Решение № 9 от 12.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20222100900388 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, Община Несебър срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Победа, ул.„Ген.Владимир Вазов“ №3, с която е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 725 000 лева (седемстотин двадесет и пет хиляди лева), като обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа, собствена на ищеца, на територията на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., както и сумата от 45 715.28 лв. (четиридесет и пет хиляди седемстотин и петнадесет и двадесет и осем стотинки)- мораторна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 20.03.2022г. до завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между страните на 08.03.2005г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване водопроводната мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2005г., като съгласно чл.11 срокът му е удължаван до 31.12.2008г. С писмо изх. № И-94-00-283 от 09.12.2008г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора. Въпреки прекратяването на облигационната връзка и противопоставянето на ищеца- наемодател ответникът продължил ползването на водопроводната мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки абонатите си на 1 територията на к.к. Слънчев бряг. Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа ответникът реализирал печалби, извършвайки доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били невъзможни без ползването на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът злоупотребявал с монополното си положение като единствено по закон лице, оправомощено да извършва тази дейност в локалната територия, понеже само той имал статут на воден оператор. Това ползване било неправомерно, поради което „ВиК“ ЕАД се било обогатило за сметка на ищеца със сума, която по преценка на ищеца възлиза на сумата от 725 000 лв., но предстояло да бъде изчислена в хода на производството. Навежда твърдения за наличие на пет дела, по които ответникът е осъждан да заплаща претендирани от ищеца обезщетения, като първоначално водоснабдителното дружество е отказвало да плати цена за ползване на съоръженията.

Върху търсеното обезщетение, равняващо се на половината от реализируемата печалба на посочената територия в посочения по-горе размер е начислена и лихвата за забава, претендирана от 20.03.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба- 45 715.28 лв. Моли се за допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Прилагат се писмени доказателства.

Ответникът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на производството и основателността на иска. По основателността на иска се навеждат доводи, че претендираното обезщетение- 50% о т чистия положителен финансов резултат на трите услуги- довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистването им, многократно надхвърля уговореното в договора, по който наемната цена е била определяна само от рентабилността на доставката на питейна вода. Заявява се, че предвид начина на изчисляване размера на претенцията, в тежест на ищеца било да докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер.

Решаващите мотиви на съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените съдебни решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на пресъдено нещо по отношение размера на обезщетението. Сочи се освен това, че след като претендираното обезщетение не се формирало от средния пазарен наем и не било идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следвало да посочи фактите и основанията на претенцията си.

Ответникът твърди, че в процесния период - цялата 2021г. не бил ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост на ищеца, а само такива, които били негова собственост, на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор за заем за послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018г., издадено от Кмета на общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на самостоятелно и годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика.

Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа- водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време 2 ответникът ползвал същите. Сочи, че строителството на процесната мрежа е извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, а на основание чл.5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958г., Министерство на търговията си запазвало „правото на управление и стопанисване върху всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на територията на к. к. „Слънчев бряг“. Уточнява, че правоприемник на тези министерства бил Министерският съвет. На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация процесната ВиК мрежа била публична общинска собственост, която не попадала в изключението на чл. 19 ал. 1 т. 4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следвало да я е изградил или да му била предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила- 17.09.1991г., защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминавали в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и ВиК мрежите.

Заключава, че до 17.09.1991г. ВиК мрежата била държавна собственост, а след тази датаобщинска собственост. От изложеното се прави извод, че сключеният на 08.03.2005 година договор за наем между ищеца и ответника е нищожен като противоречащ на закона, а именно - чл.19 т. 4, б. „а“ и б. „б“ ЗВ във връзка с чл. 14 ал. 7 ЗОС.

Въведено е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът отказал да получи обратно процесните вещи, които били предмет на наемния договор, което било удостоверено в констативен протокол от 15.03.2011г. Това обстоятелство го поставяло в забава, а ответникът бил освободен от последиците на евентуалната своя забава на основание чл.96 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

На следващо място се прави възражение за прихващане между претенцията на ищеца и сторени от ответника разходи в размер на 103 126,35 лева, за инвестиции и за текущи, основни и аварийни ремонти на ВиК мрежата, предмет на исковата претенция.

Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба. По възраженията за нередовност на исковата молба ищецът подчертава, че предявеният иск не бил вещен, а такъв за парично обезщетение с извъндоговорен източник- ползване на вещ без заплащане на съответната цена. Посочва, че ответникът като наемател по договор за наем на съвкупност от вещи бил наясно с предмета на договора и какво точно ползва като единствен воден оператор на тази територия, като съвкупността от вещи била описана по идентичен начин в договора и в исковата молба. Предвид насложилите се отношения между страните, счита, че описанието на предмета било достатъчно за завеждането на делото, а в хода му предметът и съдържанието на наеманите вещи щели да се изяснят по пътя на експертизата.

На следващо място, счита за ноторно известно обстоятелство липсата на подземен кадастър за тази територия. Предвид спецификата на В и К мрежата като съоръжение, тя представлявала недвижима вещ, но не била нито кадастрална единица, нито обособим недвижим имот, за който да се даде по-ясно и точно описание. Съгласно дефинициите в ДР 3 на Закона за водите, „водопроводна мрежа“ била елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите; „канализационна мрежа“ била елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии.

Оспорва твърденията на ответника относно собствеността на В и К мрежата, като заявява, че е собственик на процесната мрежа, находяща се в к. к. „Слънчев бряг“ - изток (а не на цялата територия на к. к. „Слънчев бряг“). Оспорва твърденията, че за процесния период не са държани и ползвани движими или недвижими вещи, негова собственост, тъй като именно ответникът бил единствения регистриран воден оператор на тази територия и в този смисъл единственият, който имал право и задължение да извършва дейностите по предоставяне на В и К услуги, а същевременно и сключил с ищеца именно в качеството му на собственик прекратения договор за наем на процесната В и К мрежа.

По основателността на исковата молба, на първо място се посочва, че ищецът бил държавно предприятие с мажоритарното участие в капитала на Българската държава и представлявал публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му активи била цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на курортния комплекс „Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло реновирана през периода 2000-2004г., същата била на балансова стойност в размер на 80000000 лева и негова собственост вследствие на извършени преобразувания и завършената процедура по приватизация. Приложима била разпоредбата на чл.19 т.4 от Закона за водите, в която е предвидено, че водостопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества, представлявали публична общинска собственост. В това число влизали и уличните канализационни мрежи и дъждоприемни шахти и канализационни колектори.

Ищецът се позовава и на водени между страните дела със сходен предмет, след приключване на които със сила на присъдено нещо са установени фактите, пораждащи претендираното материално право- валидно сключен договор за наем, неговото прекратяване, поради изтичане на срока и продължаващо ползване от ответника.

Оспорено е и твърдението на ответника, че ищецът не се бил противопоставил на продължилото ползване, което довело до изпадането му в забава. Разменената между страните по делото кореспонденция ясно сочела на нежелание от страна на „В и К” ЕАД да сключи нов наемен договор, като наред с това разкривала и несъгласието на ищеца да продължава безвъзмездното ползване на собствената му вещ. Това възражение било неоснователно и поради това, че последният бил в невъзможност да ползва вещта. „Слънчев бряг“ АД не било регистрирано като воден оператор по смисъла на ЗРВКУ, поради което нямало право да извършва такава дейност, това щяло да бъде нарушение на нормативните правила.

Изтъква се от ищеца, че дори и да имало забава на кредитора, длъжникът в лицето на 4 ответното дружество не се било възползвало от възможността да се освободи от отговорност, като предаде вещта на някой друг по смисъла на чл. 97 ал. 1 ЗЗД. От това можело да се заключи, че липсвали кумулативно изискуемите от посочената правна норма предпоставки, при това поради поведението на ответника. За него оставало задължението да полага грижата на добрия търговец, а било очевидно и че той не е спирал да реализира печалби от ползването на вещта в исковия период и продължавал това ползване и към момента.