Решение № 128 от 10.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№2417/07.04.2025г. от Прокуратурата на Република България срещу Решение № 59 от 24.02.2024 г. по гр. дело № 706/2024 г. Окръжен съд - Хасково, в частта, с която се:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати на Д. П. А. с ЕГН ********** от гр.***, ,ул.“***“ № 23, на основание чл.2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер на 70 000 лв. / седемдесет хиляди / лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.301,ал.1 ,пр. първо и второ, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.20,ал.1 от НК по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, впоследствие изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура и образувано ДП № 88/2018 г. по описа на СлО при Специализирана прокуратура, изпратено и прието по компетентност и регистрирано като ДП № СП81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, пр. пр.СП-1163/2019г. по описа на ОП - Хасково частично прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство спрямо Д. П. А. от 1

08.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2024г.- датата на влизане в сила на постановлението от 08.04.2024г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 33/2015г. по описа на СО-СГП-СЗА до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат конкретни и подробни съображения.

Поддържа се, че определеният от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен, не отговаря на принципа заложен в чл.52 от ЗЗД и не представлява еквивалент на действително търпените неимуществени вреди, като не са съобразени в достатъчна степен всички релевантни факти за определяне размера на обезщетението.

Сочи се, че при преценка на продължителността на наказателното производство, съдът не е отчел, че делото е с фактическа и правна сложност, с оглед характера на обвинението, обема на събраните доказателства, както и броят на обвиняемите лица. Също така, че наказателното производство е приключило в неговата досъдебната фаза, без повдигане на обвинение с обвинителен акт, което е от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като ако лицето не е било предавано на съд и съдено, търпените от него вреди от наказателното производство са с по-нисък интензитет, в сравнение с тези понесени от лица, предадени на съд.

Възразява се, че не е съобразена в достатъчна степен и взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, която не е най-тежката такава и не е довела до съществени ограничения, както и че взетите по отношение на ищцата мерки за процесуална принуда са били отменени с постановление от 21.06.2018 г. на СП, като за голяма част от периода ищцата е била без мерки за процесуална принуда.

Посочва се, че не е съобразена и липсата на причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и влошеното здравословното състояние на ищцата. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установяло, че заболяванията на ищцата не са следствие на претърпения стрес в резултат на воденото наказателно производство. Полученият остър 2 тублоинтерстициален нефрит, за който ищцата е била лекувана в болнично заведение, представлявал бактериално възпаление и също не бил в причинна връзка с повдигнато й обвинение

От доказателствата по делото се установявало също, че интензитета на извършените с ищцата процесуално следствени действия не е висок.

Поддържа се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с обществения критерий за справедливост, с оглед икономическата обстановка и покупателната способност на населението към периода на увреждането.

Формулирано е искане обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната част като неправилно и незаконосъобразно и да се намали размера на присъденото на ищцата обезщетение.

В законния срок, от ищцата Д. П. А. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение в атакуваната част.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищцата Д. П. А. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № 23, е предявила иск с правна квалификация по чл.2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на Прокуратурата на Р.България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да заплати сумата от 70 000 лв. лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.301, ал.1 ,пр. първо и второ, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.20,ал.1 от НК по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, впоследствие изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура и образувано ДП № 88/2018 г. по описа на СлО при Специализирана прокуратура, изпратено и прието по компетентност и регистрирано като ДП № СП-81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, пр. пр.СП-1163/2019г. по описа на ОП Хасково частично прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателното производство спрямо Д. П. А. от 08.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2024г. - датата на влизане в сила на постановлението от 08.04.2024г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 33/2015г. по описа на СО-СГП-СЗА, до 3 окончателното изплащане на сумата.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 01.10.2016г. по ДП №33/2015г. по описа на СГП, СЗ “Антикорупция“, ищцата Д. П. А. е привлечена, като обвиняем за извършване на престъпление по 301, ал.1, предл.първо и второ, вр.чл.20,ал.2, вр.ал.1 НК за това, че на 26.07.2016 г. на митнически пункт „***“ в качеството си на длъжностно лице държавен служител, изпълняващ длъжността „***, в съучастие като извършител с Й.С.К., с ЕГН **********, също извършител, поискал дар парична сума в размер на 500 щ.долара с левова равностойност в размер на 889,25 лв. от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер „001“ по ДП № 33/2015 г, като на същата дата и място в съучастие като извършител с Й.С.К. също извършител приел дар парична сума в размер на 500,00 щ. долара с левова равностойност в размер на 889,25 лв., който не му се следва от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер „001“ по ДП № 33/2015 г., за да извърши действие по служба - да не подложи на митнически надзор и контрол чрез извършването на митнически проверки при преминаването на превозното средство управлявано от свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер „001“ по ДП № 33/2015 г. през Митнически пункт ***.

