Решение № 331 от 27.11.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. гр. Добрич, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500548 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№8818/18.05.2023г., уточнена с молба вх.№9409/29.05.2023г., подадена от Община град Добрич, срещу решение №326/28.04.2023г. по гр.д.

№2143/2022г.на РС-Добрич, в отхвърлителната му част по установителните искове за съществуване на оспорени вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно– в частта по иска за неустойка за разликата над 6826,38 лв. до 10 239,58 лв. ; в частта на иска за сумата от 1877,29 лв. – част от годишно концесионно плащане за седемнадесета година по договор за концесия №25/26.05.2003г. и в частта на иска за сумата от 40,54 лв. законна лихва за забава за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г.; за разликата над 6826,38 лева до 10 239,58 лева неустойка за забава плащането на втората вноска от концесионно плащане за 17-та година по същия договор за периода 16.06.2020г- 10.08.2021г..

Въззивникът иска отмяна на решението в обжалваните части като неправилно необосновано и незаконосъобразно, в противоречие на материалния и процесуалния закон както и на събраните по делото доказателства. Неправилно районният съд приел, че се касае за обективна 1 невъзможност за изпълнение на задълженията на концесионера за плащане на втората вноска от концесионното плащане, дължимо до 16.05.2020г., по причина настъпилата пандемия от Ковид-19 и въведените със заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Мерките касаели посещенията на закрито и не препятствали напълно осъществяването на търговската дейност, за която е отдаден на концесия търговския обект-кръчма „Стария Добрич“, тъй като е с капацитет 49места на закрито и 16 на открито.

Дори и да се приемело, че е налице непреодолима сила, концесионерът не изпълнил задължението си по чл.306, ал.3 от ТЗ за своевременно уведомяване. Неправилно съдът приел, че длъжникът уведомил общината с документ вх.№70-00-67/12.01.2021г. и приел уведомяването да е своевременно поради продължаващите и към датата на заявлението временни противоепидемични меки, касаещи забрана за посещения на заведения за хранене на закрито.. С писмо вх.№70-00-58/12.10.2020г. концесионера е посочил, че предвид ковид-обстановката е необходимо в обекта да се извършат сериозни ремонти на значителна стойност, без изобщо да се спомената, че в обекта не се извършва търговски дейност. При постановяване на съдебното решение районния съд не се е съобразил с нормата на чл.81, ал.2 от ЗЗД-липсата на средства не можела да обоснове обективна невъзможност за изпълнение. Неправилно съдът приел за прекомерен размера на начислената неустойка и я е намалил до сумата от 6 826.38лева или с 2/3, при бланкетно възражение за прекомерност и искане за намаляване. Без да е налице надлежно доказване от страна на ответникът на възражението си по чл.92, ал.2 от ЗЗД, съдът служебно определил размера на неустойката, без да е отчел, че задължението е погасено частично, без да съобрази разпоредбата на чл.309 от ТЗ.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна чрез процесуалния и представител адв.П. А. с доводи за недопустимост на въззивната жалба по причина на липса на интерес от обжалване тъй като страната оспорвала решение, което уважавало искането и в по-голямата част от него. Намира я и за неоснователна, като се аргументира с твърдения, излагани и в отговора на исковата молба относно наличието на „непреодолимата сила“-обстоятелства, които го освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора за концесия– противоемедимичните мерки в периода 13.03.2020-27.07.2020г., в резултат на 2 които в обекта не била осъществявана дейност, не реализирал печалба, изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по договора, сключен 17 години преди това. Изпълнил задължението си по чл.306 от ТЗ с уведомление вх.№70-00-67/12.01.2021г., забраната по чл.309 от ТЗ не била приложима в случая , тъй като договорът за концесия бил търговска сделка, но не бил сключен между търговци, защото Общината не била търговец. Иска потвърждаване а решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 05.05.2023г., когато на обжалващия е връчен препис от решението, и край 19.05.2023г, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№12807/25.07.2022г. от Община – гр.

Добрич, БУЛСТАТ 000852932, с административен адрес: гр. Добрич, ул.

„България” № 12, представлявана от кмета Й.Т.Й., срещу ЕТ„***“ с ЕИК ***, гр.Д., представляван от Л. И. С.а, право на положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №620/09.05.2022г. по ч.гр.д.№1321/2022г. на ДРС , именно: за сумата от 1 877.29 лева - част от концесионно плащане за 17-та година по Договор №25/26.05.2003г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост-„Кръчма“ от АЕМО „Стария Добрич“ в гр.Добрич; за сумата от 40.54 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху втората вноска от концесионно плащане за 17-та година за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г. ; за сумата от 10 239.58 лева неустойка за забава плащането на втората вноска от концесионно плащане за 3

17-та година по същия договор за периода 16.06.2020г- 10.08.2021г..

