Решение № 13728 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13728 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ............. при участието на секретаря ......... като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20251110155451 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от .......... срещу .......... регресен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 84.36 евро (равностойност на 165.00 лева), от които 76.69 евро изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Имущество“ и 7.67 евро ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените съдебни разноски. Ищецът твърди, че на 26.01.2024 г. на бензиностанция „......... водачът на лек автомобил „.......“ с рег. № ........., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е потеглил след зареждане с пропанбутан без да изчака разкачането на маркуча, с което е причинил имуществени вреди на бензиноколонката.

Ответникът .......... оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за липса на вина у водача на лекия автомобил, като твърди, че зареждането с газ е специализирана „газоопасна“ дейност, която следва да се извършва изцяло от обучените служители на бензиностанцията, поради което отговорността за неоткачения пистолет е тяхна, а не на застрахования при ответника водач.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото експертно заключение, и съобразявайки изискванията на чл. 236 от ГПК за съдържание и мотивиране на съдебното решение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че увреденото имущество (бензиностанция) е било застраховано при ищеца, както и че към 1 датата на инцидента лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Безспорно е също, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по щетата.

Спорният момент по делото се концентрира върху механизма на произшествието и вината на водача. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП се изразява в предприемане на потегляне от страна на водача на лекия автомобил, без същият да се е уверил, че маркучът за зареждане е разкачен от резервоара, вследствие на което бързата връзка се е отделила и е причинила описаните повреди по бензиноколонката. Вещото лице е оценило стойността на необходимите разходи за възстановяване на 76.69 евро (150.00 лева).

Показанията на разпитания свидетел (водач на автомобила) потвърждават, че той е заплатил горивото на касата, след което, виждайки че служителят на бензиностанцията липсва до автомобила, е решил, че зареждането е приключило, качил се е и е потеглил.

Съдът намира възражението на ответника за липса на вина у водача за неоснователно.

Независимо от факта, че зареждането с пропан-бутан се извършва от служител на обекта, водачът на моторното превозно средство носи самостоятелно и неотменимо задължение за внимание и грижа преди да приведе автомобила в движение. Потеглянето на моторно превозно средство, докато то е физически свързано със стационарно съоръжение, представлява нарушение на правилата за безопасност и е пряка и непосредствена причина за настъпилия вредоносен резултат. Вината на водача за самото потегляне (действието, предизвикало увреждането) е налице, поради което е налице и деликтна отговорност по чл.

45 от ЗЗД.

След като ищецът е обезщетил собственика на увреденото имущество, на основание чл. 411 от КЗ той е встъпил в неговите права срещу прекия причинител на вредата, съответно срещу неговия застраховател по „Гражданска отговорност“. Предявеният иск се явява доказан по своето основание. По отношение на размера, искът е доказан до сумата от 76.69 евро (главница за обезщетение) и 7.67 евро (ликвидационни разноски), възлизащи общо на 84.36 евро, колкото са действително направените от ищеца разходи. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски. Същите възлизат общо на 485.42 евро (включващи 25.56 евро държавна такса, 204.52 евро депозит за вещо лице, 15.34 евро депозит за свидетел и 240.00 евро платено адвокатско възнаграждение с ДДС, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК).

Мотивиран от горното и на основание чл. 236 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

2

ОСЪЖДА .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........, да заплати на .........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........, сумата от 84.36 евро (осемдесет и четири евро и тридесет и шест цента), представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с увреждане на имущество при ПТП от 26.01.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2025 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА .........., ЕИК ........, да заплати на .........., ЕИК ........, сумата от 485.42 евро (четиристотин осемдесет и пет евро и четиридесет и два цента), представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3