Решение № 1007 от 18.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. П***, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220101461 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. П*** ул. „Н*** Ц***“ № ***, подадена чрез адв. Б.М., с адрес за призоваване: гр. П***, ул. „Р*** Д***“ № ***, ет***, ст. ***, против общ. П***, с адрес: гр.

П*** бул. „Б***“ № 2, ЕИК: ***, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца претърпените от него имуществени и неимуществени щети, както следва: имуществени щети, представляващи заплатените консумативи за направената му операция, които не се поемат по здравна каса в размер на 1390 лева за закупена „заключена прок. плака със седем отвора; заплатените в периода на лечението му лекарства - Ф***, Н***, К*** и О*** в размер на 1000 лева предписани му надлежно от лекуващия лекар; сумата в размер на 1720,69 лева /искът е изменен в съдебното заседание/, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което получавал във фирма „Р***“ ООД — П*** и обезщетението, което получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г..

Неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължили повече от година и ограничения в движението му - трайна последица до края на живота му, които оценява на 20 000 лева.

В исковата молба се твърди, че от години е с призната инвалидност 50%, но с право на работа. Последната му месторабота била в складовата база на фирма „Р***“ ООД - П***.

Сочи, че винаги ходил и се връщал от работа с велосипед без да му е била необходима чужда помощ или присъствие на придружител. Имал пълна самостоятелност във всички нормални човешки действия и дейности.

Твърди, че на 07.04.2020 г. към 17,30 часа, се връщал от работа по ул. „Д.Д***в“ в гр.

П***. Сочи, че си карал спокойно велосипеда към дома си, когато зад него се разнесъл 1 яростен кучешки лай. Пет доста големи бездомни кучета, от неизвестни за него породи, но различни на вид и с маркировка по ушите, тичали след колелото му и точно, където била отбивката за задния вход на магазин „К***“ се нахвърлили върху него, като го съборили от колелото и го връхлетели - започнали да му дърпат дрехите, да скачат върху него, да се опитват да го захапят. Ищецът нямал сили да се изправя и да ги прогони, защото усещал силна болка в левия си крак, от която му причернявало пред очите. Малко по-късно чул силни викове на хора, които се приближили и успели да отблъснат и прогонят кучетата от него. Посочва, че били двама души, които се опитали да му помогнат да се изправи, но не успели, защото болките били много силни и нетърпими. Единият от тях повикал линейка по своя телефон, която дошла малко по-късно и го откарала в „Спешно отделение“ на МБАЛ П***, където бих хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология за периода 07.04.-16.04.2020 г. с диагноза „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/“. На 08.04.2020 г. му била направена операция - „Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. тибия и фибула“, по време на която е установена „Мултифрагментна вътреставна фрактура на задно и латерално тибиални плата“ и му е поставена „заключенпрок. тибиална плака със седем отвора“.

Твърди, че след изписването му от отделението бил приет в Отделение по физиотерапия, където се лекувал от 16.04.2020 г. до 23.04.2020 г., а след това възстановяването му продължило в домашни условия, като бил в отпуск по болест от инцидента на 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.

Сочи, че след изписването му от болничното заведение на 23.04.2020г. нямало как да се прибера в дома си, тъй като домът му се намирал на третия етаж в сграда на ул. „Н*** Ц***“ № *** в гр. П***, в която нямало асансьор, което наложило да бъде закаран в наследствената ни къща в гр. С***, където 7 месеца полагали грижи за него майка му и сестра му.

Твърди, че всичко това довело до крайно неблагоприятни последици за ежедневието му, поради невъзможността да се придвижва и обслужвам сам. Наложило се да ангажира за това майка си и сестра си. Сочи, че бил на легло 7 месеца, като за всяка физиологична и хигиеннна нужда през денонощието бил обслужван от тях. От нападението на бездомните кучета в един продължителен период, почти до края на м. Декември 2020 г. освен постоянната нужда от чужда помощ изпитвал силни болки не само в оперирания крак, а и по цялото си тяло, поради принудителната му прострация. Страданието му било продължително, тъй като болките не отминавали самостоятелно, а само след употреба на болкоуспокояващи медикаменти, които продължавал да ползва и до сега. След прекратяване на отпуска му по болест се оказало, че няма как да продължава да работи, което допълнително усложнило живота му. Освен това във връзка с това му състояние му били изписани и други медикаменти - Ф***, Н***, К*** и О***. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Ангажира доказателства

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адвокат Б.М. от АК П***, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира 2 писмени бележки.

В срока по чл.131 ГПК общ. П*** е депозирала отговор, в който твърди, че предявеният иск от СТ. СП. ТР. е допустим, но неоснователен.

Твърди, че общ. П*** не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като е налице трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2, т.1 от КСО и ищецът следва да претендира обезщетение по реда на чл.200 КТ от работодателя. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО давала легално определение на понятието „трудова злополука“ като чл.55, ал.2, т.1 от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал.1 и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Сочи, че видно от исковата молба Т. е пострадал при връщане от работа, поради което отговорен е работодателя - „Р***“ ООД и той следва да бъде пасивно легитимиран.

