Решение № 4449 от 06.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4449 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330112639 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Д. К., ЕГН ********** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **г., по който била отпусната сумата в размер на 600 лева. Сумата следвало да бъде върната на девет месечни погасителни вноски, всяка в размер на 78 лева, за периода ** Размерът на възнаградителната лихва бил 101,97 лева, разпределена на девет месечни. Общото задължение по договора било в размер на 702 лева. Сочи се, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Счита договора за недействителен, тъй като възнаградителната лихва била нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Нарушение имало и на т.10 и т.11 от същата разпоредба. Липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума. Не било посочено в погасителния план 1 разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Сочи, че уговорката, предвиждаща възнгарадителната лихва противоречи на добрите нрави поради надвишаване трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния размер за обезпечени кредити. Тъй като договорът бил недействителен ищцата дължала връщане единствено на заемната сума. Твърди, че всички суми платени над главницата по договора следвало да бъдат върнати, като получени при начална липса на основание.

Претенира се присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК:

200599406, с който ответникът поддържа становище за неоснователност на предявения осъдителен иск.

Сочи, че в исковата молба се изтъквали суми и проценти, които не съответствали по никакъв начин на представения договор.Твърденията на ищеца за нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП се явявали бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Сочи, че начислените лихви били изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Не били налице каквито и да било основания и / или задължения за плащане на суми като недължимо платени.

Вземанията на ответното дружество произтичали единствено от валидни договорни основания. Твърдението на ищеца, че не бил посочен общият размер на кредита, не отговаряло на действителността. Сочи се, че в чл.3 от сключения договор ясно било посочено, че общата сума, която следвало да бъде върната била в размер на 702 лева, като главницата била в размер на 600 лева, а лихвата в размер на 102 лева. Начините за заплащане на отделните вноски по кредита, заедно с периодичността на плащанията, които следвало да бъдат правени, били разписани в погасителния план. Били посочени главница, лихва и общият размер на вноската – главница и лихва, за съответния месец, както и падежната дата, на която вноската следвало да бъде направена. Сочи се, че ищецът сам е избрал да се възползва от допълнителната услуга - гаранция, предоставена от Фератум Банк plc, в което правоотношение с избрания гарант ответникът не е страна. Изборът на кредитоискателя – ищец да предостави личен гарант или да избере услугата по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписвал и предоставял във формата на СЕФ. Твърди се, че след като кредитополучателя – ищец бил одобрен, на електронната си поща е получил договора за кредит, погасителен план, общи условия и преддоговорна информация. Сочи се, че ищецът бил изпратил смс, с който дал съгласието си да сключи договор за кредит при предложените условия. Сочи, че платените от ищеца суми по договора са платени на валидно правно основание, включително и дължимата лихва.

Твърди, че ответникът не е задържал сума в размер на 480 лева за допълнителната услуга. Твърдението на ищеца, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 102 лева противоречи на добрите нрави било неоснователно.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и 2 правна страна следното:

По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № **г. От представения на л. 28 от делото Договор за потребителски кредит се установява, че на ищцата е отпуснат кредит в размер на 600 лева на 9 месечни вноски, при лихвен процент от 17% и ГПР в размер на 47,76 %. Към Договор за предоставяне на потребителски кредит № **г. са представени стандартен европейски формуляр и Общи условия на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В чл. 5 от Договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на „Фератум Банк“.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 702 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

3

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 47, 76% и обща дължима сума– 702 лева не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представената по делото справка за получени плащания от страна на ответника /на л. 79 от делото/ се установява, че главницата от 600 лева е заплатена в пълен размер от ищцата. Следователно по процесния договор длъжникът дължи единствено главницата в размер на 600 лева, доколкото самият ответник признава неизгодния за себе си факт, че е получил същата. Доколкото обаче с исковата молба ищцата е претендирала присъждане на сумата от 100 лева, осъдителният иск следва да бъде уважен за сумата от 100 лева.

4

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищцата, но доколкото липсва искане за тяхното присъждане, такива не се следват. Следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдВ да се присъди ** на осъщественото от адв. К. К. безплатно процесуално представителство по делото, което изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК: 200599406 да заплати на В. Д. К., с ЕГН:

********** сумата от 100 лева /сто лева/, получена при начална липса на основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № **г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – **г. до окончателното изплащане на сумата.