Определение № 2432 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2432 гр. Варна, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20263100500791 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ЗК “Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано заедно от двама от Валентин Валентинов Илиев, Владислав В. Милев, Веселин Асенов Владимиров, действащо чрез юрк.А. Г., против Решение №4043/13.11.2025г. постановено по гр.д.№932/2024г. по описа на Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №886/09.03.2026г., с което е уважен предявеният частичен иск от Х. К. К., с ЕГН **********, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.497, ал.1 от КЗ за осъждане на ответния застраховател да заплати сумата от 20000лв., съставляваща част от общата претенция в размер от 70000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и отрицателни психически преживявания, получени от ищеца, следствие от ПТП, настъпило на 05.08.2023г. в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил ************ застрахован към датата на ПТП при въззивника по застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-28.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, в частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за горницата над 7000лв. Поддържа се, че определеният размер на обезщетение е прекомерен, съобразно твърденията изложени в исковата молба и установения в производството действителен морфологичен характер на претърпените травми от ищеца, както и тяхното емоционално въздействие върху него. Сочи се, че видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза, ищеца е получил единствено леки телесни увреждания, без нито една застрашаваща неговия живот травма.

1

Възстановителният период е приключил за 2-3 седмици, без усложнения и необходимост от оперативни интервенции, а само чрез дезинфекция в областта на ожулванията. Ето защо се поддържа, че присъденото обезщетение е в противоречие с принципа за справедливостта, уреден в нормата на чл.52 от ЗЗД и не отговаря на трайната съдебна практика за присъждане на обезщетения при сходни наранявания. Оспорва се преценката на съда за интензивността и тежестта на емоционалните преживявания на ищеца във връзка с пътния инцидент. Излага се, че според заключението на приетата съдебно-психологична експертиза, пострадалото лице се характеризира като емоционално по-реактивна личност от обичайното. Въпреки това същият не е потърсил психологична подкрепа и се е възстановил за по-малко от 3 месеца. Не е отчетено, че реакциите на ищеца, въпреки емоциалната му натура, са били нормален отговор на абнормални и травматизиращи обстоятелства. С оглед на направените констатации от вещото лице, въззивникът поддържа становище за необоснованост на извода на съда за претърпяна психоемоционална травма. В този контекст сочи, че дори от показанията на свидетелите се установява преживяване единствено на силен стрес, но не и травма. С аргумент от неоснователността на главната претенция се оспорва и акцесорната за мораторна лихва.

Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на акт, с който да бъде отхвърлен иска за сумата над 7000лв. до уважения размер от 20000лв., ведно със законните последици от това.

С подадения отговор на въззивна жалба се поддържа становище за неоснователност на същата. Излага се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което се моли за неговото потвърждаване. Сочи се, че при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът правилно е съобразил, че състоянието на ищеца е свързано с болки и страдания, които не са отшумели. Все още са налице остатъчни страхови изживявания, които продължават да пречат на общото функциониране на лицето и го препятстват да изпълнява любимото си занимание-каране на мотор, а в следствие от това са се ограничили и контактите с приятели, свързвани от общо хоби. Излага се подробен анализ на доказателствата по делото, които са послужили за определяне на дължимият размер на обезщетението, а именно на свидетелските показания и заключения по СМЕ и СПЕ, които водят до еднопосочен извод за сериозността на търпените негативни последици от ищеца. Поддържа се становище за правилност на изводите на съда, с които е отчетен не само претърпения физически и траен психичен дискомфорт, но и младата възраст на ищеца, доколкото тя е ключов фактор при оценката на вредите. С оглед на изложеното се моли за отхвърляне на жалбата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения.

Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от 2

ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗК “Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, против Решение №4043/13.11.2025г. по гр.д.№932/2024г. по описа на Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №886/09.03.2026г., с което е уважен предявеният частичен иск от Х. К. К., с ЕГН **********, за осъждане на ответния застраховател да заплати сумата от 20000лв., съставляваща част от общата претенция в размер от 70000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и отрицателни психически преживявания, получени от ищеца, следствие от ПТП, настъпило на 05.08.2023г. в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил ************ застрахован към датата на ПТП при въззивника по застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-28.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.06.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3