Работодателят е посочен както в исковата молба, така и в Експертно решение № 1781/13.04.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ П*** АД и във всички болнични листове, издадени в периода от 16.04.2020 г. до 08.03.2021 г.

Посочва, че в случай, че съдът приеме, че следва да се приложи ЗЗД, заявява че не е налице основание за гаранционно-обезпечителната отговорност на Общината. Тази отговорност е за вреди, причинени при или по повод изпълнение на работата, извършвана от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил същата. В настоящия случай Общината не е възложител на работата, за да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Сочи, че общ. П*** е юридическо лице и като такова не може да носи отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. В тази хипотеза отговорността е само на физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. /В този смисъл е Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС./ Твърди, че Общината би била отговорна за вреди от безстопанствени кучета, ако нейните служители не са положили дължимата грижа. Освен твърдението на ищеца в исковата молба, че са го гонили „пет доста големи бездомни кучета“, други данни в тази насока нямало. Нямало данни кучетата да са увредили ищеца - няма ухапвания, одрасквания, разкъсвания и други, които да са описани в епикризата; там е налице единствено „счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито“. Сочи, че по делото липсват доказателства, че ищецът е претърпял вреди от тези пет големи бездомни кучета. Посочва, че не е налице и противоправно поведение на общ.

П***, както и липсва пряка причинна връзка между поведението на Общината и настъпилите вреди.

Сочи, че по делото липсвали доказателства за закупуване на лекарства за периода на лечението в размер на 1000 лева, както и на писмени доказателства относно сумата от 1320 лева.

Твърди, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди била прекомерно завишена. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като същият е чул кучешки лай, но е продължил да кара велосипеда си, с което е създал реална възможност за настъпване на вредата.

3

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт С*** Г***, която моли съда да отхвърли предявените искове. Депозира писмени бележки.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото Експертни решения № 1615/19.04.2017 г. и № 1781/13.04.2020 г. се установява, че ищецът е с 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза лека умствена изостаналост. По делото са приложени два броя епикризи, издадени от „МБАЛ – П***“ АД, отделение „ОТО“ и „ОФТП“ – стационар. От първата се установява, че ищецът е хоспитализиран в болничното заведение на 07.04.2020 г. и изписан на 16.04.2020 г. с окончателна диагноза счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, че на 08.04.2020 г. е извършена операция. От втората епикриза се установява, че ищецът постъпил в 16.04.2020 г. в отделение „ОФТР“ и изписан на 23.04.2020 г.. Посочено е, че окончателната диагноза е лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, както и проведената терапия, хода на заболяването, проведените инвазивни диогностични и терапевтични процедури и изхода на заболяването и препоръки и назначения във връзка със заболяването.

По делото са приложени болнични листи касаещи процесния период, в които е посочена диагноза „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Единствено в болничен лист № Е20201601305 е посочена диагноза „Последици от други счупвания на долен крайник.

От фактура № 1000019528/08.04.2020 г. приложена на л.*** от дело се установява, че ищецът е заплатил сумата в размер на 1390 лева за закупуването на „Заключен прок.тибиална плака – 7 отвора“. Приложен е и фискален бон за извършеното плащане от същата дата. Приложена е рецепта /л.27/, в която са посочени лекарствата, които следва да приема ищеца, както и срокът на приемане.

От заключението на приетата по делото СМЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените въпроси се установява, че ищецът е получил счупване на горния край на тибията (голям пищял).

Мултифрагментна вътреставна фрактура (счупване) на задно и латерално тибиални плата.

На 08.04.2020 година от 10,30 часа до 14,00 часа С.Т. е опериран със спинална анестизия и му е извършено: Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.

След зарастването на костните фрагменти пострадалият С.Т. е осъществил рехабилитация и физиотерапия /уточнено е в съдебното заседание, че тази рехабилитация и физиотерапия са извършени непосредствено след изписването му от отделение „ОТО“. Посочва, че металните импланти не са извадени, като в съдебното заседание сочи, че те създават трудност на ищеца и е следва същите да бъдат премахнати, ако не поне част от тях. Вещото лице сочи, че болките и страданията се били най-силни непосредствено след получаване на травмата на лявото коляно. Постепенно те са намалявали по сила и интензитет до момента, в който се е образувал съединителнотъканен мазол, който е обхванал краищата на костните фрагменти и 4 така болката се е притъпила. Със зарастването на счупени кости на лявото коляно болката е значително поносима и силно намалена. Посочил е, че след премахването на металните импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен обем движенията в лявото коляно. ВЛ е посочило, че болките са продължили повече от година и 6 месеца /по данни на ищеца/, както и че към момента на прегледа ищецът трудно кляка с лявото коляно и има болезненост в него, като след премахването на металните импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен обем движенията в лявото коляно. Всички изписани лекарствени средства за лечението на ищеца били в общ размер на 257,24 лева.