Решение № 238 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300503086 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от С. М. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Г. В., против Решение № 3646/09.08.2023г., постановено по гр. д.№ 4669/2022 г. по описа на РСПловдив, с което на основание чл. 189, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 188 ЗЗД е осъден да заплати на П. Н. Т., ЕГН **********, сумата от 11 000 лв., представляваща подлежаща на връщане продажна цена, заплатена от ищеца за закупуване на часовник „Rolex”, корпус от бяло злато и стомана, инкрустиран с диаманти на цифри 6 и 9, с реф. № ***, по силата на договор за покупко-продажба между страните – 17.07.2021 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 440 лв.- разноски по делото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговото обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при условията на евентуалност за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция с присъждане на направените по делото разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. Н. Т., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му адв. К. Ц. , с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма. По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая предявеният иск е осъдителен , с него ищецът твърди да има едно неудовлетворено парично притезание, което сочи, че интересът от предявяването му е налице и предявената искова претенция е допустима.Тези обстоятелства и фактът , че съдът е постановил решението си на база изложените в същата факти и обстоятелства прави и решението му допустимо. Казаното сочи, че ПдОС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши правния спор между страните по същество.

По делото е предявен е иск с правно основание чл. 189, ал. 1, пр. 2 и пр.

3 ЗЗД, вр. чл. 188 ЗЗД от П. Н. Т., ЕГН ********** против С. М. Б., ЕГН ********** и при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за неизпълнено от страна на ответника договорно задължение за прехвърляне на правото на собственост върху закупен от ищеца часовник „Rolex ”, с диаметър 36 мм., корпус от бяло злато и стомана, розов циферблат с вълни, на цифри 6 и 9 инкрустиран с диаманти, с № на производство *** и сериен № ***, по силата на неформален договор за покупко-продажба сключен между страните на 17.07.2021 г. В исковата молба се сочи, че на 17.07.2021 г. ищецът закупил часовника от ответника, за което му заплатил сумата от 11 000 лева. На 23.07.2021 г. получил обаждане от полицейски служител, който го уведомил, че часовникът е предмет на кражба, поради което го предал в *** РУ – гр.

Пловдив, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Във връзка с извършеното престъпление било образувано досъдебно производство по описа на Районна прокуратура – Сливен, като процесният часовник е бил 2 предаден на неговия собственик – П. Г. Счита, че с предаване на часовника на полицейските органи е отпаднало основанието за задържане на продажната цена от ответника, като предявява иск за нейното връщане. При условията на евентуалност предявява иск за връщане на сумата, като получена без наличие на правно основание за това от страна на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът възразява за недопустимост на предявения иск , поради наличието на предвиден в чл.111 от НПК специален ред за връщане на иззети вещи, а при спор за собственост, ищецът разполага с възможност да предяви иск срещу лицето, което твърди, че е собственик на иззетата вещ.По същество не оспорва , че е продал на ищеца часовник марка „Ролекс“, за което е получил сумата от 11 000 лева,но твърди да е действал от името и за сметка на трето лице – в качеството му на продавач.

Предвид наведените от ищеца твърдения, се налага приемането на извод, че случаят касае предявен иск с основание чл. 189, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 188 ЗЗД. Правилото на чл. 189, ал. 1 ЗЗД дава възможност на купувача в случаите, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта.

Спорни в настоящия случай са въпросите въз основа на каква сделка е бил прехвърлен процесният часовник - по силата на договор за покупко продажба, каквито са твърденията на ищеца – въззиваем в настоящото производство или по силата на отчетна сделка, с оглед на сключен комисионен договор, съгласно твърденията на ответника.Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на ответника при евикция, респ. налице ли е основание за разваляне на сключения между страните договор.

В светлината на изложеното за да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да бъдат налице следните кумулативни предпоставки: наличие на действителен договор за покупко-продажба; надлежно упражнено потестативно право на разваляне на договора; права на трети лица върху процесната вещ несъвместими с правата на купувача.

Договорът за покупко-продажба на движима вещ е неформален, възмезден и консенсуален договор, като същественото съдържание на договора включва: страните, предмет (конкретно и недвусмислено индивидуализиран от страните) и продажната цена на вещта.

В конкретния казус, наличието на валидно сключен договор за покупкопродажба със страни ищеца и ответника с индивидуализирания от ищеца предмет - часовник „Rolex ” с диаметър 36 мм., корпус от бяло злато и стомана, розов циферблат с вълни, на цифри 6 и 9 инкрустиран с диаманти, с № на производство *** и сериен № *** , е безспорно установено в процеса след самостоятелен анализ от въззивния съд на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от обясненията дадени от ответника пред съда по реда на чл.176 от ГПК , както и по дос.пр.

