Решение № 8 от 15.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Ловеч, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500458 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 187/06.05.2024 г., постановено по гр.д. № 229/2023 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил предявения от Д. Р. В., ЕГН **********, с адрес: *** против ТП на НОИ - гр. Ловеч и „Български пощи“ ЕАД, ЕИК 121396123, със седалище и адрес на управление: *** иск за установяване, че в периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. е работила като **********, обслужващ над 1 500 телефонни поста, на пълен (осемчасов) работен ден, при пълна (5дневна) работна седмица, с трудово възнаграждение заплащано в брой по ведомост. С решението ищцата Д. Р. В. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Български пощи“ ЕАД, с ЕИК121396123, разноски в размер на 100.00 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Р. В., чрез пълномощника адв.С. Л.. Твърди, че постановеното от ЛРС решение е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че по делото е безспорно доказано, че ищцата е работила в периода от 09.03.1983 г. до 20.11.1992 г. като **********, обслужващ над 1500 телефонни поста, представляващ втора категория труд в ОУС – Сливен, РСС – Плевен, ЧСТН и ТПД – Съобщения в гр.Плевен, Централна поща. Оспорва извода на районния съд, че поради различния размер на получаваното основно трудово възнаграждение, естеството и 1 обемът на работа на ************* са били различни. Анализирайки подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение на съдебно -икономическата експертиза, счита, че предявеният от ищцата е основателен и доказан. Изтъква, че по вина на ответника не е съхранено трудовото й досие, а от некоректното попълване на ведомостите от негова страна, същата не следва да търпи неблагоприятни последици, тъй като тези обстоятелства са от значение за размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст.

Моли съда да отмени обжалваното решение на РС Ловеч, постановено по гр.д. № 229/2023 г. и постанови друго, с което уважи предявения иск като основателен и доказан. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Български пощи“ ЕАД, чрез пълномощника гл.юрисконсулт А.

А., в който изразява становище за нейната неоснователност. Изтъква, че по делото няма данни относно характера на положения от Д. В. труд. Предвид събраните по доказателства за размера на получаваното от ************* трудово възнаграждение през процесния период, следва извод, че естеството и обема на работата им е бил различен.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба на Д. В. против съдебно решение № 187/06.05.2024 г. по гр.д. № 229/2023 г. по описа на ЛРС, като му присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и чрез упълномощените процесуални представители адв.Л. и адв.Х. поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения излага в представената от адв.Л. писмена защита.

Въззиваемият „Български пощи“ ЕАД се представлява в съдебно заседание от упълномощения юрисконсулт А. А., който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на ЛРС. Подробни доводи излага в представената писмена защита.

Въззиваемият ТП НОИ – Ловеч редовно призован за съдебните заседания не се представлява от упълномощен процесуален представител.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС- Ловеч е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните 2 доводи, събраните доказателства по гр.д. № 229/2023 год. на РС – Ловеч и пред настоящата инстанция, при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството по гр. д. № 229/2023 г. на РС- гр. Ловеч е образувано по искова молба от Д. Р. В. против „Български пощи“ ЕАД и ТП НОИ – Ловеч с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР .

Ищцата излага, че през периода от 09.03.1983 г. до 20.11.1993 г. работила като ************, обслужваща над 1 500 телефонни поста първо в ОУС - Сливен, а след това в РСС Плевен, МСТН и ТДП-Съобщения Плевен, Централна поща на петдневна работна седмица, при пълно работно време, с трудово възнаграждение, изплащано по ведомост.

Твърди, че за периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г., в трудовата й книжка и издаденото удостоверение образец УП-3 от директора на РУ Северен централен район на „Български пощи“ ЕАД не е вписано обстоятелството, че като ************ е обслужвала над 1 500 телефонни поста и категорията труд съгласно т.56 от ПКТП, както в първото УП – 3, издадено от Български пощи – ОПС Сливен. Изтъква, че на други работници, с които е работила заедно, в издадени им документи изрично е отразено, че са обслужвали над 1 500 телефонни поста, което е от значение за пенсията й за ОСВ. Твърди, че липсват данни за посочените обстоятелства, което обуславя правният интерес от предявяване на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че в периода 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. е работила като **********, обслужват над 1 500 телефонни поста, на пълен (осемчасов) работен ден, при пълна (5-дневна) работна седмица, с трудово възнаграждение, заплащано в брой по ведомост.

Ответникът ТП на НОИ – Ловеч в депозирания писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е недопустим. Счита, че представянето от ищцата на удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР е условие за допустимост на иска и установяване на правия интерес. Твърди, че в случая разплащателните ведомости са налични в „Български пощи“ ЕАД и въз основа на съдържащите се в тях данни за процесния период са издадени документите по чл.40, ал.1 от НПОС, а претендираният стаж е зачетен изцяло от пенсионния орган. На следващо място изтъква, че категорията на труда не може да се установява по съдебен ред, тъй като спорът подлежи на разглеждане по административен ред.

Ответникът „Български пощи" ЕАД оспорват за процесния период ищцата да е работила като **********, обслужващ над 1500 телефонни поста.

Подчертава, че във ведомостите липсват данни полаганият от В. труд да е втора категория, който факт се потвърждава от извършена от ТП на НОИ – 3

Плевен проверка. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

По делото е приложено заявление за отпускане на пенсия по чл.68, ал.1,2 от КСО вх. № 2113-10-1158/30.11.2022 г. от Д. Р. В., към което са приложени копия от трудови книжки и 2 бр. удостоверения Обр.УП – 3 от „Български пощи“ – Сливен и Северен централен регион – Плевен.

От приложеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата се установява, че за периода от 09.03.1983 г. до 01.10.1990 г. е работила на длъжност „**********“ в УОС – Сливен, а от 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. на длъжност „**********“ в РСС – Плевен и ТПД – Плевен.

В представеното удостоверение Обр.УП – 3 от 20.09.2022 г. на Български пощи – ОПС Сливен е посочено, че за периода от 09.03.1983 г. до 01.10.1990 г. Д. Р. В. е заемала длъжността „********** над 1500 поста – ОУС Сливен“, която е втора категория труд.

В удостоверение Обр.УП – 3 изх. № 27-00-1255 от 07.10.2022 г. на РУ „Северен централен регион“ е отразено, че за периода от 01.10.2990 г. до 20.11.1992 г. ищцата е работила на длъжност „************“.

В отговор на подадено от Д. Р. В. заявление вх. № 1019-141513/07.11.1992 г. и извършена проверка от ТП на НОИ – Плевен е констатирано, че в РУ „Северен централен регион на Български пощи“ ЕАД – Плевен няма данни за категорията труд и липсва информация за броя на обслужваните от ищцата телефонни постове, за което е съставен констативен протокол № КП-5-14-01238091/17.11.2022 г. Същият е приложен като доказателство по делото.

От писмо изх. № 566/14.11.2022 г на „ВИ.ком България“ЕАД е видно, че за периода от 01.10.1990 г. до 20.11.1992 г. в дружеството няма информация за полаган от Д. Р. В. труд при условията на втора категория, а всички документи за търсения период за предадени на Български пощи.

От ищцата е представено удостоверение изх. № 249/14.02.2007 г. на РУ “Далекосъобщения“ - Плевен, в което е посочено, че за периода от 19.04.1979 г. до 31.12.1999 г. М.А.Т. е работила на длъжност „********** МСТИ 1500 т.п.“, като трудовия стаж се счита за втора категория труд съгласно т.56 от ПКТП.

Приложено е и копие от трудовата книжка на М.А.Т., от което се установява, че за периода от 19.04.1979 г. до 31.12.1999 г. е работила на длъжност „**********“ в ОУС-Плевен, РСС-Плевен и ТПД-Плевен.

В представеното копие на трудовата книжка на Е.Т.С. също е посочено, че за периода от 13.09.1983 г. до 01.04.1994 г. е работила на длъжност „**********“ в ОУС-Плевен, РСС-Плевен и ТПД-Плевен.

Пред настоящата инстанция бяха изискани и представени Правила за договаряне на работната заплата в националната съобщителна система с приложенията към тях от 26.08.1991 г. В чл.5 от същите е прието, че колективното договаряне на работната заплата се извършва на равнище 4 дружество и равнище поделение на дружеството. Според чл.12, ал.2 постигнатите с правилата договорености между работодателя и представителните синдикални организации по работната заплата са задължителни за всички поделения на дружеството и са неразделна част от подписваните споразумения. Съгласно чл.12, ал.5 вътрешните правила за работната заплата на поделенията се разработват в съответствие с Вътрешните правила за работна заплата /приложение 11/ и другите нормативни актове по договаряне на работната заплати, договорени на равнище дружество. Видно от Приложение № 2 към чл.12 от Правилата за договаряне /л.164 от в.гр.д. № 458/2024 г. на ЛОС/, касаещо Отраслова таблица на длъжностите и основните заплати по дейности и квалификационни групи в Националната съобщителна система, диапазонът на основната заплата по квалификационната таблица е в определени граници – минимум 920.00 лв. и максимум 1040.00 лв. за длъжността „********** междуселищен телефонен номератор“ и „********** комплексно съобщително обслужване“. В гл.трета, раздел VI от Правилата за договаряне на работната заплата е регламентиран реда за оценяване на работниците и определяне на основните заплати по индивидуален трудов договор. Съгласно чл.19, ал.1 основната месечна заплата по индивидуален трудов договор се договаря в съответствие с Таблицата на основните месечни заплати съгласно Приложение № 6, в зависимост от групата на заеманата длъжност по Отрасловата таблица на длъжностите. В чл.19, ал.3 е предвидено, че договарянето по ал.2 се извършва въз основа на оценка, отчитаща съответствието между личните качества и умения на работника и изискванията на длъжностната характеристика за работното място, което заема. Съгласно чл.20, ал.1 от Правилата, договарянето на конкретния размер на работната заплата се извършва между работодателя /ръководителя на дружеството, респективно на поделението/ и работника, чрез сключване на индивидуален трудов договор по реда на настоящите правила, като са изброени и елементите на индивидуалния трудов договор.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.М.Т. и св.Е.С., които съгласно изискването на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР притежават писмени доказателства относно това, че са работили и изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж. От тях се установява, че познават Д. В. като колежка, с която са работили заедно от 1990 г. до края на 1992 г. в пощата в гр.Плевен като телефонистки. В показанията си св.Т. пояснява, че работата на всички е била една и съща – телефонен номератор, телефонни справки и телефонни поръчки, като зависи на кой пост ще бъдеш поставен през съответния месец. Трудовото възнаграждения получавали на 25-то число от месеца от касиерката, като полагали подпис във ведомостта. Свидетелката С. твърди, че ползвали 20 дни платен годишен отпуск плюс 10 дни за вредни и шумни. Всички телефонистки работили в една огромна зала по график на три смени в рамките на 24 часа 7 дни, тъй като процесът бил непрекъснат.