Решение № 493 от 10.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Перник, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720100351 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Г. А. срещу „Топлофикация Перник“ АД.

Ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 439 ГПК, е отречено съществуването на изискуемо вземане в полза на ответното дружество за суми, предмет на изпълнителен лист от 17.08.2010 г. и е било образувано изп.д. № 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б. (прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т.

7 ГПК с Постановление от 19.12.2018 г.). Посочва се, че на 28.06.2018 г. по изп.д. № 1345/2018 г. принудително /чрез запор върху банкова сметка на ищеца в ОББ/ му била удържана сума в общ размер на 65 лева, които били преведени на взискателя (топлофикационното дружество), въпреки че вземанията му били погА.и по давност, с оглед на което същите подлежат на възстановяване, ведно с лихвата върху тях.

Същевременно, твърди се, че с цел осъществяване на защитата по материално незаконосъобразното изпълнение длъжникът по необходимост сторил разходи в общ размер на 516 лв., от които 260 лв. – платен адвокатски хонорар по изп.д. № 152/2011 г. на ЧСИ Е.Д., 250 лв. – платен адвокатски хонорар по изп.д. № 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б., както и 6 лв. – такса за удостоверение по т. 6 ТТРЗЧСИ), чието заплащане претендира като претърпени имуществени вреди, заедно със законната лихва от момента на увреждането. В с.з. уточнява, че разноските са били заплатени на адвоката, за да се запознае същият с цитираните изпълнителни дела и да прецени необходимите действия, които да бъдат извършени.

1

При изложените твърдения, че сумите са били неправомерно събрани в полза на взискателя, съответно – че в резултат на неправомерните му действия длъжникът е претърпя вреди с имуществен характер се иска „Топлофикация Перник“ да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 65,00 лева като получена от ответното дружество без основание/на отпаднало основание, сумата 30,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 28.06.2018 г. до 01.02.2023 г., сумата 260,00 лева – претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатска защита по изп.д. № 152/2011 г. на ЧСИ Е.Д., както и сумата 132,38 лева – законна лихва върху главницата за периода от 26.01.2018 г. до 01.02.2023 г., сумата 250,00 лева - претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършването на разходи за адвокатско възнаграждение по изп.д. № 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б., както и законна лихва върху сумата в размер на 114,94 лева за периода от 23.07.2018 г. до 01.02.2023 г., сумата 6,00 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за платена такса по т. 6 ТТРЗЧСИ, както и законна лихва в размер на 0,48 лева за периода от 18.04.2022 г. до 01.02.2023 г.

Претендира се заплащане на законна лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба на 01.02.2023 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание изпраща упълномощен представител, който оспорва исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на суми, събрани и преведени в полза на „Топлофикация-Перник“ АД без основание в рамките на изп.д. № 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б., искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения и такси за издаване на удостоверение, претърпени в следствие материално незаконосъобразно изпълнение по изп.д. № 1345/2018 г. , както и искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД липсата на основание следва да е начална. В случая квалификацията произтича от твърденията на ищеца, че изпълнението по образуваното ИД № 1345/2018 г. е било поначало незаконосъобразно, доколкото изначално не е съществувало право на принудително изпълнение (изпълняемо право) в полза на взискателя, поради изтекла преди образуването му погасителна давност за вземанията.

Сочените твърдения обуславят и квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото поради начална липса на основание.

Нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. „престационна 2 кондикция“, при която задължението за реституция възниква от даването, респ. получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила.

По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото.

Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се поражда от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало валидно правоотношение между страните.

Между страните не е спорно, а от представеното копие от съдебен акт, включително и от приобщеното за целите на настоящото производство гражданско дело, се установява, че с влязло в сила на 24.11.2018 г. решение по гр.д. № 3329/2018 г. е призната материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изп.д. № 1345/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б.. От гр.д. № 332/18 г. и от копието на изп.д. № 1345/18 г. се установява, че погасителната давност за вземането, предмет на изпълнителния титул, е изтекла преди образуване на изп.д. № 1345/2018 г. (образувано на 01.06.2018 г.).