№ *** г. на РУ на МВР – Сливен, вх. № *** г. на Районна прокуратура – 3

Сливен. Обясненията от С. Б. по посочената преписка, в частта в която съдържат признание на неблагоприятни обстоятелства имат характер на извънсъдебно признание на неизгоден факт /чл. 175 ГПК/ и могат да се ползват в настоящото производство /решение №.265/10.09.12 по г.д.

№.703/2011, ІV г. о. на ВКС, решение № 170/12.10.2016 г. по г. д. №.1952/2016 г., III г. о. и др./. В обясненията дадени на 03.08.2021 г. пред разследващия полицая при РУ-гр.Сливен С. Б. е заявил, че на 17.07.2021г. е предал на ищеца процесния часовник марка „Ролекс“ , за което получил сумата от 11 000 лева, като след това П. Т. го върнал в полицията, тъй като се указало, че бил краден. Обясненията на ответника, които съдържат изявления за неизгодни за последния факти, се подкрепят и от обясненията му дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК, според които е предал на ищеца часовник „Ролекс“ ,за което получил сумата от 11 000 лева, както и от показанията на свидетеля Г. С. З., според които ответникът е предал на ищеца часовник „Ролекс“ , за който последният му заплатил сумата от 11 000 лв.

Свидетелските показания са допустими в посочената им част, доколкото с последните се установява изпълнението на договора от страна на купувача чрез заплащане на уговорената продажна цена.

Неоснователно ответникът поддържа, че липсва идентичност между часовника, предмет на договора сключен между страните по делото и този, предмет на разследваното престъпление за осъществен състав на кражба.

Видно от приложеното дос.пр. № *** г. на РУ на МВР – Сливен, вх. № 3768/2021 г. на Районна прокуратура – Сливен, същото е водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, в хода на което е съставен протокол за доброволно предаване от 29.07.2021 г., по силата на който ищецът е предал на служител при РУ– Сливен един брой ръчен часовник „Rolex” с № ***. В хода на образуваното досъдебно производство е осъществен оглед на предаденото веществено доказателство като часовникът е индивидуализиран и са установени следните характерни белези: надпис „Rolex”, на циферблата на който има само две цифри „6“ и „9“ с камъни по тях, като е установено, че верижката е от бял метал, като при сваляне на верижката от страната на короната на 12 часа има надпис “***” и № ***. В хода на образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 194 ГПК разследващите органи са установили осъществен състав на престъпление по отношение на процесния часовник, като наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК с постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.03.2022 г. В постановлението за прекратяване на досъдебното производство е посочено, че като извършител на деянието е установен Ю. А.

П., който отнел от фактическата власт на П. Г.К. часовник „Ролекс“, нейна собственост, който впоследствие продал на С. М. Б., който го продал на П. Н.

Т.. В хода на досъдебното производство е установено, че извършителят на деянието и пострадалата живеят в едно домакинство, поради което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда, която не е подадена в установения 6-месечен срок, което обстоятелство е станало повод за прекратяване на наказателното производство по 4 образуваното досъдебно производство. В постановлението е посочено, че вещта е върната на пострадалата срещу разписка.

Причината за съставянето на два протокола за доброволно предаване на процесния часовник се изяснява от снетите обяснения на служителя на първо РУ на ОД на МВР – Пловдив Х. Т., според които часовникът му е бил предаден доброволно от ищеца , за което е бил съставен протокол на 23.07.2021г., а след това е бил предаден на служителя водещ разследването по дос.пр. № *** г. по описа на ПР – Сливен , за което е бил съставен протокол на 29.07.2021г.

Същевременно часовникът е върнат на П. Г.К. след представяне на доказателства за придобиване на собствеността-договор за закупуването му от 29.09.2014г., гаранционна карта, в която часовникът е индивидуализиран с реф.№*** и сериен № ***, поради което въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за идентичност между часовника – предмет на договора за покупко-продажба, сключен между страните и този, предаден в хода на досъдебното производство от страна на ищеца.Обстоятелството , че в диспозитива на първоинстанционното решение часовникът е описан с неговия референтен номер вместо със сериен такъв не обосновава извод за липса на индивидуализация на вещта, както незаконосъобразно поддържа жалбоподателя. Референтният номер всъщност отличава една вещ от подобна друга от същата серия на производство.