Решение № 79 от 30.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500561 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивни жалби, както следва: 1.Въззивна жалба от „Терестра България“ ЕООД срещу решение № 109/11.09.2024г., постановено по гр. д. № 68/2023г. на ОС Търговище в частта с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разликата над присъдените 231 363,13лв. до претендираните 464 479,44лв. и лихва за забава в размер на 28 135,37лв. В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и материалния закон. Посочва се, че в нарушение на разпоредбата на чл.146, ал.1 ГПК, съдът при определяне на правната квалификация на иска и разпределението на доказателствената тежест, не е дал указания на ищеца, че в негова тежест е да докаже изпълнение на предвидените в Закона за опазване на селското стопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актова мерки с цел ограничаване на щети, които маже да нанесе дивечът /чл.78, ал.2 ЗЛОД/ С определението, с което е извършен доклад по делото, съдът е приел, че предявените искове са правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД, а наведените от ответника с отговора на исковата молба възражения – по чл.79, чл.78, ал.1 и 3 и чл.80, т.2 ЗЛОД. Съдът изрично е указал на ищеца, че следва да установи основанията за ангажирането на отговорността на ответника, наличието и размера на 1 твърдените от ищеца вреди, като доказателствената тежест за наличието на съпричиняване е за страните съобразно твърденията им, а в мотивите на решението е приел, че съгласно чл.79, ал.1 и чл.80 ЗЛОД обезщетенията се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча в съответния ловно-стопански район, освен ако земеделския производител не е изпълнил мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД за ограничаване на щетите, като ищецът не е доказал, че предприетите от него мерки за опазване на площите са своевременни и адекватни. В нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че е налице съпричиняване, без да е указал на ищеца да ангажира доказателства относно това какви по вид и обем действия е извършил, за да запази насажденията и в какъв период са прилагани мерките за охрана. Поради допуснатите процесуални нарушения, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и ищецът е лишен от възможността своевременно да ангажира относимите и допустими доказателства за доказване на претенциите си.

Излага също, че по делото не е установено какви точно мерки по вид и обем са адекватни за опазване на реколтата, като не е проведена СТЕ от вещо лице специалист относно подходящите и възможни мерки по опазване на селскостопанската реколта, а заключението на определеното то съда вещо лице – агроном, необосновано не е кредитирано. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е организирал физическа охрана на засетите от него земеделските земи и не съществуват други нормативно предвидени нормативно действия, които е следвало да предприеме.

Установено е, че ответникът не е изпълнил задълженията си да поддържа популацията на дивеча в установените норми, съгл.чл.33 от ЗЛОД, поради което са настъпили вреди за ищеца. По подробни доводи и съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат в предявените размери.

Насрещната страна е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. 2.Въззивна жалба от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ срещу постановеното по делото решение, в частта, с която сдружението е осъдено да заплати на „Терестра-България“ ЕООД сумата от 231 363,13лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението, изразяващи се в унищожаване на посеви от слънчоглед и царевица и представляващи пропусната полза от нереализиран добив за стопанската 2023/24г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения, необсъждане в съвкупност на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява липсата на каквито и да е предприети от страна на ищеца мерки за опазване на посевите, в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗЛОД, което е довело и обусловило вредоносния резултат. При определяне на размера на реалната щета, неправилно е прието, че щетите в отделните землища по БЗС са в посочените от ищеца декари, взет е предвид средния добив на съответната култура за Община Попово, като на база на математически изчисления в САИЕ, във варианти, съдът е направил неправилни изчисления. Съдът грешно е приел че контролното разжънване е от засегнатите площи и е взел същото за база при 2 определяне на щетата. По подробно изложени доводи и съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ГПК „Терестра- България“ЕООД е подало отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна.

В с.з., чрез процесуални представители въззивните жалби, съответно отговорите се поддържат.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Със същото ОС – Търговище се е произнесъл по предявени от „Терестра България“ ЕООД срещу „Сдружение на ловците и риболовците“ гр.Попово искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЛОД и чл.86 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че обработва земеделски земи в землищата на с. Глогинка, с. Марчино, с.

Паламарца, с. Славяново и с. Медовина, всички находящи се в община Попово. Съгласно доброволни споразумения за разпределение на масивите за ползване през стопанската 2021/2022г. и заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, дружеството обработва земеделски масиви с №№: 2, 4, 9, 10, 12, 16, 20, 2829, 38, 47, 52, 54, 58 и 55, с обща площ 2 737.254 дка, в землището на с. Глогинка; ЕКАТТЕ 15103, № 25, с площ от 348.372 дка., землище на с. Марчино; ЕКАТТЕ 474 1 1, с №№ 1409, 1410, 141 1, 1412. 1413, 1414, 1415, 1416, 1417 и 1418, с обща площ 745.462 дка, в землище на с.

