Определение № 398 от 02.12.2020, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Р. , 02.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20203300500266 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, чрез пълномощник, против Разпореждане № 3324 от 15.10.2020г. по ч. гр. д.

№ 20203330101635 по описа за 2020г. на Районен съд – Р.. С него е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. И. С. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

Р., ж.к. О., № 6, вх. Ж, ет. 7, ап. 20 по чл. 410 от ГПК за сумата 30.48 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 159,41 лв.

– възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата 45.56 лв. представляваща законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г., като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Претендирани са разноски.

Р.ският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото е образувано пред първоинстанционния съд по 1 депозирано заявление от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. И. С. за:

- сумата 604,93 лв. - представляваща главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, - сумата 120,17 лв. - представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит, дължима за периода от 11. 02.2019 г. до 10.12.2019 г.,

- сумата 82,45 лв. - представляваща законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г.

- сумата 30,48 лв. - представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, - сумата 159,41 лв. – представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,

- сумата 45,56 лв. представляваща законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г.

Претендирани са разноски.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 30.48 лв., представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 159,41 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство и сумата 45.56 лв. представляваща законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 11.03.2019г. до 17.09.2020г., като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното:

Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г./ - чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в 2 договора или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. С договора за потребителски кредит № 1142830 от 01.10.2018г. на процесния длъжник в настоящото производство, като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Договорът за поръчителство е с акцесорен характер по отношение на договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се подчинява на същите правила.

В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, а с договора за предоставяне на поръчителство, сключен на между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на дълга.

Договорът за поръчителство и договорът за предоставяне на поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид идентичния им предмет и функция за обезпечаване на главния дълг.

Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на "Ай тръст" ЕООД да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на 3 капитала на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на възнаграждение на поръчителя, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява скрито оскъпяване на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.

Действително от формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит следва, че потребителят избира сам дали да предостави обезпечение по кредита и ако да, съгласно клаузата, може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от договора следва, че ако потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 24 часа, а при липса на посочено обезпечение заявлението за разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Тоест налице е неравнопоставено третиране на бъдещите клиенти на кредитора в оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство.

Прави впечатление също, че в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено задължение за потребителя, ако е избрал като обезпечение поръчителство в срок 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на обезпечение с избрано от кредитора юридическо лице. Тези клаузи не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а напротив, видно от формулировката им е, че потребителят е задължен в много кратък срок след подаване на заявлението да подпише т. нар. договор за предоставяне на 4 поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Такава е и съдебната практика намерила израз в Определение № 592 от 21.09.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 576/2020 г., Определение № 626 от 1.10.2020 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 501/2020 г., Определение № 260045 от 29.09.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 273/2020 г.

Претендираното вземане за лихва върху главницата за възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, има акцесорен характер, като неуважаването на главното искане, води до неоснователност и на претенцията за лихвата.

По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, нито пък яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в Общите условия към договора за кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. В същия дух е и формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични казуси – вж.

Определение № 329 от 20.10.2020г. по в.ч.гр. № 240/2020г. на ОС – Р., Определение № 389 от 27.11.2020г. по в.ч.гр.д. № 297/2020г. на ОС – Р., Определение № 393 от 01.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 294/2020 г. на ОС – Р., Определение № 598 от 19.09.2020 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 508/2020 г., Определение № 329 от 30.03.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 124/2020 г., Определение № 723 от 24.07.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1385/2020 г.

Воден от изложеното, Р.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3324 от 15.10.2020г. по ч. гр. д. № 20203330101635 по описа за 2020г. на Районен съд – Р..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6