Определение № 162 от 17.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Кюстендил, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 30.01.2026 г., подадена от М. З., чрез адв. К. Д., насочена против определение № 104 от 22.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1053/2025 по описа на ДнРС, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 7125 от 07.11.2025 г., постановено по цитираното дело, като жалбоподателката е осъдена да заплати на Д. Ц. З. сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ответникът е дал повод за образуване на производството, прекратяването на което е неправилно и резултат единствено от служебната преценка на съда, с оглед на което присъждането на разноски в негова ползва е в противоречие с разпоредбата на чл. 78 ГПК. Поддържа, че присъждането на разноските в случая е било и недопустимо поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Твърди, че на жалбоподателката не е била предоставена възможност да възрази срещу претендираните разноски, с което е ограничено правото й на защита. Искането е обжалваното определение да бъде отменено, като бъде постановен акт, с който искането за присъждане на разноски да бъде оставено без уважение, а при условията на евентуалност – присъдените разноски да бъдат намалени поради тяхната прекомерност. Претендира се присъждане на разноски за настоящето производство.

Ответникът по частната жалба Д. Ц. З. не се е възползвал от процесуалното си право в производството да изрази становище по нея в пределите на указания му за това срок.

1

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 1053/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, е образувано въз основа на депозирана от М. З. молба срещу Д. Ц.

З., с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор, с който ответникът Д. Ц. З., е отправил искане за прекратяване на делото по съображения за по-рано заведено гр. д. № 639/2025 г. на ДнРС, включващо в своя предмет и претенция с правна квалификация по чл. 127а, ал. 2 СК. Претендирал е присъждане на разноски.

Към отговора е приложено пълномощно дадено от ответната страна в полза на адв. Елена Д., както и договор за правна защита и съдействие, сключен между Д. З. и адв. Д., в който е вписано, че за подаване на писмен отговор и за процесуално представителство по гр.д. № 1053/2025 г., е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в брой.

Производството по делото е прекратено от ДнРС с определение № 7125 от 07.11.2025 г., поради „образувано друго дело“.

На 17.11.2025 г. ответникът чрез пълномощника си – адв. Д. е направил искане за допълване на определението от 07.11.2025 г., като е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., като молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение от 22.01.2026 г. първоинстанционният съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК определение № 7125 от 07.11.2025 г., постановено по цитираното дело, като е осъдил М. З. да заплати на Д. З. сумата от 600,00 лв., представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебният акт не са изложени мотиви.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Пред скоби следва да се отбележи, че определението от 07.11.2025 г. за прекратяване на производството по делото е влязло в сила и въззивният съд не може да извършва преценка за неговата правилност. На разглеждане пред настоящата инстанция подлежи единствено въпросът налице ли е основание за присъждане на разноски в полза на страната, която е направила такова искане, респ. за размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

2

На първо място, въззивният съд намира, че в случая не е налице недопустимо произнасяне от страна на първоинстанционния съд по отговорността за разноските. С определението за прекратяване на производството по делото, районния съд не се е произнесъл по отговорността за разноските и за същите няма пречка да се иска допълнително произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. За допустимостта на това искане не е нужно да бъде представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като то не касае изменение на определението в частта за разноски, а е такова за допълване на съдебния акт.

Ето защо и независимо от непредставянето на списък по чл. 80 ГПК от ответника, искането му за произнасяне на съда по разноските по делото, е било допустимо.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по тълк. д.

№ 3/2023 г., ОСГК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, какъвто е настоящият случай, при цялостно отхвърляне на молбата, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им, а при пълно уважаване на молбата, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна, като в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В мотивите на цитираното тълкувателното решение ОСГК на ВКС приема, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, включително и по чл. 127а, ал. 2 СК , разпоредбите на чл. 78 ГПК следва да бъдат прилагани съответно при съобразяване на особеностите на тези производства. Според ВКС, когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл. 78 ГПК за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора, следва да намери приложение само когато молбата е изцяло уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните.

Съставът на въззивният съд намира, че обжалваното определение не е постановено в противоречие с разясненията направени в ТР № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГК по въпроса за възлагането на разноските в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК. Съответно на дадените тълкувателни разяснения приложение в случая намира нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото прекратяването на производството е по причина в поведението на молителката, която е предявила отново същия иск, по който вече има образувано дело. В този смисъл оплакванията в частната жалба във връзка с извършеното допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК имащо за предмет присъждане на разноски в полза на ответника и възлагането им за заплащане от жалбоподателката е правилно и няма основание да бъде ревизирано, както се настоява с нея. Същевременно по делото са налице доказателства за реалната направа на разхода за ангажиране на адвокатска 3 защита по делото, състоящ се в изплатен хонорар в полза на адв. Д. в размер на сумата от 600 лв.

По отношение на този размер на адвокатското възнаграждение с частната жалба по чл. 248 ГПК, е въведено допустимо възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК , доколкото жалбоподателката до момента не е била запозната с искането за присъждане на разноски от ответника и с представения от него договор за правна защита и съдействие. Настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

При определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ДнРС се изчерпва с депозиране на отговор на исковата молба, като делото е прекратено преди провеждането на открито съдебно заседание и единственият въпрос, който е обсъден е този за наличието на висящо дело със същия предмет между същите страни във връзка с приложението на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал.

5 ГПК следва да бъде намалено на 100 евро.

Относно разноските в настоящото производство:

Съдът счита, че разноски в настоящото производство не се дължат.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС;

Определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече 4 постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., ГК., ІІІ ГО. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина, интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските" за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде изменено, като предвид частичната основателност на частната жалба размерът на възложеното в тежест на жалбоподателката адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на сумата от 100 евро.

Мотивиран от изложеното Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 104/22.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1053/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница , с което е допълнено определение № 1275/07.11.2025 г. по гр. д. № 1 053/2025 г. по описа на РС – Дупница в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които М. З., ЛЧН 7001165099 е осъдена да заплати на Д. Ц. З., ЕГН **********, от 600 лева на 100 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5