Решение № 354 от 24.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т.а като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000325 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Т. Р. М., чрез адв. Р. М. срещу решение № 76/07.03.2022 г. постановено по т. д. № 296/2021 г., по описа на ОС – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. М. иск за горницата над 20 000 лева до първоначално предявения размер от 40 000 лева и за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 20 000 лева, на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 03.12.2020 г. до окончателното изплащане.

Въззивникът инвокира доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че същото е постановено в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че съдът не е съобразил в съвкупност приобщения по делото доказателствен материал, което е довело до неправилно определяне на размера на подлежащото на присъждане обезщетение. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част.

1

Претендира се заплащането на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез адв. Т. Т., в който се излагат аргументи във връзка с правилността, законосъобразността и обосноваността на обжалваното решение. Подробно се инвокират доводи за неоснователност на изложените в жалбата претенции. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал отчасти свидетелските показания на съпругата на М., тъй като същата не е била в състояние да даде безпристрастни и обективни показания.

Същата е твърдяла, че ищецът е пострадал със счупен крак, не е посочила, че е имал ограничения в ръката, казала е че е имал болки в кръста, а визуално е посочила таза си. За това счита, че правилно окръжния съд е кредитирал отчасти свидетелските показания на съпругата. Моли за оставяне въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В о. с. з. процесуален представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Иска да бъде отменено решението на ОС – Варна в обжалваната част и да бъде присъдено обезщетение в пълния предявен размер. В подкрепа на изразеното становище са представени и писмени бележки.

С молба с вх. № 5947/04.10.2022 г., по описа на ВАпС въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител е поискало делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

Въззиваемият е заявил, че поддържа подаденият от него отговор на въззивната жалба. Счита, че ОС – Варна е постановил правилно и обосновано решение, при което са обсъдени обстойно фактите и е присъдено обезщетение в справедлив размер. Акцентира на установена в хода на делото единствена травма – увреждане на дясна лопатка на ръката на въззивника, която била преодоляна напълно. Моли да бъде оставена въззивната жалба без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата, с която е сезиран, съдът съобрази следното:

2

На основание чл.269 ГПК, при своето произнасяне съдът е ограничен от посоченото от жалбата. Жалбата с която е сезирана въззивната инстанция, е подадена от ищеца и е срещу решението в неговата отхвърлителна част.

Следователно, в процеса предмет на разглеждане, респективно спорно обстоятелство, е единствено размера на претърпените неимуществени вреди.

Предвид изложеното, предпоставките за уважаване на иска по чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД-наличието на застрахователно правоотношение, виновността на водача управлявал МПС чрез което са нанесени уврежданията, следва да се приемат за доказани в процеса.

Предвид изложеното, съдът намира да отбележи следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд – Варна се е произнесъл по предявен от Т. Р. М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на ПТП от 24.05.2018 г.

Наведените в исковата и уточняващата молба фактически основания са, че на 24.05.2018 г. около 11:00 часа в гр. Варна, вследствие на неправомерното движение на т. а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег.

№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от виновния водач М М Р, който поради движение с несъобразена скорост с оглед характера на пътя и интензивността на движението, излиза в дясно извън пътната лента и блъска намиращия се на тротоара пешеходец – Т. Р. М..

При така реализираното ПТП пострадал ищецът Т. М., като претърпял телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясната лопатка, което обусловило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за период от около 3 месеца, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област, ожулвания по лявата подбедрица. От посочените телесни увреждания ищецът търпял неумуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания с висок интезитет от деня на инцидента и през следващите няколко дни. Постепенно болката намалявала, но не отшумяла напълно за период от около три месеца. Болките се появявали периодично, като имало периоди на силна и такива на слаба болка. След изтичане на тримесечния период от 3 настъпването на инцидента ежедневната болка на ищеца почти изчезнала, но при определени движения и при натоварване на горния десен крайник болките рецидивирали. Сочи, че тези болки били търпени от ищеца и до момента на предявяване на исковата претенция.

Получените увреждания породили у ищеца чувство на страх и безспокойство за неговото здраве и живот и за възможността да не се възстанови. Посочва, че инцидентът е довел и до смущения на съня му.

