Решение № 4602 от 10.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4602 гр. София, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110143953 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

10.12.2021 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 43953/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от "" АД срещу ЗАД "" АД, в която се твърди, че бил сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 1

0320190320003620/21.02.2019 г. за товарно ремарке „Кьогел“, рег. № ................., собствено на "" ЕООД, с период на застрахователно покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г.

Поддържа, че на 05.03.2019 г. в Германия, на автомагистрала В2 от град Тьопен в посока Юххьо, пътуващата композиция, превозваща вина и спиртни напитки, с влекач „ДАФ“, рег.

№ ................ и процесното товарно ремарке се била запалила поради неизправност на влекача. Навежда доводи, че влекача бил напълно изгорял, като на ремаркето и превозвания товар били нанесени вреди. Излага съображения, че релевантните обстоятелства били отразени в Полицейски доклад № GAW0063055/2019 г. на полицейските власти в провинция Тюрингия, като освен това бил съставен и доклад от общината Гефел, тъй като пожарникари били взели участие в гасенето на пожара. Твърди, че във връзка с инцидента била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 210472014, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 8000,00 лева и били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, което било изплатено с платежно нареждане от 02.05.2019 г. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение бил встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че към момента на процесното застрахователно събитие при ответника била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на влекача. Сочи, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но ответника бил отказал.

Аргументира, че с оглед отказа на ответника да заплати претендираната сума, последният дължал и мораторна лихва в размер на 1603,13 лева за периода 07.08.2019 г. до 25.07.2021 г.

Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 411 КЗ, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Навежда доводи, че механизма на ПТП-то е различен от твърдения от ищеца, като от представените доказателства, следвало да се направи извод, че липсват доказателства за механизма на ПТП. Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между увреждания на ремаркето и настъпилото събитие, освен това вредите не били настъпили от твърдяното събитие. Поддържа, че е неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 3351,03 лева, представляващи 1/2 от разходите за ограничаване на вредите по застрахования обект, като сочи, че сумата от 3426,71 лева е трябвало да се изплати не на застрахованото лице, а на община Гефел. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди, което обосновава подробно.

Твърди, че била налице хипотезата на тотална щета, като запазените части следвало да бъдат приспаднати от застрахователното обезщетение. Сочи, че е заплатил сумата от 3426,71 евро. Поддържа, че поради неоснователно на главния иск, то такъв се явявал и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

2

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) е бил сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0320190320003620/21.02.2019 г. за товарно ремарке „Кьогел“, рег. № ................., собствено на "" ЕООД, с период на застрахователно покритие от 22.02.2019 г. до 21.02.2020 г.; 2) че във връзка с инцидента била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 210472014, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 8000,00 лева и били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, което било изплатено с платежно нареждане от 02.05.2019 г.

Приложен е Полицейски доклад № GAW0063055/2019 г. на полицейските власти в провинция Тюрингия, в който е отразено, че на 05.03.2019 г. бил настъпил пожар на автомагистрала Б2 във Федерална Република Германия, около 18:45 ч., като влекач "", рег.

№ ................ се движи по автомагистралата с посока от „Тьопен“ към „Юххьо“ и малко след държавната граница, поради техническа неизправност настъпил пожар във влекача, като пожарът се разпространил и засегнал полуремарке "", рег. № ................. и превозвания товар.

Представено е Решение 1300/05/2018 г. от което се установява, че общината в Гефел е определила такса в размер на 3426,71 лева за използвани противопожарни команди с оглед § 48, ал. 1 от Закона за притовопожарната и гражданската защита на Тюринген. В решението е 3 посочено, че същото касае инцидент от 05.03.2019 г. с влекач "", рег. № ................ и полуремарке "", рег. № ..................

Основният принцип при преценка на писмени доказателствени средства, които са съставени извън Република България, който е залегнал в нормата на чл. 178 ГПК е lex loci actus. Тоест, правното действие на писмените доказателствени средства съставени в чужда държа и при приложение на чужд правен ред е съобразно действието на закона по място на съставяне на съответното писмено доказателствено средство.

В разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 КМЧП е прието, че съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти. Страните могат да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда или на друг правоприлагащ орган.

В случая съдът служебно е издирил приложимото право, като с оглед правилото на § 415, Absatz 1 Zivilprozessordnung ZPO (ГПК), издадените от орган на власт документи са официални и имат материална сила за установеното пред органа.

Съгласно § 53, Absatz 1 Ordnungswidrigkeitengesetz OWiG (ЗАНН) се предвижда, че полицията има правомощията на прокуратурата по StPO (НПК) и следва да разследва административни нарушения. В нормата на § 77а, Absatz 1 OWiG допуска протоколите и документите на полицията като доказателства при съдебно обжалване на наказателни постановления, като разпоребата на § 46, Absatz 1 OWiG препраща съответно към правилата на наказателния процес.

В нормата на § 163, Absatz 2 Strafprozessordnung StPO (НПК) е прието, че полицията съставя протоколи за това, дето е открила, и ги предава на прокуратурата, когато разследва престъпления.

Следователно, представените писмени доказателствени средства представляват по правната си същност официални удостоверителни документи, сходни на протокола за ПТП, респ. с аналогично правно действие. Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл.

290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, 4 както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

От свидетелство за регистрация част I № 005585621 се установява, че полуремарке "", рег. № ................. е собственост на „Н. Е. П. Транс“ ЕООД.

Приложено е свидетелство за регистрация част I № 006298554 от което се установява, че влекач "", рег. № ................ е собственост на „Н. Е. П. Транс“ ЕООД.