Правната квалификация на установителния иск като такъв по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за неплатена част от главно парично задължение, мораторна лихва и неустойка за забава по договор за концесия .

Установява се, че от Община Добрич е подадено заявление с вх.

№7570/05.05.2022г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за парично вземане - за сумата от 1 877.29 лева - част от концесионно плащане за 17-та година по Договор №25/26.05.2003г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост-„Кръчма“ от АЕМО „Стария Добрич“ в гр.Добрич; за сумата от 40.54 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4864.41лева за периода 17.05.2020г. – 15.06.2020г. ; за сумата от 10 239.58 лева неустойка за забава плащането на втората вноска от концесионно плащане за 17-та година по същия договор за периода 16.06.2020г- 10.08.2021г..

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №620/09.05.2022г. по ч.гр.д.

№1321/2022г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът ЕТ„***“ да заплати на кредитора Община гр.Добрич заявените суми, както и разноски-243.15лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника на 12.05.2022г., който на 08.06.2022г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това положение на 04.07.2022г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 04.07.2022г. и край 04.08.2022г. заявителя е депозирало искова молба вх.№12807/25.07.2022г.

Установителните искови претенции са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането 4 си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Ищецът е обосновал възникването и съществуването на вземанията си с неизпълнението на част от задължение на ответника по Договор №25/26.05.2003г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост-„Кръчма“ от АЕМО „Стария Добрич“ в гр.Добрич – непогасена втора вноска от концесионно плащане за 17-та година от концесията в размер на 4 864.41лева /без ДДС/, дължима до 16.05.2020г. съгласно чл.5, ал.1 от договора, неизпълнението на което главно задължение породило задължение по чл.14, ал.1 от договора за законна лихва за срок от 30дни и по чл.14, ал.2 от договора – неустойка в размер на 0.5% на ден за всеки ден след тридесетия, върху стойността на паричното задължение за съответния период. Излага се и, че по предложение на концесионера вх.№70000-67/12.01.2021г. и взето решение №24-13/27.07.2021г. на ОбС гр.Добрич договорът за концесия бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 10.08.2021г. При прекратяване на договора от дължимата и неплатена втора вноска за 17-та година била приспадната внесената от концесионера гаранция от 3 960лева. Остатъкът от 1877.29лева , въпреки отправяните от Общината покани до концесионерът не бил платен, дължал и съответните обезщетения за забава-законна лихва за срок от 30 дни и нестойка за срок от 421дни.

Правоизключващите отговорността на ответника възражения, заявени с отговора на исковата молба се свеждат до наличието на непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ, поради което не дължи плащането на исковите сумиглавница, лихви и неустойка, до нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1,предл. трето от ЗЗД, евентуално за прекомерност на неустойката и иска намаляването и.

Въведено възражение за освобождаване от отговорност на ответника поради наличието на непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ се обосновава с обявеното заради Ковид 19 с решение от 13.03.2020г. на НС на РБългария извънаредно положение на територията на страната за периода 13.03.2020г.- 5

13.04.2020г. и въведените със заповед на министъра на здравеопазването от 13.03.2020г. и последващи заповеди противоепидемични мерки, сред които и преустановяване на посещенията на всички ресторанти, барове и др.заведения за обществено хранене. В резултат на тази мярка обектът, предмет на концесионния договор , който бил заведение за обществено хранене-„кръчма“, за периода от 13.03.2020г. до прекратяване на концесията с решение на ОбС от 27.07.2021г. бил затворен, длъжникът не реализирал никаква печалба, от която да заплати концесионното възнаграждение.

Исковата молба обхващала именно периода, в който била налице обективна пречка с непреодолим характер-адресатите на заповедите на министъра на здравеопазването били длъжни да съобразят поведението си с предписаното.

Договорът бил сключен 17 години преди обявяване на извънредното положение, страните по него, в частност ответникът, е нямало как да предвидят пандемията и какви мерки ще бъдат предприети във връзка с нея.

В изпълнение на задължението си по чл.306 от ТЗ ответникът уведомил ищеца за настъпилата непреодолима сила и последствията от нея, едно от уведомленията било с вх.№70-00-67/12.01.2021г.. На 17.05.2021г. БТПП издала на ответника Сертификат за форсмажор №025/17.05.2021, с който удостоверила, че за периода 13.04.2020г. до 15.04.2021г. по отношение на обекта е налице форсмажор, в резултат на което обектът не е работил и в него не е осъществявана търговска дейност, който сертификат бил представен на ищеца. Към момента на настъпване на формажорната обстановка ответникът не бил в забава.