Плевенска адвокатска колегия, с адрес на кантората: г*** съд. адрес: гр.*** против „***, със седалище и адрес на управление: с***, представлявано от ***, в която се твърди следното : по силата на сключен трудов договор за периода от 12.11.2019 г. - 23.11.2020 г. ищецът работил на длъжност ***" на пълен работен ден в ответното дружество. На 27.08.2020г., през работно време, при изпълнение на трудовите задължения, докато подавал пратка на клиент загубил равновесие, в резултата на което паднал на земята, почувствал силна болка в дясното ходило и се появил оток в областта на глезена. След консултация с ортопед бил насочен за оперативно лечение с поставена диагноза: „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“ в Клиника по ортопедия и травматология при М***, където била извършена операция и приложена гипсова имобилизация /обездвижване/ на десния крак. След проведеното болнично лечение на 03.09.2020г. бил изписан с препоръките:

1 смяна на превръзката през 3 дни, сваляне на конците на 12-я ден, придвижване с помощни средства и провеждане курс на физиотерапия. В периода от 27.08.2020 г. до 02.11.2020г. ползвал болнични за временна неработоспособност поради увреждане в резултат от трудовата злополука, от които 3 дни - болнично лечение и 60 дни - домашно лечение.

С Разпореждане № 5104-14-44 от 11.09.2020 г. на *** декларираната от ответното дружество злополука била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.

По време на трудовата злополука, лечението и възстановителния период претърпял интензивни по сила болки и страдания (физически и емоционални), което налагало употребата на болкоуспокояващи медикаменти, а такива търпи и досега и въпреки проведеното лечение и към момента при натоварване на десния крак се появява оток в областта на глезена, при промяна на времето чувства болки, усещане за изтръпване и слаба чувствителност в зоната на увреждането. Трябвало да търпи и редица битови неудобства от продължителната гипсова имобилизация, а след свалянето на гипса - още месец, тъй като се движел само с помощни средства, без да се опира на болния крак. Вследствие от злополуката нормалният му живот бил засегнат негативно в значителна степен - за дълъг период от време ежедневието му на физически здрав млад мъж било значително променено, изживял отрицателни емоции, свързани е невъзможността да се обслужва, движи, храни самостоятелно, което го поставило в зависимост от грижите на близките му.

Твърди, че на 23.11.2020г. със Заповед №002/23.11.2020 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.9 от КТ- поради постъпване на държавна работа, считано от 23.11.2020г.

В резултат от трудовата злополука претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, които търпял непосредствено след злополуката, в продължителен период след нея, търпи и до момента, които оценява на 8 000 лева.

Твърди, че ответникът не е изплатил и трудовото му възнаграждение за месец ноември 2020 г.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което 2 да осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните обезщетения:

1. Обезщетение в размер на 8000 лв. за претърпените неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на 27.08.2020г., ведно със законната лихва от деня на увреждането 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

2. Обезщетение в размер на 435,71 лева за неплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на трудовото му правоотношение 23.11.2020 г.

Претендира разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ***, със седалище и адрес на управление: с. *** представлявано от *** чрез адвокат М.Т. П., ***я, съдебен адрес: *** - адв. М.П., с който исковете изцяло се оспорват. Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца за м.ноември 2020год. е изплатено изцяло, за което се представят доказателства. По отношение иска за обезщетение се навеждат подробни доводи за това, че същото е недължимо, респ.- размерът му е прекомерно завишен. Излага се, че продължителността на временната неработоспособност не отговаря на тежестта и характера на травмата от трудовата злополука. Оспорва се претърпяването на болки и страдания, които да са пряка последица от трудовата злополука и да са толкова значими, че да се претендира такова обезщетение за неимуществени вреди. Обръща се внимание и на „добросъвестното“ поведение на работника.

Посочва се в тази връзка, че ищецът е получил изцяло заплатата за ноември 2020г., но отново я претендира, дори в по-голям размер - вероятно като за пълен отработен месец. Малко след като са свършили дните в болничен, работникът се е върнал на работа буквално само за две седмици и е подал молба за прекратяваме на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.9 от КТ - без предизвестие поради постъпване на държавна служба.

Твърди се, че е напълно ясно, че работникът е кандидатствал за държавната работа и се е явявал на конкурс, докато е бил в болничен, т.е. във временна неработоспособност и то дори докато е бил с болки и страдания в глезена, с чужда помощ и т.н. Според ответника, ищецът съзнателно не е предоставил на съда писмени доказателства, които е предоставил на работодателя си при напускане на работа - молбата му от 23.11.2020 г. и удостоверение от МВР от 3