Поради ограничението на движенията на горен десен крайник, ищецът разчитал на помощта на близките си за обличане, хранене, работа в домакинството, което довело до чувство за тъга, непълноценност и неудовлетвореност. В резултат на преживяното Т. М. станал по – затворен и некомуникативен, по – рядко излизал с приятели, отделял по – малко време и грижи на своите деца и съпруга. Това състояние продължило около 2 – 3 месеца след инцидента. С намаляването на болките и възвръщане на способността на ищеца да живее самостоятелно и пълноценно, намалели и негативните чувства. Към момента на депозиране на исковата молба, ищецът се намирал в по – добро психическо състояние, макар и да изпитвал все още известна тъга от обстоятелството, че болките в областта на дясната лопатка не са изчезнали напълно, а се проявяват при натоварване и изпълнение на определени движения на дясната ръка. Случилото се оставило траен негативен спомен в съзнанието на ищеца.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който е оспорил претенцията по размер. Поискал е съдът да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като намира последното за прекомерно завишено и несъответстващо от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите запълващи съдържанието на понятието „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.

Настоящият състав на съда, като взе предвид наведените от страната оплаквания по правилността на обжалваното решение, становищата им по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното, относно обжалваната 4 част от решението:

Безспорно по делото обстоятелство е, че към момента на настъпване на ПТП за МПС с ДКН ХХ ХХХХ ХХ е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № 23117002151241, валидна от 04.08.2017 г. до 03.08.2018 г.

Видно от представеното пред първоинстанционния съд заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно изготвена, на 24.05.2018 г. около 11:00 часа в гр. Варна, на бул. „Цар освободител“ след кръстовището с ул.

„Струга“ при Дом № 24 е настъпило ПТП между л. т. а. марка „Мерцедес“, модел“ Спринтер“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, собственост на К И. Д, ЕГН:

**********, управляван в този момент от М М Р, ЕГН: ********** и пешеходец, поради извършена от водача на л. т. а. рязка мА.ра в дясно, при което технически е успял да възкачи автомобила спрямо успоредния десен бордюр. След възкачването с десни колела и предно ляво на бордюра е напуснал пътната лента за движение.

В резултат на напускането на пътната лента и преминаването спрямо цялата ширина на тротоара в дясно от пътната лента, водачът на л. т. а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ е допуснал ПТП с намиращия се в този момент на тротоара пешеходец – Т. Р. М. – въззивник в настоящото производство. Конкретно, лекият товарен автомобил е застигнал пешеходеца, като при съприкосновението между ППС и пострадалия, последният е паднал по лице вследствие на удара.

В процеса е назначена и изслушана СМЕ със специалист ортопедтравматолог, което е дало следното неоспорено от страните заключение:

След преглед на ангажираните по делото медицински документи и преглед на ищеца вещото лице докладва, че в резултат на ПТП Т. М. е получил :- фрактура на дясната лопатка обусловила трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни като лечението е с обездвижване на крайника за 30 дни и последваща рехабилитация. Получил е ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област, ожулвания по лявата подбедрица, обусловили болка и страдание .

Вещото лице сочи, че е проведено лечение с обездвижване на десния горен крайник с ортеза. Сочи, че по принцип след счупването болките са много силни в областта, като след обездвижването намаляват, но до десетия ден след счупването при всяко движение се засилват, след това постепенно намаляват и след 25 ден са незначителни. Към настоящият момент е 5 възстановен, коста е зараснала, движенията в имобилизираните стави са възстановени. Максималната продължителността на възстановителния процес за този вид увреждания, е до 6 месеца. Експертът докладва, че липсва медицинска документация за проведено лечение след оказаната първа помощ в спешното отделение на болницата. Налице е само Лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, амб.

№333/24.05.2018г. с диагноза Счупване на дясната лопатка.

При извършения за целите на експертното обследване преглед на ищеца е установено, че същият е в добро общо състояние, ориентиран и адекватен; оплаква се от болки в дясната раменна става при физическо натоварване и промяна на времето. Налице е нормална конфигурация на дясна раменна област. Движенията в раменните стави са в пълен обем. Увеличена кифоза /лека гърбица/ в гръдния отдел на гръбначния стълб. Движенията в двете киткени стави са в пълен обем, неболезнени. Практически към настоящия момент ищецът е възстановен, костта е зараснала, движенията в имобилизираните стави са възстановени. Според вещото лице констатираните травматични увреждания могат да бъдат получени от процесното ПТП. В съдебно заседание е пояснил, че травмата е получена в резултат на притискането на раменната става от предните части на микробуса, в момента, когато пешеходецът е паднал и се е оказал под автомобила.

За установяване на претърпените неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля на на ищцовата страна - Ганка Да М.