Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 12.05.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 906/2025
Вид
Решение № 98
Подписан
12.05.2026
Състав
МАРИАНА МОМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а ал. 1 предложение трето · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5 ал. 3 т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Добрич, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200906 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. П. П. ЕГН ********** срещу НП № 25 1717 - 000921 от 07.08.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Добрич, Първо РУ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а ал. 1 предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1533.88 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца; по чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153.39 евро.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че Наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 21.06.2025г. около 07.26 часа в гр. Д. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, в посока ул.

„***“ като водач на лек автомобил „***, управлява МПС, като използва път отворен за обществено ползване за други цели - дрифт. Водачът преднамерено извежда автомобила извън контрол, като с тези си действия води до загуба на сцепление на част от колелата, чрез презавиване и форсиране на двигателя, с което създава опасност за останалите участници в движението. Нарушението е установено по видеозаписи от охранителни камери на Община гр. Добрич, монтирани на кръстовището. Освен това при извършена справка е установено, че на 20.06.2025г. МПС е спряно от движение с връчен ЗПАМ 1294612/20.06.2025г.

По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства разпит на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които изцяло потвърдиха отразеното в акта. Показанията на свидетелите се подкрепят изцяло и от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие и тези приложени към административно наказателната преписка.

Показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

За посочените движения на автомобила - извършва рискови маневри умишлено, ускорява оборотите на двигателя, превърта задвижващите колела на автомобила, което води до преднамереното му извеждане от контрол и приплъзването на автомобила в кръговото движение, като с това поведение създава опасност за останалите участници в движението, полицейските служители бяха категорични. Поведението на жалбоподателя се установява по категоричен начин от кредитираните от съда в цялост показания на актосъставителя и свидетелите по АУАН.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се 2 опровергава от нито един друг доказателствен източник, като същевременно от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани каквито и да било други доказателства в подкрепа на неговите твърдения.

Обстоятелството, че в АУАН и в НП са описани и други обстоятелства извън необходимите за съставомерността на деянието, че с поведението си водачът е създал опасност за останалите участници в движението, сочи на описание на всички обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, и тези, които са извън състава на деянието, и не е определящо за правната му квалификация, след като описаното е в повече от изискващото се за посочване на съставомерните елементи, а не в по-малък обем.

В подкрепа на изложеното е и заключението на вещото лице по назначената видео - техническа експертиза. Според експерта около 07.25:20ч. на 21.06.2025г. л.а. „***, преминава през кръговото кръстовище и продължава по ул. „***“ в посока центъра. Около 07.26:26ч. се връща обратно, преминава изцяло през кръговото кръстовище и продължава по ул. „***“. Вещото лице посочва, че с червени на цвят фигури са обозначени лекият автомобил, пътното платно със следите от гуми върху него пред/зад автомобила и хората в него. Отново според експерта от кадрите ясно се виждат черни дири от гумите, точно след преминаването на Мерцедеса върху асфалта, които са следи от гуми. На кадри 19, 20 и 21 се вижда как задната част на автомобила поднася странично надясно. Това се получава единствено при загубване на сцепление на въртене на гумите, от спирачен път или от презавиване. На кадър 20 ясно се вижда как автомобилът не спазва траекторията на движение в кръговото.

Според вещото лице точно такава траектория на движение, такива следи се оставят и при дрифт.

По приложението на процесуалния закон.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от изисканите и приложени по делото заповеди.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен е дадена индивидуализация на допуснатото нарушение от фактическа страна, което позволява надлежното му квалифициране от съда, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г. Това е така, доколкото както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно конкретни твърдения, относно извършеното нарушение. При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

3

Съобразно вменената за нарушена норма на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение /в ляво или дясно/ и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него.

Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. "Дрифт"-а, като проявление на гореизложените техники и действия е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б т. 2 от ЗДвП, но трайната практика е също така категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи ползване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо: дали са изпълнени всички техники, характерни за дрифта, дали изпълнението им е успешно и професионално и дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Следва обаче, да се направи разграничение между използване на пътя не по предназначение и използване на пътя за придвижване при груби нарушения на правилата на ЗДвП.

Във втория случай, колкото и грубо да е нарушението на ЗДвП, дори и да осъществява състав на престъпление, щом пътя е използван по предназначение за придвижване от едно място до друго, деянието би осъществявало друг състав на нарушение или престъпление, но би било несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Типични примери за гореизложеното са управление на МПС с много висока скорост, след употреба на алкохол, на технически неизправно МПС, без правоспособност на водача или при пренебрегване и на най - елементарните правила за безопасност на движението.

Предвид виновния характер на административнонаказателната отговорност /чл. 7 ЗАНН/ от съставомерните по чл. 104б т. 2 от ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати /въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др./ се достига не поради виновните действия на водача, а поради 4 особеностите на пътната обстановка /например хлъзгав терен, радиус на завоя/ и други обективни фактори, каквито в настоящия случай не се установиха. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.

Поради изложеното при преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.

Не на последно място при преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра; да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В този случай деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, доколкото: е налице момент /независимо от неговата продължителност/, в който пътят е използван не по предназначение; като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники.

При доказателствения анализ в настоящия случай се установи, че на 21.06.2025г. около 07.26 часа в гр. Д. на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, в посока ул. „***“ като водач на лек автомобил „***, управлява МПС, като използва път отворен за обществено ползване за други цели - дрифт. Водачът преднамерено извежда автомобила извън контрол, като с тези си действия води до загуба на сцепление на част от колелата, чрез презавиване и форсиране на двигателя, с което създава опасност за останалите участници в движението.

Както вече беше посочено от показанията на полицейските служители се установява приетата по делото фактическа обстановка, начина на движение на процесния автомобил, рязкото подаване на газ и позицианирането на автомобила по описания по - горе начин, съответно предприетите от водача последващи действия за овладяване на автомобила.

Посочените действия по обективните си характеристики съставляват техниката дрифт, съгласно разбирането обективирано в цитираната по-горе 5 трайна съдебна практика, тоест субсумират се под понятието "използване на пътя за цели различни от предназначението му".

Поради изложеното съдът приема, че правилно е ангажирана отговорността на дееца за извършеното от него нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.