Решение № 2172 от 09.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2172 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506524 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 20012051/10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 10107/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, е уважен предявения от К. С. Г., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК 130277958, осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр, чл. 120 ЗЕ, за осъждане на ответника да премести за своя сметка от електрическо табло, изградено в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, средството за търговско измерване за обект с аб. № ********** и кл. № *******, като го монтира за своя сметка на или до границата на имот с идентификатор № ***, като средството за търговско измерване се монтира извън границите на в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София.

Отхвърлен е изцяло предявения осъдителен иск от К. С. Г., ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК 130277958, с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за сумата о т 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на договорно неизпълнение. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 125703/17.06.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр, чл. 120 ЗЕ. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и 1 оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила, т.е. в частта, с която съдът е отхвърлил исковете претенции на ищеца с правна квалификация чл. 82 ЗЗД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.

Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. Нормата на чл. 116, ал. 7 ЗЕ препраща към Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредбата задължение на съответния мрежови оператор е да осигурява на клиента възможност за проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите устройства по чл. 30, ал. 4 от Наредбата. Същото нормативно задължение се предвижда и в чл. 10 ПИКЕЕ - операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за 2 контрол на показанията на средствата за търговско измерване. От събраните доказателства, включително заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза средството за търговско измерване е монтирано в чужд поземлен имот, т.е. ответникът не е спазил предвидените нормативни задължения за осигуряване на възможност за проверка на показанията, поради което искът е изцяло основателен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 150 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012051/10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 10107/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК 130277958, с ново наименование „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, да заплати на К. С. Г., ЕГН **********, сумата от 150 лева, представляваща сторените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3