Решение № 1270 от 22.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1270

Търговище, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - V състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257250700477 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на М. А. К. [ЕГН] от с. Церовище, общ. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], чрез адв. Рамисова от АК – Търговище против Решение № 1040-25-125/17.09.2025 г. на директора на ТП на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1379-7/07.08.2025 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище. Подадената жалба е бланкетна, без наведени основания за оспорване. Направено е само искане за отмяната на оспорения адм. акт.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. Рамисова, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Търговище в съдебно заседание, с писмена защита от процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Искането е за присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното:

Административното производство е образувано по заявление от оспорващата К. за отпускане на парично обезщетение за безработица на 10.10.2023 г., чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ – Омуртаг до директора на ТП на НОИ - Търговище, като е декларирала последна трудова дейност в Франция за периода 05.09.2023 г. – 15.09.2023 г. Изискана е и представена съответно от лицето и декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, за последната му заетост.

Във връзка с подадените заявления от К. за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от други държави-членки на ЕС, чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между Р.България и ЕС“ е изискано издаване на Структуриран електронен документ (СЕД) U017 и СЕД UG04 от компетентната институция на Франция за потвърждаване на осигурителния период и доход на лицето. Изискано е издаване и на СЕД, U017 от компетентната институция на Нидерландия за потвърждаване на осигурителен период. Към исканията до съответните компетентни институции са приложени представените от лицето документи.

В ТП на НОИ - Търговище, чрез „Електронен обмен на социално осигурителна информация между Р. България и ЕС“ са получени СЕД U017 - (осигурително досие на лицето) и СЕД U004 - (информация за заплатата на лицето), издадени от компетентни институции на Франция. С получения СЕД U017, е потвърден период на осигурена заетост от 05.09.2023 год. до 15.09.2023 год. Посочена е причина на прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора “. В СЕД U004 е потвърден брутен доход за периода в размер на 914, 65 евро.

С Разпореждане № 251-00-1379-7/07.08.2025 г., издадено от Ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл., 65, §3 от Регламент (ЕО) на оспорващата е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 16.09.2023 г. до 15.05.2024 г. в размер на 24, 56 лева дневно.

Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, който с оспореното Решение № 1040-25-125/17.09.2025 г. е потвърдил същото. Прието е от решаващият орган, че ръководителят на осигуряването за безработица е приложило правилно относимите правни норми и е издал законосъобразен адм. акт при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства. Също така позовавайки се на подробно посочените в решението фактически и правни твърдения, решаващият орган е приел, че при проверка на извършените процесуални действия, довели до постановяване на обжалваното разпореждане, не са констатирани нарушения на материалното и процесуалното право.

В решението си Директорът на ТП на НОИ - Търговище е посочил, че в конкретния случай се касае за отпускане на парично обезщетение за безработица при прилагане на разпоредбите на чл. 61 – чл. 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 54б от КСО, като правилно при изчисление на размера на отпуснатото обезщетение за безработица е приложена разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО. Така правилно и в съответствие с действащите към датата на издаване на разпореждането норми размерът на среднодневното парично обезщетение за безработица е изчислен в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход за периода 01.09.2021 год. до 15.09.2023 год. Прието е, че разпоредбата на ал.8 от чл.54б на КСО се прилага от датата на влизането й в сила и по отношение на заварени правоотношения, по които парично обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването.

При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него разпореждане на ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Търговище са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр. 1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждането за отпускане на обезщетение за безработица, и конкретно определения размер е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според адм. орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Търговище да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Основният спор между страните в конкретния случай се свежда до въпроса, кой е приложимия материален закон по отношение определяне размера на обезщетението за безработица.

Р. България като част от ЕС, е задължена да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В чл. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. се сочи, че се прилага към граждани на държава - членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“ ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

По отношение на приложимото национално законодателство е необходимо да се отбележи, че право на парично обезщетение за безработица съгласно чл. 54а от КСО имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в страната или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Безработицата, представлява предвиден от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителен осигурителен риск, който при настъпването причинява невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Размера на паричното обезщетение за безработица се определя при условията на чл.54б от КСО.

Няма спор по делото, че оспорващата като български гражданин е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента). Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 10.10.2023 год. и доколкото оспорващата е декларира, че последната й трудова заетост е във Франция за периода от 05.09.2023 год. до 15.09.2023 год. за установяване основателността на претендираното от жалбоподателя К. право, приложение намира именно така цитираният Регламент.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл. 11, § 3, буква “а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 год., като чл. 61 от същия Регламент (ЕО) № 883/2004 год. въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По-нататък чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. предвижда компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (параграф 1). Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка (параграф 2). И чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането (параграф 3).