Паламарца, ЕКАТТЕ 55213, №№ 6622 и 6594, с обща площ 726.063 дка, в землището на е. Славяново, ЕКАТТЕ 67091 и ЕКАТТЕ 47634, № 83, с обща площ 121.839 дка, в землище на с. Медовина. През стопанската 2021/2022г. част от посочените обработваеми земеделски земи са били засети с маслодаен слънчоглед и царевица. В хода на обработването на земите ищецът установил, че посевите са увредени от диви животни и поискал от Държавно ловно стопанство „Черни Лом" гр. Попово формирането на комисия, която да установи размера на щетите. На 31.08.2022г., сформираната комисия обходила земеделските имоти и констатирала, че общата унищожена площ на посевите от маслодаен слънчоглед е 148.33 декара, а на 20.09.2022г. и 21.09.2022 г.земеделските земи, засети с царева, като е констатирала, че общата унищожена площ възлиза на 1 750.30 дек. Твърди, че в резултат на унищожаване на продукцията е търпял загуби от унищожената продукция от царевица, в размер на 241 585.02 лв., а от слънчоглед - 45 016.55 лв. Счита, че на основание чл.79, ал.1 вр. чл.34, ал.1, т.1 от ЗЛОД ответното сдружение, като стопанисващо дивеча в този ловностопански район, е отговорно за обезщетяване на така претърпяната вреда. Сочи се също така, че от страна на ищеца са положени предвидените по закон мерки с оглед предотвратяване на навлизането на дивеч в стопанисваните от него земеделски земи, докато ответникът не е изпълнил вменените му в чл.78, ал.1 ЗЛОД задължения. Въз основа на горните твърдения първоинстанционния съд е бил сезиран с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди - пропуснати ползи, представляващи нереализиран добив поради унищожаване и увреждане от дивеч на посеви от слънчоглед в размер на 192 833.04 лв. и от царевица в размер на 271 646.40 2 лв.; лихва за забава в размер на 12 338.53 лв., върху главницата от 192.833.04 лв. и 15 796.84лв., върху главницата от 271 646.40 лв., считано от датата на настъпване на вредоносния резултат до датата на предявяване на искова молба 04.04.2023 3 год., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска.

С отговора по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на сдружението, предвид точното изпълнение на нормативните задължения и неустановяване действителния размер на щетата, евентуално и относно размера на обезщетението, предвид допуснато от ищеца съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД, респ. на осн.чл.80, т.2 от ЗЛОД. Твърди се, че са налице и предпоставките по чл.80, т.3 и т.5 ЗЛОД, изключващи правото на земеделския стопанин да бъде обезщетен, като едновременно с това се твърди, че от страна на стопанисващия дивеча са били предприети всички мерки по ЗЛОД с цел охрана на дивеча и ограничаване на вредите. Оспорва се размерът на претендираните вреди.

За да се произнесе по спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, въз основа на ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Към настоящия момент не е спорно, а това е установено и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, вкл. и заключението на СТЕ, че ищецът е земеделски производител и по силата на доброволни споразумения за разпределение на масивите за ползване през стопанската 2021/2022г. и заповеди на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Търговище, обработва земеделски земи в землищата на с. Глогинка, с. Марчино, с. Паламарца, с.

Славяново и с. Медовина, всички находящи се в община Попово.

Съгласно представените по делото заверени копия от протоколи от 31.08.2022г., 20.09.2022г. и 21.09.2022г., комисия по чл. 82 от ЗЛОД е констатирала унищожаване на посевите от слънчоглед от диви животни в обработваните от дружеството ниви, както следва: напълно унищожени са зесяти култури с площ от 2.830 дка, намираща се в долния край към гората, от земеделски имот с № 47411-52-5-1,; на площ от 5.130 дка, намираща се по периферията на гората и части от вътрешността от земеделски имот № 391951461-1-1,; на площ от 30.240 дка, намираща се по периферията на гората и части от вътрешността от земеделски имот с № 39195-1458-1-1; на площ от 7 дка от земеделски имот № 11716-98-7-1; в земеделски имот № 1 1716-98-5-1, с площ от 1.23 ха,; на площ от 3.310 дка от земеделски имот № 78077-403-5-1; на площ от 50.780 дка от земеделски имот № 15103-68-1-2; на площ от 7.180 дка от земеделски имот № 15103-388-1-1; на площ от 8.240 дка от земеделски имот № 15103-388-2-1; на площ от 17.140 дка от земеделски имот № 1510368-2-1; на площ от 4.180 дка от земеделски имот № 47411-208-4-1. Общите унищожени площи са в размер на 148.33 дек. Комисията е установила, че не са предприети мерки за опазване на земеделската култура. От площите засети с царевица, комисията е установила следното: засятата култура на площ 70-90% от земеделски имот с № 55213-104-1 в землището на с. Паламарца е увредена; засятата култура на площ 5-6 дка от земеделски имот с № 55213-912-1 в землището на с. Паламарца, е увредена; засятата култура на площ 4-5 дка, по периферията на земеделски имот с № 55213-925-2 в землището на с.