В този смисъл, производството по индивидуално принудително изпълнение по изп.д.

№ 1345/2018 г. е било материално незаконосъобразно, поради липса на съществуващо към момента на образуването му изпълняемо право.

По делото не е спорно, а от приложеното удостоверение от ЧСИ С.Б. се установява, че в хода на производството по гр.д. № 3329/2018 г. и в рамките на образуваното изп.д. № 1345/2018 г. от длъжника принудително – по силата на наложен запор, е била събрана сума в размер на 65,00 лв., 64,00 лв. от които са били преведени на взискателя, а 1 лв. – отнесен за банковия превод.

При липсата на изпълняемо право в полза на взискателя, което да е съществувало към момента на образуване на изп.д. № 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б. изначално е липсвало основание за принудителното събиране на сумите, респ. за разместването на имуществени блага. Ето защо сумата от 64 лв. подлежи на връщане като получена от ответника като взискател по изп.д. № 1345/2018 г. при начална липса на основание.

В случая не е налице доброволно плащане от страна на длъжника, поради което съдът намира, че разпоредбата на чл. 118 ЗЗД не намира приложение. В този смисъл са и Решение № 1483/17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г. на ВС, и Решение № 112 от 11.02.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 179/2009 г., в които е прието, че събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми (какъвто е разглежданият случай) не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД.

По отношение на останалата сума от 1,00 лв. – такса за банковия превод към трето лице – банката, и при въведените в исковата молба и уточненията фактически твърдения, че финансовата тежест за разноските по незаконосъобразното принудително изпълнение също следва да бъде понесена от взискателя по арг. чл. 79 ГПК, както и въведените твърдения, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, съдът намира, че претенцията намира своето основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Същата следва да бъде понесена от взискателя, доколкото по 3 арг. чл. 79, ал. 1 ГПК в хипотезата на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение разноските по изпълнението следва да се понесат именно от взискателя.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 55 ЗЗД.

Претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за неоснователно обогатяване е неоснователна. При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни (така ТР № 5/2017 г на ОСГТК на ВКС), а не от датата на удръжката на сумата. При връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпада в забава и дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

В случая няма данни покана да е изпращана, респ. ответникът да е изпаднал в забава, поради което искът за сумата 30,33 лв. следва да бъде отхвърлен.

По исковете с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

От фактическите твърдения на ищеца се установява, че спорното право се основава на незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по инициатива на ответника като взискател – т.е. от поведение на служители физически лица, на които „ТоплофикацияПерник“ АД е възложило да извършват правни и фактически действия по защита правата и законните интереси на дружеството. Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното противоправно деяние. В тази връзка е необходимо да се изследва въпросът дали е налице противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца в изпълнителното дело възнаграждение за адвокат. Без противоправност не съществува отговорност за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане. (Решение № 3360 от 19.XII.1978 г. по гр. д. № 3047/78 г., I г. о.).

От представените договори за правна защита и съдействие се установяват твърденията на ищеца, че същият е сключил два договора за правна защита и съдействие с адв. А. П. – 1/ от 25.01.2018 г. за защита и съдействие по изп.д. № 152/2011 г. на ЧСИ Е.Д. с платено възнаграждение 260 лв., както и 2/ от 23.07.2018 г. за защита и съдействие по изп.д.

№ 1345/2018 г. на ЧСИ С.Б. с платено възнаграждение в размер на 250 лв., а от издаденият РКО – заплащането на такса в размер на 6 лв. за издаване на удостоверение от ЧСИ Ст.

Бадев на 14.04.2022 г.

Отговорността за разноски в съдебните производства поначало произтича от неоснователно образуван срещу страната, направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на разноски, когато процесът приключи в нейна полза. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ЗЗД, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на страната, която е загубила спора. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно.