Решение № 173 от 30.09.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. П., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р. СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20263520100323 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.

*** район „****, представлявано от управителите Х.М. и П.В. чрез юрк. Б. Т., срещу С. Д.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 1401,22 евро, от които: 766,94 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 1191385 от 20.12.2018 г.; 150,28 евро – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.12.2018 г. до 30.04.2020 г.; 484,00 евро – законна лихва за забава върху главницата за периода от 20.12.2018 г. до 26.03.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, счита Ищецът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че по ч.гр.д. № 314/2025 г. по описа на Р. съд – П. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника С. Д. С., за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1191385/20.12.2018 г., като заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал.

1 ГПК за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове по чл. 422 ГПК.

В исковата молба се излага, че между „Кредисимо“ ЕАД, , в качеството на кредитодател, и ответника С. Д. С., в качеството на кредитополучател, на 20.12.2018 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1191385 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочва се, че договорът е сключен чрез електронни изявления посредством интернет платформата на кредитодателя, след предоставяне на преддоговорната информация, включително общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план, като ответникът е заявил съгласие с условията чрез натискане на съответен електронен бутон на интернет страницата на дружеството.

Ищецът поддържа, че договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, а при условията на евентуалност твърди, че договорът има характер на реален договор и следва да се счита за валидно сключен от момента на получаване на заемната сума.

Твърди се, че по силата на договора на ответника е предоставена сума в размер на 766.94 евро, като същият се е задължил да я върне на 16 погасителни вноски, всяка в размер на 57.33 евро, с краен срок за погасяване 30.04.2020 г. Посочва се, че между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 26.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Според изложеното в исковата молба ответникът не е 1 изпълнил задълженията си по договора в уговорените срокове, поради което е изпаднал в забава и е дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски съобразно общите условия към договора.

Ищецът твърди още, че във връзка с кредита ответникът е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството е поело задължение да отговаря солидарно пред кредитодателя за всички задължения на кредитополучателя. Излага се, че на 20.12.2018 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията на ответника по договора за кредит.

Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да изпълни задълженията по кредита, като на 23.02.2021 г. поръчителят е погасил дължимите суми към кредитора. Според изложеното с извършеното плащане „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за което ответникът бил уведомен.

В последствие с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД всички свои вземания срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, като вземането било индивидуализирано в приложение към договора за цесия. Излага се, че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането чрез изпращане на уведомление на посочената от него електронна поща, а при условията на евентуалност ищецът поддържа, че уведомяването е извършено с връчване на исковата молба.

Претендира се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът му дължи сумата от общо 1401.22 евро, от които 766.94 евро главница, 150.28 евро договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 30.04.2020 г. и 484.00 евро законна лихва за забава за периода от 20.12.2018 г. до 26.03.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поддържа се, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава, съобразно действието на специалния закон, приет по време на извънредното положение.

Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Д. С., с който предявените искове се оспорват изцяло. Ответникът излага възражение за погасяване на претендираните вземания по давност, като се позовава на разпоредбите на чл. 110 ЗЗД и чл.

111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, като релевира доводи, че задълженията по Договор за потребителски кредит № 1191385/20.12.2018 г., въз основа на който са предявени исковете, са погасени по давност, тъй като от датата на възникването им до предявяване на исковата молба е изтекъл период, надвишаващ предвидените в закона давностни срокове. Ответникът оспорва дължимостта, както на претендираната главница в размер на 766.94 евро, така и на претендираните договорна /възнаградителна/ лихва и законна лихва за забава.

Моли съдът да приеме, че процесните задължения са погасени по давност и не се дължат.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции. Моли за уважаване на исковата молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 99 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания, произтичащи от твърдяно изпълнение от поръчителя на задълженията на ответника по договор за потребителски кредит, в размер на платеното на първоначалния кредитор, включващи главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава, които вземания впоследствие са прехвърлени на ищеца и за които е издадена заповед за изпълнение.

2

Предвид изложените от ищеца твърдения относно начина на сключване на процесния договор за потребителски кредит – чрез поредица от фактически действия, представляващи технически операции посредством електронната платформа на „Кредисимо“ ЕАД, при предварително установени правила за достъп до системата и осъществяване на комуникация с клиента, съдът намира, че правоотношението, от което ищецът извежда предявените за защита права, попада в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а Договорът за потребителски кредит № 1191385 от 20.12.2018 г. представлява договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР.

Ищецът твърди, че ответникът С. Д. С., е кандидатствал за отпускане на кредита онлайн, като след попълване на необходимите данни преддоговорната информация, Общите условия, договорът за кредит и приложенията към него са му били предоставени посредством електронната платформа и изпратени на посочения от него електронен адрес.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПФУР при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на доставчика е да докаже изпълнението на задължението си за предоставяне на информация на потребителя, както и получаването на неговото съгласие за сключване на договора. Следователно за установяване възникването на твърдяното договорно правоотношение не е достатъчно да бъде доказано единствено съдържанието на използваните от кредитодателя договорни образци и Общи условия, а следва да се установи и че конкретният потребител е извършил предвидените в тях действия, чрез които е изразил воля да бъде обвързан от договора при посочените в него условия.

Договорните клаузи установяват предвидения от „Кредисимо“ ЕАД общ механизъм за кандидатстване и сключване на договори от разстояние, но сами по себе си не удостоверяват осъществяването на съответните технически действия при сключването на конкретния договор. Описанието на начина, по който функционира електронната платформа, не е равнозначно на доказателство, че именно С. Д. С., е извършил съответните електронни действия и е направил електронно изявление за приемане на процесния договор и Общите условия.

В тази връзка съдът съобрази, че доказването на авторството и съдържанието на конкретното електронно изявление е различно от доказването на съществуването на техническа възможност такова изявление да бъде извършено. За да бъде установено съгласието на ответника по реда, на който се позовава ищецът, следва да са налице данни, позволяващи конкретното електронно действие да бъде свързано с ответника и с процесния Договор за потребителски кредит № 1191385 от 20.12.2018 г. Самото представяне на договорните документи, съставени в електронна форма, не е достатъчно да установи този факт.

От Договор за потребителски кредит № 1191385 от 20.12.2018 г. и Приложение № 1 се установява съдържанието на твърдяното договорно правоотношение: предвиден е кредит в размер на 1500 лв., срок 16 месеца, 16 погасителни вноски по 112,12 лв., фиксиран лихвен процент 26,24 %, ГПР 50 % и краен падеж 30.04.2020 г. Тези документи установяват договорените параметри, но сами по себе си не установяват изпълнението на задължението на кредитодателя за фактическо предоставяне на сумата.

Фактическото получаване на заемната сума е самостоятелен правопораждащ факт, който следва да бъде доказан от страната, която основава претенцията си на него. В Общите условия са предвидени различни способи за усвояване на кредита, включително чрез превод по посочена банкова сметка или чрез предаване на сумата в брой. В този смисъл за конкретното правоотношение следва да бъде установено не само че кредитът е бил одобрен и счетоводно отразен, а че сумата действително е достигнала до кредитополучателя по някой от предвидените способи.

При наличните доказателства съдът не може да приеме за установено, че „Кредисимо“ ЕАД е изпълнило поетото с Договор за потребителски кредит № 1191385 от 20.12.2018 г. задължение и действително е предоставило на С. Д. С., ЕГН **********, сумата от 1500 лв. При недоказано предоставяне на кредитната сума не е доказано и възникването на претендираното вземане за нейното връщане в твърдения от ищеца размер.

Независимо от този извод, ищецът не е доказал и следващия съществен юридически факт, от който извежда придобиването на процесните вземания – изпълнението на задълженията на ответника от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.

От представените договор за предоставяне на поръчителство и договор за 3 поръчителство се установява поетото от „Ай Тръст“ ЕООД задължение при настъпване на договорените предпоставки да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за задълженията на ответника. Съществуването на поръчителственото правоотношение обаче не доказва само по себе си, че поръчителят действително е изпълнил чуждото задължение.