С определение № 344/28.09.2016 г. на ОС- Хасково по ч.н.дело 708/2016г . по описа на съда е разрешено извършване на обиск от орган на досъдебното производство- следовател от СО-СГП-СЗА/ДП№ 33/2015 г. на СОСГП-СЗА/ на лицето Д. П. А. с ЕГН **********.

На 30.09.2016 г., в дома на ищцата в гр. ***, ул.“***“ № 32 е било извършено претърсване и изземване, за което е съставен протокол за претърсване и изземване по чл.164, ал.1 НПК, приет като писмено доказателство по делото. На същата дата е извършен и обиск на ищцата, за което е съставен протокол за обиск и изземване, от който е видно, че от ищцата не са били иззети пари, предмети и книжа.

Установява се, че със заповед за задържане на лице от 30.09.2016г., ищцата Д. П. А. е била задържана за срок до 24 часа в помещение за временно задържане - в РУ- Хасково, като е била освободено в 13,00ч. на 01.10.2016г.

Установява се, че на основание чл.61 от НПК, на 01.10.2016 г., спрямо 4 обвиняемата А. е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000 лв., която е внесена на 05.10.2016г.

На 01.10.2016г., след привличането й като обвиняем, е извършен разпит на ищцата в това й качество, с продължителност от 15,05 ч, до 15,10ч.

С постановление от 01.11.2016 г. на прокурор при СГП, Специализирано звено „Антикорупция“ по ДП № 33/2015 г. по описа на СО-СГП-СЗА, по отношение на ищцата Д. П. А. е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, която е била потвърдена с определение от 28.04.2017г. по НЧХД № 303/2017 г. по описа на ОС- Хасково, с което искането на обвиняемата за отмяна на забраната е било оставено без уважение.

С протокол от 24.07.17г. е извършено предявяване на разследването по досъдебно производство №33/15г. по описа на СЗ“А“ при СГП по отношения на обвиняемата Д. А..

Установява се, че със заповед № 237/11.01.2017г. на Директора на АМ, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.107,ал.1,т.3 от ЗДСл, като служебното правоотношение с Д. П.

А. на длъжност „ ***“ в М. Б. с ранг 4 -ти младши се прекратява без предизвестие, а на основание чл.108 от ЗДСл, държавният служител не запазва придобития ранг на държавна служба.

Установява се, че с постановление от 22.01.2018 г. делото е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура- София, с оглед събрани в хода на разследването данни за това, че между извършителите са били установени структурни връзки, които предполагат наличие на организирано престъпно сдружение и е било образувано ДП № 88/2018 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура пр. пр.112/2018г. на Специализираната прокуратура.

Установява се, че с постановление от 21.06.2018 г. на Специализираната прокуратура с рег.№ 112/2018 г. са отменени взетите спрямо ищцата мерки за процесуална принуда, включително и мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБългария“.

С постановление от 15.02.2019 г. на прокурор от Специализираната прокуратура, наказателното производство за престъпление по чл.321 НК е 5 прекратено, като е прекратено изцяло спрямо част от лицата, а досъдебното производство е изпратено по компетентност по местоизвършване - на ОП-Хасково.

С постановление на ОП-Хасково от 10.06.2019 г., производството е прието по компетентност и е регистрирано като ДП № СП-81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково пр.пр. СП-1163/2019 г. по описа на ОП- Хасково.

Посредством призоваване по телефона на 11.12.2023г., обв.А. е била уведомена че следва да се яви на 14.12.2023г. за предявяване на разследването в сградата РУ-МВР-***.

С постановление от 08.04.2024г., частично е прекратено наказателно производство срещу Д. П. А. за престъпление по чл.301, ал.1, вр. чл.20,ал.2НК по ДП№СП-81/2019г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, представляващо преписка № СП - 1163/2019 г. по описа на ОП- Хасково, на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК. Постановлението от 08.04.2024 г. е обжалвано по реда чл.243 от НПК и е влязло в сила на 06.07.2024 г.

При така установената по делото фактология относно образуваното срещу ищцата наказателно производство, прекратено с влязло в сила постановление на прокуратурата, съдът приема, че са осъществени първите две предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: повдигнато срещу ищцата обвинение в извършване на престъпление и последващо прекратяване на образуваното наказателно производство с влязло в сила постановление на прокуратурата поради това, че обвинението не е доказано, което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца.

Фактическият състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ предвижда, че в предвидените в посочена норма хипотези, в това число и по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ, Държавата отговаря за причинените вреди на лицето, срещу което е водено наказателното производство.