25.11.2020 г., според която ищецът е приет в системата на ***й“ в дирекция „***“, за която длъжност е обявен конкурс със заповед № 8121 К6809/10.06.2020г. на *** Кандидатстването за работа в жандармерията е свързано с преминаване на физически изпити по норматив за проверката па физическата годност на лицето. Твърди се, че ищецът явно е преминал успешно изпитите, в които има дисциплини като : гладко бягане на 60 м., скок на дължина от място с мах на ръцете, катерене по върлина (т.е. по вертикална метална тръба), гладко бягане за 12 минути, сгъване и разгъване на ръцете от опора и др. Това показва, че седмици преди злополуката ищецът е бил в отлично физическо състояние, в много добра атлетична и спортна подготовка, можел е много добре да пази равновесие, да бяга и скача, да се катери по върлина и всички това го е правил за време/норматив. Излага се, че е странно как след такава много добра физическа подготовка, ищецът е загубил равновесие при едно елементарно физическо действие - да подаде пратка на клиент, и е паднал, т.е. принудително е слязъл от буса и е стъпил накриво, навяхвайки си глезена. Според ответната страна лицето е проявило груба небрежност като е допуснал да се случи тази злополука. Акцентира се, че конкурсът е проведен по време, когато ищецът е бил в неработоспособност, с търпени болки и страдания, а в същото време е можел да пътува до гр. *** за изпити - психологически тест, който е проведен малко след изписването му от болницата.

Посочва се, че при прекратяване на трудовото правоотношение на 23.11.2020г. без предизвестие и по молба на работника, същият е получил от работодателя си оформена трудовата си книжка, заповедта за прекратяване на договора, както и уведомлението по чл.62 от КТ, за което е подписал декларация № 001/23.11.2020 г. В същата работникът е заявил изрично, че няма финансови претенции към работодателя, като не е представил този документ с исковата молба. Посоченото изрично писмено заявление от работника е свързано, както с полученото в брой последно трудово възнаграждение, така и за обезщетенията по чл.200 от КТ. Ищецът напълно съзнателно е декларирал, че няма финансови претенции, в което изявление се включва именно получената заплата за ноември 2020 г. и обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, доколкото изобщо е претърпял такива.

4

В заключение съдът е сезиран с искане да отхвърли исковите претенции, респ. да присъди много по-малко по размер обезщетение, като съобрази проявата на груба небрежност от страна на ищеца.

В о.с.з. ищецът се явява и се представлява от адв.Т.Д., която поддържа исковете и навежда доводи в представена по делото писмена защита и в о.с.з.

В ос.з. ответното дружество се представлява от адв.М.Кръстев, който оспорва исковете, и навежда подробни доводи в представена по делото писмена защита.

Следва да се отбележи, че съдът, както с проекта за доклада, така и с окончателния доклад, е приел за разглеждане два обективно съединени иска, а именно : на основание чл.200 от КТ и на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ;

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, разпоредбите на закона и доводите на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

БЕЗСПОРНО по делото е, че ищецът е работил въз основа на сключен трудово договор с ответното дружество, считано от 12.11.2019год. до 32.11.2020год., на длъжността ***; че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.9 от КТ. Не се спори, че на 27.08.2020год., изпълнявайки трудовите си задължения, ищецът претърпял злополука, впоследствие призната за трудова, в резултат на която получил навяхване и разтягане на ставните връзки на десен глезен, наложило извършване на оперативна интервенция. Не се спори, че същият бил в отпуск за временна неработоспособност, за което му били издадени болнични листове, считано от 27.08.2020год. до 02.11.2020год.

Страните спорят по въпроса дали ответното дружество следва да носи отговорност за вредите от настъпилата трудова злополука, респ. налице ли са предпоставките на чл.201 ал.1 и 2 от КТ, а именно – причинил ли е пострадалият умишлено увреждането и пострадалият допринесъл ли е за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, което да е основание за намаляване отговорността на работодателя – ответник в процеса.

Не се спори, ча това се установява от приложеното на л.143 от 5 делото уведомление от *** че на 29.01.2021год. на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение поради настъпила трудова злополука по сключената задължителна застраховка с ответника, в размер на 170,80лв.

Страните не спорят и относно вида на конкретната травма, която е получил ищецът при настъпването на трудовата злополука. По делото се установява, че преди да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, същият е участвал в конкурс за заемане на длъжност в Дирекция „***“, на каквато длъжност - полицай, впоследствие е назначен и понастоящем продължава да изпълнява. От приетите писмени доказателства по делото /приложени на л.46 и сл./, разгледани и във вр. с показанията на свидетелите и обясненията на ищеца, се установява, че първият изпит, свързан с физическата пригодност на ищеца, е положен успешно от него преди настъпване на трудовата злополука. Преди настъпването на същата е проведена и първа част от психологическото изследване, а втората част – на 25.09.2020год., след злополуката. В тази връзка несъстоятелни са доводите, наведени от ответната страна, явявайки се на изпита за физическа пригодност ищецът да е бил претърпял злополуката и същата да не е дала негативно отражение на здравето и състоянието му като цяло. За останалата част от т.нар. изпитна част и конкретно за втората част от психологическото изследване от една страна - не се е налагало ищецът да разчита на своята физическа подготовка и конкретно физическо състояние, а от друга провеждането на тази част от изпитите е станало почти един месец след настъпването на трудовата злополука.

Ищецът твърди, че след операцията физическата болка била непоносима първоначално; 10-15 дни не можел да се придвижва сам, дори и с патерици; нуждаел се от помощ от страна на близки за елементарни неща в ежедневието, като например да бъде направено кафе, да се харни, къпе и т.н.